По всички критерии на телевизионната етика, естетика и професионализъм Росен Петров нямаше шанс да стигне до кастинг за водещ на телевизионно предаване, а той се оказа в българските условия голям рейтингов играч. Вярно е, че беше глупав да води разговори и интервюта, но не се оказа толкова глупав, за да осребри позицията, която други глупаци му предоставиха, без да има качествата за нея.
От тук нататък започва моята защита за него. След като е минал това стъргало, което въпреки манипулациите си остава най-гледаната медия в България, означава, че се е сдобил с определена степен на публично доверие, каквото и да мисля аз самият за него. Възмущава ме лицемерната реакция. От една страна, бТВ наложи образа на водещ, на opinion maker, на един човек, който не отговаря нито на формалните, нито на интелектуалните изисквания за това. Търся по-меки думи, но ще трябва да го кажа направо. Росен Петров изглежда зле на екран и за съжаление, няма нито ум, нито дух, за да компенсира този дефицит. Никоя кабеларка не може да си го позволи за водещ, но в България той направи кариера в продължение на години в най-гледаното време.
Утре, разбира се, някакви хора ще гласуват за него и разбира се, той ще има основание да претендира за техния вот. Вместо да стои в ъгъла, в задкулисието или в школата в „Симеоново“, му бе даден шанс да се изяви на авансцената, без да има нито качества, нито талант за това.
Явор Дачков в коментара „За Росен Петров и лицемерите, които му скочиха“
