Голямото пролетно журиране

на
В НАТФИЗ трябва да отворят нова специалност – съдийство в риалити-шоу

Бляскава сцена и кресла за журито – най-често срещаната телевизионна гледка тази пролет. 
Така е то у нас: като няма – няма, ама въобще няма. Обаче пък като има – има напоително – до такава степен, че чак да ти опротивее, колкото и да ти е харесвало.

Нещо такова се получава с риалити-форматите. Този сезон чупи всички рекорди.
На който и канал да цъкнеш, попадаш на някаква лъскава сцена, а срещу нея, жури, което коментира, оценява и оригиналничи. В момента безработицата сред знаменитостите у нас клони към нула. Ако някоя звезда не е в “Къртицата”, “Денсинг Старс”, или “Като две капки”, най-вероятно е жури в “България търси талант” или “Големите надежди”. В риалити-надбягването от тази зима се включи даже и БНТ с “Най-хубавите години от нашия живот”. Благодарение на обстоятелството, че е заснето предварително, можем да наблюдаваме Косъма (Александър Сано) едновременно на сцената до Владо Пенев и в Базата на “Къртицата” до Илиян Киряков и Ивайла Бакалова. Риалити-клонинг!
Рекордите, съвсем очаквано, ги чупи Нова телевизия, която открай време си е заплюла този жанр. Този сезон там направо прекалиха. Можеше да оставят поне едно риалити за по-късната пролет. В момента “Денсинг Старс” и “Като две капки вода” си правят вътрешнопрограмна конкуренция точно както и преди година. Но като за капак към това са прибавени и “Големите надежди” – така де, няма само Слави Трифонов да експлоатира сладките дечица, я!
По принцип всеки от тези три формата би могъл сам да уплътни седмичната програмна схема на Нова. Или в най-добри я случай два от тях – например “Денсинг Старс” и “Надеждите” или “Като две капки” и “Надеждите”. Проблемът при сегашната ситуация е не просто в сгъстения график, а в усещането за “дежа вю”, което трайно се загнездва у зрителя. Приповдигнатото настроение, което по принцип е задължително за всяко директно излъчване на такова шоу, достига до кресчендо и дотежава.
Една Илиана Раева някак си може да се понесе 2 вечери в седмицата. А и винаги е интересно да следиш докъде са стигнали най-новите тенденции при опъването на бръчки в козметичната хирургия. Обаче в друга вечер те връхлитат децибелите и еуфорията на Милица Гладнишка и Хилда Казасян, а като за капак в трета нощ от седмицата получаваш изпотения Веско Маринов в комплект с Дивна и Любо Киров. Какъв е шансът да следиш и трите формата едновременно и редовно? Само ако си някакъв особен вид телемазохист…
Иначе, взето поотделно, всяко шоу има своите достойнства, които не можем да отречем. В “Денсинг старс” кастингът от участници е изненадващо силен за шоу, в което липсва голяма парична премия. За сметка на това са били раздадени сериозни суми като хонорари. В този ред на мисли е направо изненада, че са ни спестили присъствието на Черната Златка – нямаше ли някоя благотворителна инициатива за нея и този сезон? Свършиха ли се хората, на които си заслужава да се помага чрез пращане на есемеси? Или просто продуцентите и Нова телевизия я пазят за трети пореден “Биг Брадър” наесен?

Силна е селекцията и в “Като две капки вода”, където Нети и Къци Вапцаров бързо натрупаха зрителски симпатии, а и Деян Донков най-сетне попадна в шоу, което му отива.
“Големите надежди” експлоатира по капиталистически безжалостно слабостта на публиката към децата. Захарта и умилението на сцената са толкова много, че чак започва да нагарча. Но пък шоуто поне показва как трябва да се реализира подобна експлоатация – а не като в “Шоуто на Слави” с джобни пари, в тесничкото студио с Ванката, ескалаторчето и папагала и тъпите смешки на сценаристите от сиромашката школа.
На фона на този риалити-разгул в ефира на Нова,
“България търси талант” стои някак си изолирано в програмата на bTV. То въобще останаха ли и чешити, които досега не са се явявали в това шоу или пък в някой от многото конкурси-имитации при Трифонов? Младежът с “дъртата пияница” произведе бърз хит, но след това? Някой въобще спомня ли си предишните победители и има ли някакъв смисъл от това шоу извън мимолетния сеир и 5-те минути слава за всеки?
Ако за риалити-формати като “Биг Брадър”, “Сървайвър” и “Къртицата” най-важният компонент е кастингът от участници, то при конкурси като анализираните по-горе не по-малко важни са и съдиите. От техните коментари идва и напрежението, и хуморът, и цялостната интрига през сезона. В това отношение като че ли най-свежа находка e привличането на Христо Мутафчиев в “Денсинг Старс” – той е симпатичен, дързък и находчив, макар чувството му за хумор по традиция да е леко дърводелско.
Милица Гладнишка е добро попадение в комисията на “Като две капки”. В “Големите надежди” невръстната Дивна коментира клиширано и това не е изненада, но на моменти показва изненадващ непукизъм и откровеност – например когато чистосърдечно си призна, че за нея близнаците винаги са били “леко плашещо явление”. Веско Маринов също буди по-скоро симпатия със самоироничния си подход. А и като имаме предвид, че детското риалити се гледа най-вече от по-възрастни хора, тук той си е точно в таргета.
Най-тегаво като че ли е при журито на “България търси талант”. Любен Дилов-син вече е съдийствал и коментирал в толкова много конкурси, че почти не са му останали неразказвани вицове и литературни цитати. Колкото и остроумни да са повечето му реплики, усещането за “гледан филм” надделява. А представям си, ако Любо реши да се кандидатира я за депутат, я за евродепутат. Тогава сигурно ще почнем и да го сънуваме.
Есил Дюран някога беше жури в “Мюзик айдъл” и там присъствието и професионалният й тон бяха много по-уместни от тук. Ваня Цветкова и Асен Блатечки пък са още по-големи “кръпки” в комисията. Ясно е, че са поканени там като едни от най-обичаните актьори в сериалите на bTV. И двамата обаче показват видим дискомфорт, когато трябва да оценяват, а камо ли да критикуват и иронизират. Цялостното им поведение сякаш крещи “Ние не сме оттук и сме за малко, помолиха ни да участваме и нямаше как да откажем, а и тия дни сме по-свободни откъм ангажименти”…
Въобще това журирането в риалити-шоу не е като да играеш в “Стъклен дом” и “Седем часа разлика”. Не всеки има дарбата на Саймън Кауъл, Фънки или Магърдич да казва точна и остроумна присъда с три думи. Ако пазарът на такива съдии продължава все така да върви нагоре, в НАТФИЗ трябва да разкрият отделна специалност или поне предмет “Журиране в риалити”.
Но най-големият дефицит, който лъсва през този пренаселен от конкурси сезон, е на добри сценаристи. Тъпият хумор владее аутокюто, работи се на конвейер и човек направо почва да съжалява водещите. Понякога чак онемяват от идиотщините, които са им написали за изговаряне.

Но те поне не агонизират там ангария, а срещу хонорар. Докато ние се мъчим пред телевизорите напълно безплатно, че даже ни въртят и реклами.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s