Боби Атанасов бе силен играч, но слаб заговорник. Заговорът срещу него обаче бе плод по-скоро на завист и злоба, отколкото на принципност.

Отпадането на Боби беше очаквано, до голяма степен закономерно и напълно честно според всички правила на играта. Това обаче не прави този факт по-малко разочароващ. Изгонването на юначагата, който успя да отвори широк фронт от врагове срещу себе си, навява тъжни размисли не само относно останалите в Базата играчи, но и за народопсихологията ни като цяло. А и от чисто телевизионна и професионална гледна точка можеше да бъде най-малкото отложено, без от това да загуби никой. Но да караме поред.

Приликите на “Къртицата 2” с “Биг Брадър” са огромни, въпреки че никой в това шоу не обича подобно сравнение. Създателите му винаги са изтъквали, че тяхното риалити е преди всичко сблъсък на физически и волеви качества, на умението да се надиграваш с конкурентите и да ги побеждаваш, без същевременно да жертваш интересите на отбора, в който си попаднал. Интригите между съквартирантите не са самоцел, а по-скоро забавен пълнеж на времето между мисиите, който прави всеки сблъсък на арената още по-напрегнат.

Боби Атанасов категорично бе един от най-силните биткаджии. В редките случаи, когато се издънваше, той не се проваляше единствен – поне двама-трима от останалите също преживяваха фиаско. Същевременно поне няколко мисии бяха изнесени почти изцяло от неговия старателно трениран и обезкосмен гръб. От чисто спортна гледна точка представянето му беше с една класа над другите.
В чисто човешки план Боби пък е един типичен провинциален българин, но не в лошия смисъл на думата (справка – бодигарда Каменов), а в положителния. Добре възпитан и също така добре образован, с поддържан външен вид и с разнообразни сръчности, но без претенции за изтънченост или елитарност. Даже и без подкрепата на семейството си би се оправил без проблем в живота и бизнеса. Ако не друго, на възрастта на конкурента си Каменов със сигурност не би изглеждал така професионално безпомощен и без ясна перспектива за бъдещето си.

Самочувствието на Боби е голямо и на моменти дразнещо. Но точно такова би било то и на всеки американец с неговите качества. А ние нали искаме да сме успели и процъфтяващи като в Щатите, нали все окайваме държавата, в която сме се родили? Ако искаме България да е като САЩ, трябва да свикнем с мисълта, че хората с толкова много умения като Борислав Атанасов от Казанлък са самоуверени до границата на търпимото. Но само такива успяват. Да, те дразнят, но най-вече хората без аналогични качества. Другите по-скоро им се радват или просто се забавляват с тях.

Борислав се държи като селски ерген или като бургаски гларус с жените. Пред камерите повечето от тях, макар и невинаги, отхвърлиха този негов маниер. Аз лично си позволявам да се усъмня, че това щеше да бъде така, ако не ги снимаха и ако не виждаха нагледно попълзновенията му и към другите госпожици. Само една неособено искрена жена би настоявала, че при всякакви ситуации ще отхвърли ухажьор като Боби и ще предпочете например Емил Каменов или бореца Георги Стоянов.

Особено показателно бе поведението на красивата и добродушна Гергана Грънчарова, която веднага след излизането от шоуто се превърна в основен симпатизант на Борислав. Да, вътре в предаването достойнството й не й е позволявало да изразява симпатии към мъжа, който ухажваше две други вместо нея. Но това по никакъв начин не го прави категорично незаслужаващ женското внимание и симпатии.
Обобщено казано, казанлъшкият плейбой показа достатъчно качества, за които много мъже, а може би и не само мъже, могат да му завиждат.

Разбира се, не само в спорта, но и в риалити като “Къртицата” това далеч е достатъчно качество за крайния успех. Боби направи почти всичко възможно, за да развали добрите впечатления от себе си.
Отношението му към жените в шоуто (в неговите очи – на завоевател, в очите на всички останали – по-скоро на помияр) бе тактическа катастрофа. Неумението му да заговорничи – също. Способността да говори бързо, и понякога дори красиво, невинаги бе подкрепяна от бърза и задълбочена мисъл. Казано накратко – той направи така, че да дразни не само конкурентите си вътре, но и доста зрители – даже и при всеки пореден свой триумф на арената.
Това са напълно достатъчно причини за един играч да бъде аут от всяко подобно риалити. Но в толкова ранен стадий, далеч преди финала? Преди Базата да са напуснали поне няколко негови конкуренти с далеч по-малко качества и много повече минуси? Позволявам си да не се съглася, и това не е само мое мнение.

Никой няма да оспори – в заговора срещу него се съдържаше много повече завист и злоба, отколкото принципност. Комплотът, който всички образуваха срещу Боби, бе типично по български гениален, както би казал Елин Пелин. Вълкът единак беше отлъчен от глутницата, в която никой не посмя да бъде дързък като него. Останалите само тайничко мечтаят за крайния успех, докато той си позволяваше да говори открито за него. Какво нахалство, моля ви се!

Особено жалки бяха два момента – смешният плач на Евгени Пушката срещу посегателството над дневника му (ах, какъв ужас, някой разгледал публично достъпните тефтери пред обективите на десет камери, че даже и намигнал!) и предателството на Костя, който в последния момент се извъртя срещу приятеля си и се правеше, че пърха от радост, виждайки завръщането на Бориса след елиминационния тест срещу Борислав. В тези моменти даже и най-големите фенове на тези двамата (не крия, че те са и мои персонални любимци и фаворити) къде явно, къде дълбоко в себе си са се разочаровали от тях. И са се запитали – аз щях ли да постъпя по същия начин? Щях ли да се оставя завистта и страхът от силен конкурент да ме обладаят до такава степен, че да почна да изнасям патетични морални проповеди срещу някакво смешно “престъпление”? Щях ли да се извъртя за броени минути срещу човека, с когото до вчера съм кроял съвместни планове? Щях ли да се съюзя и с някой, който до вчера ме клеветеше, а аз го заплаших със съд?…

Подкрепата на по-голямата част от публиката за Боби бе факт, който продуцентите на шоуто знаеха много добре. Допускането този играч да бъде остракиран по такъв грозен начин от шоуто е най-малкото недалновидно. За сравнение ще посоча начина, по който Николай Мартинов бе настроил всички срещу себе си в “Сървайвър”, но продукцията го остави да се бори сам на отделен остров и накрая да триумфира с крайната победа. И не си спомням да е имало масови зрителски негодувания срещу този развой на събитията.
В “Биг Брадър” също най-редовно един или друг съквартирант получава я втори шанс за завръщане в Къщата, я имунитет срещу номиниране. В първия сезон на “Къртицата” също бяхме свидетели на продуцентски хватки за поддържане на оптимална конкуренция и представителност на различни типажи в Базата.

Какво можеше да се направи в случая с Боби? Най-малкото например да се измисли някаква индивидуална мисия, в която всеки да се бори за имунитет срещу номиниране. В нея Борислав можеше и да се провали, но много по-вероятно щеше да успее. Другият вариант беше да го оставят в изолация за по-дълго време. 5-6 дни и едни номинации без негово участие щяха да са предостатъчни за останалите да се изпокарат помежду си и да отместят фокуса на агресията встрани от него. Щеше бързо да се види, че идилията без казанлъшкия “дразнител” е само привидна.
Оставането му с една или две седмици повече в шоуто, а защо не и до финала, нямаше да е несправедливо по нито една скала – нито спортната, нито моралната, а най-малко пък рейтинговата. Противопоставянето на единака срещу глутницата щеше да е интересно за наблюдаване до края, без това да отнема шансовете на някой от останалите основни фаворити да се домогне до успеха.

Но така или иначе, станалото – станало. Дали зрителският рейтинг на “Къртицата 2” ще падне без Боби или не – това не е толкова важно за нас. По важното е, че Елин Пелин за пореден път се оказа прав…

Бориса и Емил Каменов – от взаимни обвинения и заплахи със съдебен процес до сплотена комбина срещу общия враг.