Факт е, че отразяването на Шампионската лига почти не е еволюирало в bTV през годините. Във времена, когато спортните събития са най-важният бастион на телевизиите в тежката конкуренция на Интернет, да притежаваш правата върху най-касовото футболно шоу и да го отразяваш сезон след сезон по един и същ скучен начин е непростимо. Особено когато хвърляш луди пари във всички други телевизионни формати – новини, сериали, риалити-програми, а борбата за всеки зрител е по-ожесточена отвсякога.

Но да се върнем на Крум. Той винаги е бил журналист със собствен почерк, момче с характер, което никога не е избягвало неудобните въпроси и смелите констатации. Небрежният му, младежко-бохемски стил на обличане доскоро беше пълен антипод на манекенски официалния и строг Красимир Минев, чийто глас понякога съвсем заглъхва в студиото и не можеш да чуеш какво точно казва. Но ето, че вместо да промени коренно тази стилистика, Крум постепенно започва да влиза в същия калъп. Облече официалните костюми и надяна сериозното изражение. Раздвиженият му стил във воденето на диалог все повече се вдървява и клишетата взимат превес над оригиналния изказ.

Самото студио е уж лъскаво и голямо, но всъщност доста статично и неергономично. Гостите седят на столчета-щъркели, които още повече подчертават шкембетата и прегърбените им стойки, а самият водещ виси прав срещу тях с папка в ръка.

За модерни анализи като онези в западните спортни студиа и дума да не става. Тонът е лежерно приспивен, гостите редят само близки до ума на всеки констатации и изводи. Няма нищо, заради което си заслужава търпеливо да гледаш рекламите и да чакаш включването от студиото. От това в крайна сметка губят и рекламодателите, защото в паузата зрителят отива в кухнята, до тоалетната или сменя канала.

Има нещо парадоксално в това най-атрактивното футболно състезание да се отразява по най-ретроградния начин от най-могъщата телевизионна компания у нас. Напоследък даже в добрата стара БНТ се опитват да внасят живец в спортните си коментари. ТВ7 трупа все повече опит в предаването на българското първенство, а “Пред банята”, което върви по News 7, е най-доброто запалянковско шоу в ефира. Коментаторите на “Диема” и “Нова спорт”, които се занимават с английското първенство, пък са с една класа над всички останали – и като компетентност, и като присъствие зад микрофона, и като диалози в студиото. Те обаче продължават да страдат от теснотията и грозноватия дизайн на аскетичното си студио. Мачовете, които отразяват, имат достатъчно добър рейтинг, за да заслужат значително по-добра опаковка.

При bTV обаче времето сякаш е спряло и дори енергичният Крум не успява да промени статуквото. Появата му в тази телевизия бе съпътствана от рейд във всички възможни ток-шоута – при Слави Трифонов, в “Нека говорят”, “Лице в лице”, “Търси се” и къде ли още не. В това няма лошо – Крум винаги има какво да каже и разкаже, има и чудесно семейство за пример. Създадените очаквания за рязко подобряване на спортните програми на Би Ти Ви обаче не се оправдават, поне засега. Да, появиха се някои нови лица, тонът и лексиката станаха с една идея по-малко скучни, но като цяло атмосферата е все така приспивна.

По време на самите мачове пък – точно обратното – властва пискливият тенор на Алекси Сокачев, който непрекъснато драматизира и натяга напрежението, без да има защо. Коментарите му са пристрастни и често пъти прибързани. Успяват да вбесят феновете и на единия, и на другия отбор, но най-често онези на “Барселона”. При вкаран гол Алекси пък изтръгва от гърмото си онзи особен звук, наподобяващ предсмъртен вопъл на обречено на заколение животно. Периодически изтърсва и някой бисер от рода на това: “Притеснявам се всеки път, когато Есиен играе с глава, топката да не се спука, защото е като сладък Ежко-бежко в главата”. Или пък друга класика от десетилетната му кариера в bTV: “Много хора обиждат Роналдо, защото бил кюфте или кебапче, но за мен той е просто една сочна плескавица”. Инфантилност, арогантност или просто самозабравяне заради дълга несменяемост?