До езерото и обратно

На „Трибуните“ откъм страната на ВЕЦ-а винаги има хора, а гледката към езерото и Витоша е чудесна.

Вече трети месец карам сериозно байк и досега съм навъртял към 500 километра. Ако все още се колебаете дали си заслужава да се качите на колело – не му мислете повече. Инвестицията си заслужава във всяко отношение, особено ако имате приятели, с които да се мотивирате взаимно и да предприемате излети из София и околностите.
Из града най-често се движа по велоалеите на бул. Евлоги Георгиев, бул. България и бул. Цар Борис III. Много е приятно и в Борисовата градина, особено около Колодрума, където обичам да сядам в „Барбекю бар“ и да пия бира.

Но един от любимите ми по-дълги маршрути е този до Панчарево. От нас до езерото и обратно са точно 32 километра. Отначало ги взимах с две почивки (на ОMV след околовръстното и някъде край езерото), а напоследък и една ми е достатъчна.

В София се движа не по Цариградско шосе, а по успоредния на него булевард „Цветан Лазаров“, който започва от големия Кауфланд в началото на „Дружба“. Така избягвам не само големия трафик, но и честата промяна в денивелацията. Като стигна до „Дружба 2“ минавам за по-напряко през квартала, излизам малко преди новия комплекс „Цариградски“. Пресичам бул. „Копенхаген“ и излизам на ул. „Обиколна“, която минава покрай една квартална „Билла“ и зад „Практикера“ на Цариградско. Така се озовавам до Лидъла на ул. „Димитър Пешев“ и кръстовището с магистралата. Пресичам го на пешеходната пътека, оттам 30-ина метра по тротоара, преди да се включа в движението по ул. „Павел Красов“ и „Самоковско шосе“.

В самото Горубляне карам по тротоарите, където е възможно, тъй като трафикът е сериозен, а и има много спрени коли на платното. Така стигам до кръстовището с Околовръстното, което пресичам внимателно и вече съм на OMV-то. Там мога да спра и да изпия чаша индийски чай, а мога и да профуча с 20-ина километра в час към Панчарево. Следват черешовите градини, а край банкета тези дни има доста търговци, от които можете да си купите хубави череши, праскови или кайсии.

Изкачването по Самоковско шосе към Панчарево е сравнително плавно и се взима почти неусетно, само с едно леко задъхване малко преди езерото. След кметството в центъра на селото и ресторант „Лебед“ най-добре да минете по левия тротоар, където има утъпкана пътека за пешеходци и байкове. Стига да не е много кално, по нея се кара по-спокойно, отколкото по стесняващото се и натоварено шосе, където колите ще профучават на сантиметри от вас.

Така, по пътеката, стигам до отклонението към ВЕЦ „Кокаляне“ и ресторант „Трибуните“. Там спускането е доста стръмно, така че трябва да се внимава – ръцете ви не бива да пускат спирачките. На връщане този баир си е бая сериозен, поради което и аз предпочитам обиколния маршрут през Герман.

На самия ресторант „Трибуни“ не очаквайте някакъв лукс, но поне има хубава гледка, няколко вида бира, нелоша скара и домашни пържени картофи. Обслужването е приятно и сравнително бързо.
Оттам продължавам по същата улица „Патриарх Герман“, която се превръща в черен и зле поддържан път. Покрай тия дъждове напоследък често се налага да минавам през локви, но не е болка за умиране. Така стигам до стената в началото на езерото, откъдето завивам надясно и влизам в село Герман. Апропо, то се оказа много приятно и цивилизовано изглеждащо. По „Патриарх Герман“ се движа само направо и с добра скорост, необезпокояван от трафик. Пресичам Околовръстното и продължавам само напред към Цариградско шосе.

Ако ви се разглежда и царската резиденция „Врана“, тя е тук съвсем наблизо.

Минавам покрай гвардейското поделение, изчаквам светофара и ето ме на магистралата.
Там придвижването в най-дясното аварийно платно е сравнително спокойно. Стигам до мотела „Монтесито“, след това има бензиностанция на „Газпром“, през която има директен излаз към ул. „Димитър Пешев“ и Лидъла, без да минавам през голямото кръстовище. И ето ме отново в „Дружба 2“, по големия празен булевард „Цветан Лазаров“ и така нататък…

32-та километра от този маршрут отнемат не повече от 2 часа чисто време върху педалите. С почивка или почивки от около час-два можете сами да изчислите кога да тръгнете на този живописен излет. И не се качвайте на байка без шише с вода или изотонична напитка и яке-ветровка на гърба. 🙂

 

P.S. Един бърз и важен ъпдейт от късната пролет на 2016-а – пътят около езерото е изцяло асфалтиран, с оформена вело-алея. От Трибуните нататък, до стената, достъпът за автомобили е невъзможен. Това прави обиколката на езерото още по-лесна и приятна, тъй като вече няма да ви се налага да минавате през локви и кал. Браво на общината!

One Comment Add yours

  1. Анонимен каза:

    Супер, тези дни ходя всеки ден до там. Не те познавам, но супер блог!

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s