Народът може всичко – да те дари с обич, да пее песните ти и да ти издигне паметник със събрани левчета, но не може да ти даде умна и достойна дъщеря, уви, нито да се избави от завистта и тщестлавието, които са способни да го погубят
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 18 юли
 |
| Паметникът на Тодор Колев в централната градина на Шумен е издигнат след събиране на средства, левче по левче, от съгражданите му. |
 |
| Фотография: Красимир Крумов |
Тодор Колев беше артист, в чието творчество българската душевност пулсираше по възможно най-неподправения начин – с целия й чар, но и с всичките й кусури, заради които обичаме да се срамуваме и оплакваме, че сме се родили именно тук. Кой да предположи, че и след смъртта си, само 15 месеца след като ни е напуснал, този незабравим шоумен отново ще провокира, олицетворява и фокусира много от балканските ни комплекси? Възможно ли е един мъничък паметник на един голям малък човек, издигнат с любов и признателност чрез волни пожертвувания, да стане обект на толкова грозни думи, безпричинна злоба, нелепо тщеславие, глупава куртоазия и най-обикновена българска завист?
О, да. Че и питате.
Паметникът на баща ми е кич, прилича на играчка от супермаркет или на някаква касичка. Няма да присъствам на откриването му, което най-вероятно е нечий пиар, защото нямам път към Шумен и защото ми съобщиха едва седмица преди тази дата. Но ако някой път минавам оттам на път за Варна, ще се отбия да го видя…
Цитирам по памет, но горе-долу това беше стилът на коментарите от Албена Колева, дъщеря на великия ни актьор. Впоследствие се наложи да дава нови изявления, с които да замазва гафа от първата си реакция. Но у съгражданите на Адама все пак остана горчилката, че някой се е изтървал и нарекъл благородната им, почти опълченска кампания „шуменско ниво“, „българска работа“ и прочие.
Хората събирали парите за този паметник в кварталните супермаркети, където оставяли по левче-два, за да бъде увековечен любимият им актьор. От самото начало инициативният комитет отхвърлил помощта на всякакви партии и политически кръгове, за да не се опорочава идеята. Едва в последния момент местна фирма е доплатила недостигащите за поставянето на статуята средства.
Спонтанна идея, обединила най-обикновени хора и довела до реален резултат само година след раждането й.
Колко често се случват такива неща у нас в днешно време? Едва ли високообразованата и свръхестетична г-жа Колева знае.
И за да приключа със споменаването на името й, защото този текст не е насочен само срещу нея и наистина нямам нищо лично срещу нея, бих попитал широките маси – вие знаехте ли, че тя е актриса, която се има за известна, преди да участва в един слабичък комедиен сериал по ТВ7, където най-вероятно бе попаднала само благодарение на присъствието на великия си баща? Аз лично, признавам си, не. Сигурно не съм достатъчно близък до театралното изкуство.
Хората я поканили на откриването на паметник на баща й, а тя се произнесла за нивото му. От позицията на каква, на капацитет по изящни изкуства или на монополист върху легендата Тодор Колев? А тези, които тиражираха мърморенето й, защо го правят и какво целяха да постигнат? Но нейсе, да е жива и здрава Албена и все така да кръстосва пътя София-Варна, за да играе по театралните сцени.
 |
|
Дъщерята на великия комик Албена Колева трябваше да доуточнява първоначалната си реакция и обеща, че като има път, ще мине да види статуята на баща си.
|
Истина е, че и самият Тодор не цепеше басма. Понякога се изказваше прибързано по редица въпроси и често съжаляваше за някакви свои думи. Но поне беше гениален, обичан от всички актьор и нямаше как да му се сърдим за каквото и да е. В последните години от живота му усмивката му бе някак си горчива, но все пак с едно добродушно намигване и с разбирането, че това сме си ние, българите, такива сме си били и такива ще си останем…
Тук иде реч за друго. За българската склонност винаги да се хвърля първо камък, а после да се мисли и да се търси доброто и хубавото. Че коя благородна идея у нас не е била оплюта, впрочем? А нима паметникът на Стамболов в градинката на „Кристал“, който е далеч от „буквализма“ на шуменския Тодор Колев, не бе посрещнат на нож от куп творци, критици и обикновени многознайковци? А да не би статуята на Света София от Георги Чапкънов да е приета изцяло позитивно от всички? Да споменавам ли, че мнозина подигравателно я наричат „Хари Потър“? Не са много ласкави и отзивите за паметника на Георги Калоянчев, който същият наш именит скулптор проектира за родния му Бургас… И какво, да седнем да ги цитираме и преекспонираме ли? Какво ще постигнем?
Не искам да задълбавам в още примери – не само свързани с паметници, а с каквото и да е.
Царе сме да опорочим нечия памет в безумни крамоли за наследство, приписване на вина и заслуги, тупане в гърдите или подличко злословене. Корифеи сме в това някаква гилдия да се раздели на две в мнението си за един или друг проект. Всеки, който е поел някаква инициатива в тази държава, е обект преди всичко на подозрения и завист, и едва след това – на одобрение. Кой е този, откъде накъде ще прави това и това, с каква цел, кой му дава парите, не може да е чиста работата…
Художници срещу театрали, кинорежисьори срещу други режисьори, университет срещу художници, актьори срещу критици, писатели срещу други писатели… Това е положението в така наречения ни интелектуален и артистичен елит. Отровна атмосфера, заради която направо ти се отщява да живееш, а камо ли да работиш и да твориш.
Апропо, кич ли е паметникът на Тодор Колев в градския парк на родния му Шумен? Чалга ли е? Ами може и да е чалга, ако приемем, че това, което той правеше в най-популярния си образ, също беше чалга. Дали е кич заради идеята като се натисне копче, да зазвучават неговите джипси-шлагери? Ами може и да е кич, също както за някой сигурно е кич да се събират средства в кварталния магазин между дъвките и тоалетните кърпички. Това е България и ако за някой изглежда кичозно, нека да чуем неговите предложения да стане другояче.
Разпознаваем ли е Тодор Колев в този си вид и образ? Според мен да. Горчивата усмивка със стиснати устни, торбичките под очите, бомбето и по чаплиновски приведената скитническа стойка… Даже и да се абстрахираме от трогателния начин, по който е замислен и реализиран, паметникът изглежда повече от чудесно.
„Буквализъм“ ли е, че е толкова непретенциозно реалистичен, така „едно към едно“? Ами сигурно. Че кое в творчеството на Тодор Колев не беше „едно към едно“. Имаше ли някаква абстракция и модернизъм в него? Какъв друг паметник би му прилягал повече?
Но всякакви защитни пледоарии в случая са излишни. Както и всякакви лични нападки към Албена Колева. А и тя все пак обещала, че ще мине да погледне паметника!
Всеки има право да бъде далеч под нивото на родителя си. Всеки има право да мърмори по какъвто си иска повод. Всеки има право да се съмнява, да завижда, да мечтае за нещо далеч по-добро от това, което му дават… С едно уточнение – това важи най-вече за България, родината на Тодор Колев, който ни напусна преди 15 месеца.
Почивай си в мир, Адаме, и не ни мисли нас тук. Както знаеш, ние сме свикнали.
 |
|
Проектът на именития скулптор Георги Чапкънов за паметник на Георги Калоянчев в Бургас – според някои много по-добър, според други – много по-лош от този на Адама.
|
Георги Неделчев - коментари и други неща 
ТИПИЧНО ПО БЪЛГАРСКИ !!!ЛИПСА НА КОНКУРС ЗА ИЗРАБОТВАНЕТО НА ПАМЕТНИКА !ЛИПСА НА ИЗБОР !?
ХаресвамХаресвам
О, ама и ти ли ще ми хейтваш тук? Конкурс би могло да има само ако се дават държавни пари за нещо. Само тогава. Когато хората сами са събрали парите и избрали проекта, никой не може да им държи сметка. А и проектът изобщо не е лош, паметникът е чудесен.
Това че такива като тебе си имат някаква българска си там причиница да мърморят, е главно твой, но за съжаление и всеобщ проблем…
ХаресвамХаресвам
ДА ЦИВИЛЗОВАНИЯ НАЧИН НА ИЗБОР Е КОНКУРС ЗА ДА СЕ ИЗБЕРЕ НАЙ-ДОБРИЯ ПРОЕКТ- АВТОР . НЕЗАВИСИМО ОТ ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ! ДЪРЖАВА,ЧАСТЕН ИЛИ СДРУЖЕНИЕ. ДРУГОТО Е НАТРАПВАНЕ И ШУРОБАЖИНАЩИНА,УДОРМА.ПАМЕТНИКА НЕ ЛОШ А ПОСРЕДСТВЕН , . А ШУМЕНЦИ МОЖЕХА ДА ИМАТ ИЗБОР! ЗА НАЙ-ДОБЪРИЯ.. МИСЛЯ СИ И СЪМ ОБЕДЕН ЧЕ СИ ДАЛЕЧ ОТ ТАЗИ МАТЕРИЯ ИЗКУСТВОТО – ТОЛКОВА ВИЖДАШ ТОЛКОВА
ТОЛКОВА УСЕЩАШ ,РАЗБИРАШ.
ХаресвамХаресвам
Пуснах ти и този коментар само за да ти гледат сеира хората – колко злобна че и неграмотна душица си. Съжалявам те 🙂
ХаресвамХаресвам
Жоро, най-интересното, е че в тази статия се е намерил отново някой, който да е недоволен от това, което се е случило. Самото доказателство, за това какво представлява българския народ.
ХаресвамХаресвам