Хитовете на лято 2014

на

В сезона на „самурая“ и „хип-хопа ти“ Мария Илиева най-сетне влезе в устата на хората, нищо, че критиците не могат да й го простят

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 25 юли

Мария Илиева е видимо доволна от дуета си с Криско, а популярността му чупи рекорди.


Ицо Хазарта в рап-химна срещу простащината и позьорщината „Хип-хоп“, заснет в клип с единствен кадър.


Летните хитове са нещо, с което човек може да обозначи цялата своя година. Способен си цял живот да помниш къде точно си бил на море през 2014-а, колчем в ефира зазвучи например „Видимо доволни“ на Мария Илиева и Криско. Или рефренът на Ицо Хазарта „Запомни едно – хип-хопа ми е много по-добър от хип-хопа ти…“.

Точно тези двата са и най-големите хитове на това лято. Има поне още няколко изпълнения, които претендират за същата титла, но лидерите са те. „Видимо доволни“ звучи буквално от всеки ъгъл, радиопредаване и музикален канал, а в YouTube вечеима над 6 милиона гледания (!) за по-малко от 2 месеца. Парчето на Хазарта пък се превърна в по-интелектуалния саркастичен контрапункт на хитчетата, бълвани всеки месец от провинциалните рапъри.
Да, това е все по-отчетливо разделение в българския шоубизнес – елитарната София срещу простолюдието от по-малките градове, където хората говорят на „мьеко“ и вече не се срамуват от това, за разлика отпреди. С парчето на Хазарта, тогава все още изгряващ, актрисата Стефания Колева се представи и на финала на имитаторското риалити „Като две капки вода“ още в края на пролетта, с което ясно показа накъде клонят предпочитанията на столичната артистична бохема.
Но да се върнем на „Видимо доволни“ на Мария Илиева и Криско. Да, ето това е истински хит, от ранга на „Дим да ме няма“, „Цяла нощ“, „А дано, ама надали“ или „Башмайсторска“. Доказателство, че Мария Илиева най-сетне произведе шлагера, какъвто от години й липсваше, е и самият факт, че снобската прослойка сред музикалните критици надигна яростен вой срещу него – включително и тук в този вестник. Впрочем, не е ли малко парадоксално точно в най-масовия български седмичник, където не се свенят да пишат какви ли не сензации за любовниците и бръчките Лили Иванова и Васко Кеца, да се негодува срещу най-слушаното (доказано) парче това лято и да заклеймяват текста му като просташки?
Да, просташки е. Просташки са почти всички текстове в българския и световния рап. Добро утро! Нали доскоро се радвахме, че чалгата залязва и отстъпва място на друг тип музика? Е, това е другият тип музика. Отново примитивна и в съзвучие с очакванията на 90 процента от аудиторията. Който е очаквал или се е надявал на друго, явно нищо не разбира. Или просто държи да парадира с някаква смешна възвишеност за сметка на читателите.
Мария Илиева има достатъчно интелигентни песни в кариерата си – може би повече от всяка друга певица не само в България, а и в Източна Европа. Крайно време беше да извади парче, заради което да започнат да я канят по летните клубове наравно с Лора Караджова, 100 Кила и „Ъпсурт“. В добавка към хитовото звучене, което за Криско не е прецедент, „Видимо доволни“ е илюстриран и с ефектен видеоклип, който по нищо не отстъпва на западните стандарти в жанра.
Като контрапункт на това „Хип-хоп“ на Хазарта е реализиран в един-единствен снимачен кадър – като първи епизод от рап-поредицата One Shot, където гостуват най-нашумелите изпълнители от ъндърграунда. Парчето е пропито със сарказъм във всяка дума. То заклеймява евтината простащина в музиката и шоубизнеса. Но по хитър, типичен за Хазарта начин, свири на същата струна и експлоатира същите примитивни потребности на аудиторията. Затова и рефренът за „хип-хопа ми“ се пее от всички на възраст между 5 и 55 години – също както и „Палим, палим…“ първите реплики на „Видимо доволни“.
С претенциите да стане хит на лятото е дългоочакваният дебют на победителката във втория „Х Фактор“ Жана Бергендорф. „Самурай“ е най-налаганата песен в радио и тв-ефира този месец. Продуцентите й даже се фукат с тази тежка ротация, въпреки че в Интернет популярността й далеч изостава от парчетата на Мария Илиева и Хазарта. Музиката е дело на английски корифеи в поп-жанра, а текстът – на Руши Видинлиев. Впрочем, колкото и да е парадоксално, именно стиховете на песента са сред най-дразнещите елементи от нея. „Самурай“ е заглавие, което по типично чалгаджийски маниер експлоатира някакъв нюанс от съдържанието на песента и оставя слушателя в недоумение. Защо самурай – защото най-лесно се римува с край ли? Страшно оригинално!
Победителката в „Х Фактор“ Жана Бергендорф изпълнява в роботизирано-демоничен стил най-упорито налаганото парче този сезон – „Самурай“.
„В Х Фактор стисках палци Жана да победи и пусках есемеси за нея“, признава една от фенките на певицата, Симона Веселинова от столичния квартал „Бъкстон“. „После дълго чаках първата й песен да се появи, а сега съм повече от разочарована. Музиката не е лоша, въпреки че не това точно е стилът на Жана, но за текста просто нямам думи. Парчето ми действа депресиращо и моментално спирам радиото или телевизора, когато го пуснат“.
Това е само едно от многото подобни мнения за „Самурай“.
Макар и с красива мелодия, която наистина влиза под кожата след третото прослушване, изпълнението на Жана звучи изнасилено и преднамерено. Припевът е изпят все едно от чужденка, с някакъв странен акцент и роботизирана, терминаторска агресия.
Бергендорф не е от певиците, които притежават типичната поп-харизма (каквито са например Михаела Филева или Лора Караджова), а дебютната й песен допълнително задълбочава този проблем. Като за капак видеоклипът е още по-дразнещ, агресивен и фокусиран върху отсъстващия чар на изпълнителката. Който и да е режисьорът му, ако си мисли, че постига някакво ефектно внушение с тези близки планове и забавени кадри, заснети в до болка омръзналата от чалга-клиповете Централна баня (вече музей) – жестоко се лъже. „Самурай“ е типичен пример за начина, по който ретроградната музикална индустрия се опитва да оцелее, налагайки своите разбирания на публиката и манипулирайки нейния вкус с канонада от ефирни излъчвания. Но не постига нищо повече от главоболие и раздразнение.
С много по-малко претенции и капиталовложения, но с достатъчно ефикасен краен резултат е парчето „Зиг Заг“ на „Дийп Зоун Проджект“ и финалиста от „Х Фактор“ Наско Колев. Според мнозина именно младият рапър трябваше да спечели второто издание на музикалното риалити. Макар и излязла близо месец след „Самурай“, песента успя да я догони по популярност в социалните мрежи.
Още по-бързо се множат феновете и на новото парче на Сантра с рапърите Павел и Венци Венц „Изгрева и залеза“. Кариерата на тази певица е във възход след силното й представяне в шоуто „Музикална академия“ миналата есен.
Но къде и това лято без 100-те Кила? „Толко си генгста колко Мики Маус“ е неговият актуален рефрен, който за по-малко от две седмици вече гони половин милион слушания в YouTube. Парчето е дует с Големия , който и да е той, и всъщност се казва „Пияната тояга“. Не сте и очаквали нищо по-възвишено, нали?
С големи амбиции на сцената тези дни се завърна и Миро Каризмата – този път в колаборация с хитовия варненски рапър Димчу, когото Ицо Хазарта също иронизира в култовото си парче „Хип-хоп“. Двамата изпълняват „Скочи над мен“, илюстрирана с впечатляващ видеоклип. И този сезон Миро доказва дарбата си умело да компилира оттук-оттам идеи, мотиви, стилистични похвати и визуални решения, и да ги забърква в собствен микс с хитов резултат. Но дали песента му ще се запомни като един от шлагерите на това лято – все още не е сигурно.
Затова пък повече от сигурен е успехът на небрежните симпатяги от „Айс Крийм“, които след триумфа на „Захир“ сега окупираха ефира със „Заредени“. Техният стил заема особено място в родната поп-музика. В интонационно отношение българските и въобще източните мотиви там са повече от където и да било другаде. Като се прибавят към това нелошото, умерено патетично рапиране и силният глас на вокалистката Елена, се получава един интересен собствен почерк, който вече си спечели доста фенове и фенки.
На фона на всички тези добре познати имена и хитове, които ни преследват отвсякъде, остават в сянка немалко впечатляващи нови изпълнения, които при повече късмет, с други продуценти и мениджъри биха имали и далеч по-голяма популярност. „Единствени“ на NoName, Honey на Руди и Никеца, Body Shaker на Сази и Дани Леван… Това са само три примера от списъка на най-добрите летни парчета, които така и може да не чуете.

Но какво става с добрия стар поп-фолк, чийто залез чакахме толкова дълго? Той си е там и си се развива, макар и пред все по-оредяваща публика. Затова пък новата песен на Цветелина Янева „Още колко нощи“, екранизирана със страхотно видео, вече се върти и по телевизия The Voice.

А пък Галена буквално изби рибата с клипа към своето парче „Хавана Тропикана“, записано заедно с диджей Живко Микс. Пуснете си го от YouTube (над половин милион гледания за седмица) и се запитайте дали по нещо отстъпва на спотовете с Джей Ло, Питбул, Беонсе или Енрике Иглесиас. И ще се запитате не без основание още колко лета трябва да минат, преди, преди рапът и въобще поп-музиката ни да достигнат подобно ниво на продуцентски професионализъм…

„От първото ме хвана…“. Галена в кадър от култовия си нов клип „Хавана Тропикана“, с който засенчи чалга-конкуренцията.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s