Нощта след парламентарните избори в неделя отново бе говорилня и панаир на суетата, в който телевизиите едва смогваха да вмъкват рекламните си блокове. Изявленията на влизане в НДК окончателно изместиха по атрактивност скучните пресконференции в зала 3 на тавана на двореца. Защо? Много просто – на партийната маса говорят предимно шефовете, докато пред репортерските диктофони на стълбите всеки носи маршалски жезъл под мишница и получава своите 5 минути национална слава в праймтайма. Политическият цирк отново имаше своите акробати, жонгльори и клоуни, както и солидна маса безлични фигуранти, които все повече осъзнават, че отреденото им място е единствено в миманса. Но как се представиха основните играчи на манежа?

Най-важният – Бойко Борисов, пак припомни, че владее изтънко телевизионната тактика. ГЕРБ отново се отказаха от пресконференция в НДК, с което продължиха да се дистанцират от останалите партии и да играят ролята на „различни“ пред избирателите. Това, разбира се, не попречи на лидера им да даде дълго изявление пред репортерите и то в най-гледания часови пояс. По същество то съдържаше много повече конкретна информация, анализи и версии от всички пресконференции, дадени след това, включително и от тази на ГЕРБ на другия ден по обед. Трактовката на поведението на Борисов в изборната вечер говореше за неособена радост от получените резултати, нервност и несигурност. А радостта на скандиращите „по-бе-да“ младежи от щаба му наистина приличаше на клоунада – на следващите избори може да си нарисуват и усмивки с боя върху лицата, за да няма никакво колебание колко са щастливи.

Корнелия Нинова от БСП също бе активен артист от кулоарите. Отговорите й на въпроси на Сашо Диков съдържаха горчивина и искреност, които са рядко качество у функционерите на тази партия. Прямотата й буквално озадачи Стажанта, който се беше настроил настъпателно и очакваше бодряшки отпор от всеки червен политик в най-добрите традиции на Станишевизма.

Изненадващо искрен и приземен след изборното фиаско изглеждаше и Михаил Миков по време на официалната пресконференция два часа по-късно. На фона на лустросания, гладко говорещ и овладяно самоуверен Сергей Станишев, наследникът му изглежда направо безпомощен, но точно това може да го направи и симпатичен в очите на неговия електорат.
Небрежният му чар на руснак алкохолик, самоиронията към безумната му дикция (“вижте колко л-та има в тия думи – политически плурализъм“) и опитите да избягва лишената от реален смисъл фразеология (доколкото това изобщо е възможно за един апаратчик от БСП) придадоха на Миков едно човешко лице. Това беше реалният му прощъпулник не само пред червения електорат, но и пред цялата българска аудитория и на него 54-годишният юрист от Кула, Видинско се представи с почти декадентско достойнство и самоирония. Пред аудиторията в НДК новият лидер на БСП изрече доскоро немислими неща – поздрави ГЕРБ за победата, цитира френски шансони, а на въпрос дали предшественикът му няма вина за постигнатия резултат, отговори с нетипична за социалист прямота – „И да го мислех, нямаше да го кажа“… На фона на каменните апаратни физиономии на колегите си (Пирински, Папаризов, Стойнев) и на дразнещото дръзновение на Мая Манолова, Миков, като герой на филм с британския актьор Колин Фърт, изглежда е първият червен водач от доста време насам, в който електоратът на тази партия може да открие поне малка частица от себе си.

Какво да кажем за Лютви Местан от ДПС, който продължи да ни зомбира с нелепия си патос, куха фразеология и изражение на мумия? За изборната вечер той беше избрал да направи премиера на нова своя любима дума. Не че се отказа и от „екзактното“, употребявайки го в опит да се иронизира, но този път наблегна най-вече на „концепта“, политическия концепт. Човек започва да си мисли, че лидерът на ДПС е на тайна заплата при „Господарите“ на Халваджиян.

Стигаме до реформаторите – единствените, при които пресконференцията не бе монолог, а
опера от няколко различни арии. Всяка, разбира се, в своя собствена тоналност. На моменти направо звучаха като арии от различни опери.
Преди да седне в президиума на Зала 3, Меглена Кунева не пропусна да припомни за себе си и във фоайетата, преследвана от Сашо Диков. Начинът, по който шикалкавеше пред него, опитвайки се да избегне отговори на елементарни въпроси, идеално резюмира цялото политическо поведение на Реформаторския блок. Този съюз може само да спечели, ако успее да минимизира изявите на Кунева с вечно гузната й физиономия, която се опитва да компенсира с нелепа арогантност и „твърдост“, така, както тя я разбира.
На масата до нея Божидар Лукарски, лидер на СДС, отново изигра ролята си на отличник, който добре си е научил урока, но никога не е сигурен, че няма внезапно да го изпитат по някакъв нов предмет, сварвайки го неподготвен. Всеки негов отговор или опит за анализ звучат като предварително наизустена мантра, но по-лошото е, че са поднесени неубедително. Лукарски може да е съвестен и свестен лидер, това изобщо не е изключено, но като политически актьор е слаб и трудно би спечелил симпатии отвъд тези, на които се радва в момента.

Редом с него лидерът на ДСБ Радан Кънев изглежда доста по-отракано, но същевременно и лукаво. За разлика от Лукарски, той е по-артистичен и богат на мимики, но не създава усещане за пълна и безусловна искреност. Физиономията му е на таксиджия на повикване, готов във всеки момент да извърти някакъв номер с таксиметровия апарат.
В изборната нощ разминаванията между двамата – Лукарски и Кънев – бяха толкова крещящи, че чак беше абсурдно да седят един до друг. За единия резултатът на блока бе достатъчно висок, за другия – недостатъчно спрямо очакванията, които са имали. Единият говореше едно за ГЕРБ и Бойко Борисов, другият, минути по-късно – съвсем друго… И от тези хора някой очаква да бъдат държавници и да вземат категорични решения! Посланията им бяха като хитро написан хороскоп за широките маси – с взаимно изключващи се, но замаскирани с различни думи твърдения, които карат всеки читател да открие някаква истина за себе си и да остане доволен. Този номер е гарантирано успешен за астрологията, но дали и в политиката?

Ако при Реформаторите има фигура, която притежава наистина позитивна харизма и лидерски качества, подходящи за обединителска роля, това е доктор Петър Москов. 44-годишният анестезиолог, потомък на социалдемократи, видимо се откроява пред колегите си с категоричен изказ, с изражение, което вдъхва доверие, и чар, който се харесва на жените. На мястото на Бойко Борисов аз бих се притеснявал единствено от него като потенциален конкурент за народната или поне дамската любов. Ако Реформаторския блок не избере Москов за свой официален лидер, а се спре на някой измежду светата троица Кунева-Кънев-Лукарски, в ГЕРБ трябва да си направят един хубав банкет.

Патриотичният фронт? Те, милите, до такава степен са стъписани от успеха си, че сега не знаят какво да правят с него. Валери Симеонов и Красимир Каракачанов приличат на колоездачи, чиято функция е била само да поддържат темпото на колоната, но изведнъж са се оказали на метри от финала и не знаят да натискат ли педалите или да отстъпят водачеството другиму. След толкова години популистка реторика извън властта сега ще им е доста трудно да играят ролята на държавници, носещи отговорност, така че притеснението им е напълно разбираемо.

Но да не забравяме и последните двама акробати от политическия цирк – Сидеров и Бареков.
Успехът на Волен, който отново стигна до парламента, е изненада само за социолозите от „сектора на услугите“, както много точно го бе определил Румен Петков. Ако някой си е мислел, че за няколко месеца електоратът няма да забрави съглашателството на „Атака“ с ДПС и БСП в предишния парламент, жестоко се е лъгал. В хода на кампанията Сидеров хитро заложи на русофилската реторика, от която БСП волю-неволю абдикира, и успя да прескочи прага. Наличието на личностна харизма и ораторски качества при него са ключов фактор, който компенсира всичко останало – и компрометирания му имидж, и антиевропейската му и анти-атлантическа кауза. Такива политици има по цял свят. Не отписвайте Сидеров и за следващи мандати.

Бареков – обратно – е на другия полюс. Той имаше най-благоприятната стартова позиция от всички, играейки ролята на новия, неопетнен политик, и изземвайки от „Атака“ най-дръзкия и безочлив популизъм с обещания за милион нови работни места и таблети за всички. При него обаче негативната личностна харизма, неумението да задържи около себе си дори най-тясно ядро от сподвижници, които да го обичат истински, се оказа решаващо. Постигнатите от Бареков проценти изглеждат максимума, който той някога може да получи в кариерата си. И физиономията и поведението му след научаването на резултатите показват, че той е наясно с това.

Но големият политически цирк тепърва предстои. Изборната нощ беше само свръхконцентрирана прелюдия към него. Картите за пасианса са на масата и се оказаха повече, отколкото всички са очаквали. Сред тях поповете и асата са рядкост, но затова пък седмиците и осмиците – в изобилие.