10 ноември е чудесна дата за голям концерт на българската супергрупа „Фондацията“, обединяваща членове на легендарни състави като „Щурците“, ФСБ и „БТР“. В „Арена Армеец“ се събраха близо 10 000 души, за да слушат най-хубавите рок-песни, повечето от които в нови аранжименти. Е, озвучаването можеше да бъде и по-добро, както и операторско-режисьорската работа върху големите екрани около сцената, но нейсе. Концертът беше невероятен – с пиротехника и всичко както си му е редът. На края музикантите не пропуснаха да се увековечат на фона на публиката, а тя пееше с цяло гърло почти през цялото време. Имаше и доста просълзени хора.
***
На такова място всъщност осъзнаваш колко хубави песни имаме и как невинаги си ги оценявал по достойнство навремето. Даже и шлагерчетата на Дони и Момчил като „Кукла“, „Червило“ и „Уморени крила“ и „Ближи си сладоледа“, на които винаги сме гледали с ирония и насмешка, в новите си версии звучат някак си зряло и успяват да те докоснат.
***
Наскоро навършилият 70 Кирил Маричков е в страхотна форма. Все така мощен и чист вокал, който взима височините без никакво усилие. Като се замисля, именно това е гласът на българската демокрация. Жалко, че не изпя една от най-хубавите си песни – „Аз не съм комунист“.
***
Но има и един друг глас, който може да претендира като символ на демокрацията у нас. Да, познахте – Валди Тотев, който също взе участие в концерта. Неговото „Вдигни очи“ е вечният химн на надеждата за по-добър живот. И факт е, че за тези 25 години животът ни доста се промени. Не искам даже и да си помислям какво щеше да бъде, ако светът беше останал същият като тогава.
***
Иван Лечев. Страхотен музикант и човек. С всяка изсвирена от него нота и с всяка изречена дума се убеждаваш все повече какъв добряк е. Това е може би най-големият секссимвол на българския рок от 80-те и 90-те, който така и отказа да се вземе насериозно, да се държи грандомански, да дава акъли, да поучава някого, да има претенции за нещо. Просто свири и толкоз. Може би именно заради това невинаги и не всички осъзнават какъв виртуозен китарист и цигулар е.
***
В програмата намериха място и две песни на Гошо Минчев. Велик човек. Личност, която ме кара да се просълзявам дори само като се сетя за него, а камо ли като слушам музиката му. „Преди години когато рокендролът беше млад“ е едно от най-хубавите ни рокпарчета, а „Бяла тишина“, написана от вече покойния Борис Карадимчев – без съмнение най-красивата и вълнуваща българска песен на всички времена. Хубаво е, че последният бис беше отреден именно за нея.
***
„Фондацията“ намери достоен начин да почете и Пепи Гюзелев – единственият отсъстващ от „Щурците“ на сцената. Неговата китара към песента от филма „Вчера“, съчетана с кадри върху видеоекраните, прозвуча като величествен реквием в негова памет.
***
Накрая на концерта Дони обяви, че догодина им предстои национално турне. Ако пристигнат и във вашия град, не пропускайте „Фондацията“ за нищо на света. Ще си прекарате добре с музиката от последния половин век.