Миналата година бях значително по-подробен и имаше за какво. Правейки равносметка на отиващата си 2014-а днес ще кажа само, че каквото и да ни се случва, каквито и успехи да постигаме в работата си, каквито и хубави страни и места да посещаваме, всички тези емоции са несравними в сравнение с една – любовта. Чувството, което те кара да се просълзяваш от екстаз. Присвиването на корема, когато някой ти липсва. Еуфорията, когато си мислиш за него и за бъдещите моменти с него.

Да, любовта невинаги е свързана само с положителни емоции. Дори бих казал, че положението е фифти-фифти. Животът без любов е значително по-подреден и спокоен. Но пък положителните са толкова силни, че компенсират всичко останало.

Нещата, заради които си струва да се живее, са много. Но любовта е най-вълнуващото и мотивиращото от всички. Може да те връхлети най-неочаквано, да не се съобразява с никакви твои принципи или обществени норми. Може да те превърне в човек, когото самият ти не можеш да познаеш. И това е най-хубавото от всичко. Защото иначе ще си омръзнеш такъв, какъвто винаги си бил, нали?

Дали 2015-а ще бъде по-добра от 2014-а? Разбира се. Каквото и да ни се е случило досега, всяка следваща година винаги е по-хубава от предишната. Ако някой ви казва, че може и да е и другояче, не му вярвайте. Невероятно е как на най-неочаквано място и в най-неподозиран момент можеш да срещнеш добър човек, който да те накара да се запиташ дали ти самият си достатъчно добър, да се трогнеш от нечий мил жест, понякога даже и съвсем незначителен, или просто да осъзнаеш, че може би си по-щастлив, отколкото досега си смятал.

Поздравявам всички посетители на този блог с нещо, което гледам и слушам в момента, докато пиша това. Весела 2015-а и наздраве!