Четирима силни имитатори и четирима за пълнеж – това е третият сезон на „Като две капки вода“. Дано да финишира справедливо, че иначе – язък

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 3 април

Третият сезон на „Като две капки вода“ върви добре и това не е изненада. Изненада щеше да е, ако беше обратното. По (не)обясними причини имитаторското шоу успя най-добре да налучка масовия вкус у нас. Много грим и стайлинг, хубава сцена, щипка сеир, малка доза интрига между участниците, световни хитове и български шлагери в нелоши аранжименти плюс добри водещи с достатъчно импровизаторски умения – какво повече му трябва на зрителя в понеделник вечер?

Гордостта на продуцентите тази година е кастингът – не пропуснаха да ни го натякнат поне няколко пъти в първите издания от новия сезон. Макар че в предишните два какво им беше на участниците? С нищо не бяха по-лоши. Факт е обаче, че успехът на дебютния и втория сезон позволи на шоуто да посегне към някои от най-доказаните звезди в шоубизнеса днес. Изпълнители, които печелят достатъчно пари от редовни ангажименти и за които изявата в имитаторско риалити е всичко друго, но не и спасителен пояс за закъсала кариера. С хитови певци от ранга на Азис и Криско, за чието присъствие всеки клуб у нас би наддавал хилядарки всяка вечер, и популярен и обичан актьор като Филип Аврамов, „Като две капки вода“ изглежда с предварително бетониран успех.

Поне половината от участниците тази година обаче са по-скоро компромис и са сложени там за пълнеж. Пропастта между тях и четиримата основни фаворити е огромна. Това поставя журито в доста дискомфортна и дори досадна за публиката ситуация – да се чуди как да надува хвалбите и оценките за аутсайдерите, за да се запази някаква интрига и усещане за конкуренция. Което е наистина жалко – подобно позитивно и наистина добре измислено шоу само губи от напъните на съдиите да компенсират крещящата разлика между двата полюса състезатели.

Въобще не е учудващо, че сред участниците е вкарана Жана Бергендорф – победителката от втория сезон на „Х Фактор“ (със същия продуцент – Маги Халваджиян), която упорито и все по-мъчително се опитват да превърнат в звезда и всенародна любимка. Всъщност, като имитатор тя има една идея по-голям шанс за успешна изява, защото в този случай липсата на достатъчно личностна харизма не е толкова фатална.

В квотата на пълнежа е и Нона Йотова – една принципно талантлива актриса и певица, която по стечение на куп обстоятелства не успя да постигне успехите, които може би заслужава. „Като две капки вода“ би могло да е чудесен шанс за нея да се докаже пред онези, които имат предразсъдъци към нея и незаслужено я подценяват. В първите четири издания на шоуто обаче тя се представи изненадващо сковано и неубедително.

Актрисата Милена Маркова-Маца е от така наречената вътрешноведомствена квота на клана Халваджиян. В интерес на истината, тя не е лишена от талант и потенциал. Има хамелеонски качества и някои доста добри попадения дотук. Като цяло обаче е всичко друго, но не и фаворит. Дано не се стигне до изненада като миналогодишната, когато друга вътрешноведомствена състезателка – Невена Бозукова-Неве, спечели крайната победа, изпреварвайки тотални любимци като Къци Вапцаров, Нети и Стефания Колева. А в това шоу уж публиката има последна дума. Как така се оказва, че някой, който е бил извън челната тройка през целия сезон, накрая успява да изпревари лидерите?

Но особено дразнещо в „пълнежа“ тази година е присъствието на вечната Джуджи – най-пробутваното лице в цялата история на Нова телевизия. Участието й в почти всяко предаване на този канал е мистерия, която все някога трябва да бъде разгадана. Да не би да е племенница на вездесъщата Силва Зурлева? Да не би да е сърдечна слабост на френския шеф Дидие Щосел? Да не би да държи някакви тайнствени компромати и за двамата в таен сейф? Или просто има някаква арменска жилка в потеклото си?

Досадното в участието на Джуджи тук е нейното постоянно парадиране, че не можела да танцува, не можела това, не можела онова. Ама да кокетира пред камерите и да получава хонорари може, нали? Интелектът й не стига даже за нещо толкова елементарно да изпунтира, че предварително записаното интервю с нея се излъчва в реално време. Не може Джуджи да не се изтърве, че „довечера ще се постарае“, докато Зуека се чуди как да я поправи и да внуши, че разговорът се случва броени секунди преди изпълнението й. Тя просто се държи като връзкарка, като някой, когото сме длъжни да търпим независимо от всичко.

В пълен контраст на всичко изброено дотук, останалите четирима участници са истински шоумени. Парадоксът с Азис е, че той е най-популярен и с най-много фенове, но и с най-трудна задача. Когато си певец с изграден собствен стил и когато години наред си превърнал кокетството и суетата в свое основно изразно средство, е особено сложно да влизаш в чужди образи, а после като изправен пред дъската ученик да слушаш критики от хора, които нямат и един процент от твоята популярност.

Безспорното откритие и шлагер на третия сезон е актьорът Ненчо Балабанов, който успоредно с тази своя изява прави фурор като имитатор на Бойко Борисов в „Господари на ефира“. Лекотата, с която той влиза от образ в образ е толкова смайваща, че зрителите с право се чудят – абе къде е било това момче досега? Защо не е звезда от национална величина? Какво му предстои оттук нататък? Другият актьор в селекцията – далеч по-успелият в кариерата си Филип Аврамов – тук се представя с изненадваща сдържаност. Сякаш се страхува да не го обвинят, че се мъчи да се доказва на всяка цена в някаква „халтура“. Държи се някак си дистанцирано, „на положение“, като човек, който не се стреми към победата.

Същото в пълна степен важи и за хитмейкъра Криско – непрекъснато оплюван и обвиняван, че профанизира БГ-рапа с песни като „Видимо доволни“ и „Златните момчета“, но и незаслужено подценяван като талант и интелект. С участието си единствения сезон на „Музикална академия“ по ТВ7 (апропо, един отличен български формат, който заслужава място в друга телевизия) той вече доказа, че има повече качества, отколкото мнозина очакват. Тук ще натрупа още повече точки и отсега нататък ще има проблеми повече със завистници, отколкото с безпринципни критикари. Сдържаното му поведение и уважителен тон към всички не могат да не впечатляват и най-големите му противници.

Ако краен победител бъде някой различен от Ненчо Балабанов или Азис, това ще бъде поредният разочароващ епилог на едно иначе прекрасно шоу. Продуцентите непрекъснато иронизират обвиненията, че развръзката в миналия сезон е била нагласена. Чудесен, макар и преексплоатиран похват за отбиване на хейтърски атаки. Но нека пак да повторя – ако на финала не триумфира Азис или Ненчо, или поне Криско или Фицата, всички позитиви на шоуто ще бъдат забравени, а авторитетът на Маги Халваджиян осезаемо ще пострада. Най-искрено му пожелавам това да не се случи.

Да кажем няколко думи и за други силни компоненти от „Като две капки“. Инструкциите на артистичния консултант Жоро Низамов, с които вече сме свикнали, са шоу само за себе си. Ето един пример как успешна изява на част от екипа изглежда напълно достатъчна, за да бъде обособена в някакво самостоятелно предаване по-нататък. Не по-малко симпатичен е и музикалният треньор Етиен Леви, чиито анализи на всеки имитиран изпълнител са брилянтни.

Сред членовете на журито се откроява неподражаемият чешит Фънки. Очакванията към него са огромни на фона на силните му изяви на съдийските маси в други подобни формати. Освен че е във видимо недобра физическа форма обаче, тук Фънки изглежда някак си леко отегчен и без вдъхновение. Дано към финала на сезона влезе в обичайната си кондиция.

Последната ми засега ремарка към третото издание на „Като две капки“ е свързана със самия „дядо Халваджиян“. Той без съмнение е една от най-харизматичните личности в телевизионния бранш у нас. Коментатор, с чието участие всяко предаване се гордее и с когото е трудно да не се съгласиш по какъвто и да било въпрос. Присъствието му в това шоу обаче е преекспонирано и това вече дразни. Да не говорим, че успоредно журира в още един риалити-формат по Нова. Честите му излизания на сцената за да държи някакви речи или да влиза в диалози с водещите вече действат на публиката затормозяващо. Човек започва да се пита да не би да има някакъв проблем с предаването, че се налага шефът му толкова пъти да взима думата и да се дообяснява – какъв труд се полага зад кулисите, колко много работи и се старае екипът му и т. н. и т. н.

Спокойно, Магърдич, шоуто е добро и всички оценяват усилията, вложени в него. Само гледайте на финала да не окепазите нещата, както го направихте миналата година. И спрете да повтаряте, че ви набеждават несправедливо, защото така още повече сипвате катран в хубавата каца с мед, която сервирате.