Да се фукаш със списания на чужд гръб

on

Нека да се знае истината за издателите на иначе лъскави списания като „Икономист“, Hello, Glamour и Top Gear

Ikonomist
Ако се чудите как подобни списания въобще съществуват при ниската си продаваемост, отговорът е прост – с дългове към печатниците

Редно е тези неща да се знаят от хората, въпреки че малко медии пишат за тях – от криворазбрана солидарност или от някакви други задкулисни интереси. За въпросния случай „Капитал“ писа още в средата на януари, а сега нови разкрития излязоха и в последния брой на „Уикенд“.

Винаги съм се чудел, а вероятно и не само аз, как така списанията от портфолиото на S Media (Hello, Top Gear, Good Food, Glamour и новото „Икономист“, наследник на Life) обявяват толкова ниски цени за годишен абонамент и безплатна доставка и как така успяват да съществуват напук на неголемия читателски интерес към тях и недостатъчен брой реклами. Всъщност учудвал съм се как така изобщо имат рекламодатели – те не се ли интересуват от реалния рейтинг на изданията, в които инвестират, както и от коректността на фирмата им?

Отговорът е много прост – подобни списания съществуват, като задлъжняват към печатниците си. И то не със суми от порядъка на десетки хиляди лева, което в днешно време се приема едва ли не за нормално в абсурдната българска полу-сива икономика, а имат дълг, както в случая, от 710 000 лева към „Ропринт“. Издателите на гореспоменатите списания се опитват да минат с много евтина и изтъркана врътка, която отдавна не би трябвало да работи, но, уви, е факт – пререгистрират фирмата си, махат едно Team от името й, и чисти и неопетнени продължават да печатат същите лъскави списания. Ако сте се питали кой плаща цялата музика, редно е да знаете – плаща я печатницата, която няма никаква вина за болните амбиции и слаб професионализъм на пишман-издатели като тези в S Media.

Кой е реалният собственик на тази фирма и на тези иначе престижни марки у нас – дали е милионерът Асен Христов от „Еврохолд“, както пише в пресата, или някой друг – в случая за мен е без значение. От значение е фактът, че подобен модел може да съществува. Че зад иначе реномирани и лъскави имена се крият мошеници на дребно или по-точно – на едро. Такива се бяха оказали навремето и издателите на FHM (Сергей Матеев, Славка Солакова – нека не се крият имената им), които завлякоха не само печатници, но и сума ти журналисти с десетки и стотици хиляди левове неизплатени заплати и хонорари.

По същия начин в България се пробват и пишман-търговци като представителите на „Карфур“, които предпочетоха безпардонно да задлъжнеят към куп свои доставчици, отколкото да преструктурират навреме бизнеса си или просто да се оттеглят от пазара, признавайки неумението да се противопоставят на конкуренцията и да се наложат.

Като човек, който от десетилетия се занимава с преса и в частност със списания, знам много добре колко е трудно да създадеш нещо и да поддържаш репутацията му. Колко е важно да си коректен и изряден към партньорите, към печатницата, към авторите си. И винаги съм бил такъв, колкото и да ми е било трудно. Никога не съм се фукал със скъп джип и кола (като доскорошния издател на Top Gear Станиславов), които са придобити с чужди пари и за сметка на неизплатени задължения. А камо ли да демонстрирам снизхождение към конкурентни издания, които, за разлика от моето, не паразитират по този начин. В редакцията на Biograph от самото му начало до днес сме буквално шепа хора и всеки от тях се е нагърбил да върши работа, която във фирми като S Media се върши от десетки служители на заплата. И именно на това се дължат стабилността на изданието и удовлетвореността на читателите и авторите му.

Така че, когато следващия път разглеждате и евентуално съпоставяте списанията от българските сергии, цените и съдържанието им, имайте едно наум за „Икономист“, Hello и Top Gear. В желанието си да ви се харесат с лъскави страници и ниска цена, те просто ограбват труда на десетки печатари и вносители на хартия. Много е лесно да се фукаш със западни марки на чужд гръб. Далеч по-трудно е да си почтен професионалист в издателския бизнес. А само тогава бомбастичните британски марки биха ти отивали. В момента е малко на гол тумбак чифте пищови.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s