За Jason Bourne, Suicide Squad и War Dogs

Макар и с леко закъснение, да резюмирам впечатленията си от три скорошни премиери, от които киноманите имаха големи очаквания:

Джейсън Борн

Голямо разочарование. Очевидно отсъствието на досегашния Борн-сценарист Тони Гилрой се е оказало фатално. Безумен сюжет, изтъкан от небивалици и клишета, еднопластови образи (откога директорите на ЦРУ са толкова праволинейни злодеи?), досадно трепереща камера (явно режисьорът-сценарист Пол Грийнграс и операторът Бари Акройд са искали по някакъв начин да компенсират скуката) и изненадващо слаба роля на Алисия Викандер като шефка от ЦРУ (толкова млада?). Във филмите за Джеймс Бонд също е пълно с небивалици, понякога и с клишета, но там поне има невероятен екшън и стил, от които тук няма и помен. И въпреки всичко, тази тъпотия има сравнително добри касови приходи. За съжаление, няма да ни спестят още два филма от фрайнчайза – дано поне там оправят нещата.

Оценката ми за „Джейсън Борн“ е максимум 5/10.

 

Отряд самоубийци

 

Гледах го с известно закъснение и с предубеждения от критичните отзиви в американската преса. Оказа се приятна изненада и още една поука, че не бива да се предоверяваме на щатската критика. Ролъркостър-сюжет, страхотна музика, чувство за хумор (почти нямаше минута без смешен момент или готин лаф), добри актьорски изяви (ако не броим неуместната тук Кара Делевин). Да, вярно е, че Жокера на Джаред Лето присъства твърде малко, а героят на Уил Смит – твърде много. Като цяло филмът е някак си прибързан, без психологизиране на персонажите – имаш чувството, че от тричасов материал в последния момент са оформили двучасов. Но при подобни комиксови екранизации това е за предпочитане пред дразнещите опити да задълбават и да разводняват филма с неумел и претенциозен психологизъм, както го правят в последните филми за Батман и Супермен. „Отряд самоубийци“ за мен по нищо не отстъпва на изненадващия хит „Дедпул“ и значително превъзхожда „Батман срещу Супермен“. Ниският рейтинг в IMDB (6.7) мога да си го обясня само с разочарование у средния американец, че героят на Джаред Лето е присъствал толкова малко на екран и с нищо друго. Аз му давам смело 8/10.

 

В голямата игра

Още една приятна изненада това лято. War Dogs заслужава поне няколко десети по-висок рейтинг от онова 7.3 в IMDB. А американските кинокритици които се опитаха да го съсипят, стават все по-съмнителна. Единственото, което би могло да се каже като евентуален минус за този филм, е неправдоподобната история, която разказва. Но като имаме предвид факта, че сюжетът е по действителен случай и е трудно да се възрази на нейно величество Съдбата, остава да търсим някакви недостатъци другаде. А такива, поне аз, не намерих.

„В голямата игра“ в доста компоненти прилича на „Вълка на Уолстрийт“ – и то далеч не само заради присъствието на Джона Хил. Е, вярно е, че титулярът Майлс Телър не притежава таланта и класата на ДиКаприо, но, както се казва, това да е кусурът на филма. Стегнат ритъм, отлична режисура от Тод Филипс, чудесно музикално оформление и величествена операторска работа. И една много красива Ана де Армас…

8/10

 

 

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s