Сред по-близките си хора по принцип съм известен с това, че агитирам в подкрепа на ГЕРБ и защитавам Бойко Борисов, въпреки че нямам абсолютно никаква лична изгода – дори напротив, това ми е причинявало само спорове с брат ми, известен русенски социалист и бивш зам. кмет. Основният ми аргумент в тяхна полза е следният: в нещата, за които ГЕРБ и Борисов търпят критики (не са едно и две), те по нищо не се отличават от която и да било друга политическа сила у нас, особено от основния им опонент БСП. Корупция, клиентелизъм, възползване от държавни поръчки, неизпълнени предизборни обещания, страх от решителни реформи – та за кой от останалите политически субекти не може да се каже същото? В нещата обаче, за които заслужават аплодисменти (те също не са едно и две и далеч не покриват само строежа на магистрали, спортни зали и детски градини), те драстично превъзхождат опонентите си. Докато не се появи формация, за която да важи същото (не по-различни от другите в лошото, но много над другите в доброто), ще продължавам да подкрепям именно тях, както и суетния, популистки говорещ, но адекватен на очакванията от него и най-важното енергичен Борисов.

На тези избори обаче ще пропусна да подкрепя президентската кандидатура на Цецка Цачева и тук ще обясня защо. Ще обясня и защо според мен евентуалната й загуба е предварително калкулирана от лидера на партията, каквото и да говори по медиите.

Същевременно съм известен и като един от критиците на Слави Трифонов и предаването му, и най-вече на интелектуалния продукт на сценаристите му. Тук обаче ще обясня защо най-вероятно ще дам своя глас на референдума, организиран от тях.

Но да започнем с кандидатурата на Цецка Цачева. Конкретно срещу нея нямам кой знае какво да кажа. Още от самото начало, когато я лансираха за пръв път като парламентарен шеф, ми направи впечатление на добре организиран, спокоен и изпълнителен човек. Типичната „класна ръководителка“, която в президиума на Народното събрание си е точно на мястото. С нищо не е по-лоша от един куп високопоставени политици у нас. Е, не е Хубавото Наде, нито е Илиана Йотова или Стефан Данаилов, но какво да се прави. Не всеки е роден с чар. Нападките и подигравките към Цецка са грозни и само говорят за гузната съвест или комплексите на присмиващите се. При определен развой на събитията и малко шанс именно те могат да се окажат и нейната печеливша карта на втория тур.

Като държавен глава, с цялата представителност и акцент върху външнополитическите контакти, които този пост изисква, обаче категорично не я виждам. И това със сигурност не е само моя констатация. Борисов може да е всякакъв, но сляп и глупав не е.

Даже отвратителната кариеристка Кристалина би стояла много по-добре на президентския пост – най-малкото щеше да е по-позната и добре приета по света от домораслото плевенско явление Цецка. Да не говорим пък за далеч по-печеливши чисто партийни кандидатури като тази на кметицата Фандъкова, Тихомир Дончев или Димитър Николов. А какво да кажем за кандидат-президент като Симеон Сакскобургготски – една несъстояла се номинация, която бях анализирал още в средата на август и която щеше да е перфектно разрешение на президентския казус.

Според мен с издигането на Цецка Борисов играе по-дългосрочна игра. Казано на шахматен език – мисли повече от 2-3 хода напред. Разбира се, в нито едно свое интервю и публична изява той не може и няма да си позволи да покаже каквото и да било съмнение, че кандидатурата й е уместна и че ще се увенчае с краен успех. Реално обаче той е наясно, че това е много вероятно да не се случи. Така Борисов ще „изпусне клапана“ и ще вкара известен баланс – ГЕРБ няма да преядат с власт, както се случи при предишния им мандат. В лицето на евентуалния нов президент, подкрепен от БСП, той ще има опонент, с когото да се джафка по медиите в следващите 5 години (а Бойко това го умее по-добре от всеки друг) – „образ на врага“, с когото хорицата ще идентифицират голяма част от проблемите и няма да набеждават за всичко него. След евентуално загубения балотаж Борисов значително ще намали и влиянието на Цветан Цветанов в ГЕРБ – ще се види, че бившият вътрешен министър не е така вездесъщ в печеленето на избори и че в крайна сметка не той е човекът, който издига някого от тази партия на власт.

Ако ли пък случайно Цецка Цачева вземе, че спечели тези избори – Борисов пак не е губещ. Първо тя едва ли ще му създава каквито и да било проблеми през своя мандат и второ – няма никакъв шанс да се опълчи срещу него след 5 години, когато той по всяка вероятност ще реши да се кандидатира за президентския пост. Ако обаче сега бяха издигнали силна кандидатура от типа на Фандъкова, Дончев или Николов, щеше да е доста неловко след 5 години да обясняват защо същият човек да не изкара и втори президентски мандат. Нямаше да го има „семейното“ оправдание на сегашния държавен глава Плевнелиев. А и такъв президент като нищо би натрупал по-висок рейтинг на одобрение от самия Бойко.

Казано обобщено – загубата на Цецка Цачева не просто е пресметната от Борисов, но най-вероятно е част от дългосрочна негова стратегия, която нищо чудно да преминава и през едни извънредни избори. Както вече се видя, дори и кратък престой на ГЕРБ извън управлението не може да го уплаши, а даже заздравява позициите му и му осигурява един по-продължителен следващ мандат на доверие.

Нека подчертая – какъвто и да е резултатът от тези президентски избори, той в крайна сметка няма да зарадва особено враговете на ГЕРБ и Борисов или най-много да ги зарадва за кратко. Лично аз обаче няма да дам гласа си за Цецка, въпреки че не питая никаква антипатия към нея. Ако пък тя все пак вземе, че спечели, изводите – не само за електората на ГЕРБ, но и за цялото гласуващо население у нас – няма да са никак ласкави. Каквито и кирливи ризи да извадят в оставащите дни за генерал Радев, той със сигурност няма да е по-лош и непоносим президент от ловджията Георги Първанов, който даже изкара два мандата на „Дондуков“ 2. Но ако Цецка го бие чрез добре смазаната изборна машина на ГЕРБ и чрез успешна игра на противопоставяне „всички на всяка цена срещу червения кандидат“, това означава, че в България вече всичко е възможно, в най-лошия смисъл на този израз.

Сега по въпроса с референдума на Слави. Макар и да не одобрявам инициативния му комитет и да не вярвам, че положителен резултат от него ще промени драстично българската политика, все пак предпочитам да подкрепя подобно начинание. Изцяло от принципно естество. Не съм убеден, че мажоритарните избори ще са по-добра идея от пропорционалните, но не виждам и с какво ще са по-вредни. От сегашното положение – да се издигат абсолютни анонимници и малоумници, които да гласуват под строй в парламента – по-лошо не може и да има. Това не значи, че мажоритарно избраните кандидати пак няма да гласуват под строй. Но поне ще ги познаваме по-добре и с по-силен глас ще им се подиграваме, когато ни разочароват. Нищо не ни пречи да опитаме. Ще се намалят драстично и домогванията на разни измислени партийки до парламента.

Същото важи и за въвеждането на задължително гласуване – въобще не е сигурно, че ще доведе до нещо по-добро. Но не виждам и как може да стане по-лошо.

На третия въпрос – за намаляването на субсидиите на политическите партии – също бих гласувал с да. Вярно е, че това отново нищо не гарантира. Казват, че тогава партиите ще се обърнат много повече към олигархията, за да получават финансиране от нея и да изпълняват нейни поръчки. Но нима и в момента не е така, независимо от тлъстата субсидия от републиканския бюджет? Не съм забелязал и в момента партиите да са особено безпощадни към интересите на олигарси, картели и прочие задкулисни играчи.

Така че, в крайна сметка, от този референдум даже и нищо да не спечелим, поне няма и какво да загубим. Политическата ни система така или иначе е стигнала дъното – нищо не пречи да се направи и такъв опит за оттласване от него, пък бил той и под егидата на Трифонов, Кулеков и Сиромахов.