„Бригада Нов дом“ направи осезаема крачка напред във втория си сезон, но все още не отговаря напълно на очакванията

Миналата пролет „Бригада Нов дом“ дебютира в ефира на bTV в разгара на масово продуктово позициониране, което властваше повсеместно в праймтайма. В Нова телевизия течеше пълно рекламно обслужване на селекция от фирми, маскирано под формата на състезанието „Звездни стажанти“ и на бизнес-риалитито „Шеф под прикритие“. В „Мастър Шеф“ по bTV деликатно, но упорито ни показваха логото на „Метро“ (тази година заменено с това на „Била“), а за последния сезон на „Под прикритие“ по БНТ беше най-важно с каква чанта ходи през рамо Близнака, какви таблети използват полицаите и в кое многолюдно заведение от центъра на София се срещат, за да обсъждат секретните си мероприятия. На този фон „Бригада Нов дом“ допълнително опъна нервите на публиката. Лансирано като „социален проект“, строително-ремонтното риалити се грижеше най-вече да показва логото на голям магазин за онлайн-търговия, а клетите семейства, чиито домове биваха преобразявани, оставаха някъде на заден план. Важното беше спонсорът да е доволен.

За щастие, във втория сезон на „Бригадата“ явно са си взели бележка от нашите критики или просто са имали момент на гениално просветление. Предаването пак си има спонсори – един за строителни материали и един за домашна техника. Всъщност, без такива то не би могло да просъществува – но присъствието им е далеч по-ненатрапчиво и сюжетно-мотивирано. На преден план в много по-силна степен са изведени историята на социално-слабите семейства, състоянието на жилищата им и технологията на тяхната трансформация. В повечето случаи съдбите им са толкова трогателни, че е невъзможно накрая да не пророниш сълза от умиление, когато виждаш радостта им от начина, по който ще се промени животът им. Как да не се трогнеш от реакцията на двете невръстни братчета при вида на новия им и пълен с продукти хладилник – при положение, че досега не са им достигали парите дори за едни пуканки?

Разбира се, семействата са обект на какви ли не коментари и анализи. Обикновено повечето зрители си задават въпроса защо хора без достатъчни материални възможности с такава лекота създават многобройна челяд, защо не мислят предварително в какви условия ще отглеждат децата си. Не липсват и критики към мъжете във фамилиите – дали полагат достатъчно усилия, за да осигуряват поне екзистенц-минимума на хората, за които носят отговорност? От тази гледна точка предаването продължава да бъде длъжник на публиката – не дава дори бегъл, а камо ли задоволителен отговор по какви критерии са подбирани семействата, чиито жилища се обновяват. Всичко, показано в предаването, изглежда някак си предпоставено, априори решено с някаква магическа пръчка и това руши усещането за автентичност. Ясно е, че в рамките на 46 минути, колкото е чистото време на едно издание без рекламите, няма как да се вмести и пълна предистория, но можеха да отделят поне минута-две за нея, вместо да преекспонират ахкането и охкането на семейството, което разглежда новите стаи и мебели.

Като цяло обаче „Бригада Нов дом“ съумява да се опази от прекалено залитане в сиромахомилски емоции и свирене на най-тънките струни от зрителската душа. Сантименталните сцени на финала са изобилни, но водещата Мария Силвестър уцелва верния тон и не прекалява нито със съчувствие, нито с излишно изтъкване на заслуги. Нека признаем – едно риалити с подобна тематика и съдържание би могло да бъде и далеч по-дразнещо с ненужен патос и евтина манифестация на съпричастие. Сред плюсовете на „Бригада Нов дом“ е и чувството за хумор, което запълва времето на основния ремонт – и заслугата за това отново е главно на артистичната водеща.

Както отбелязахме и в края на дебютния сезон миналата пролет– предавания, свързани с ремонт и преобразяване на жилища, неизменно са обречени да се радват на голям зрителски интерес. Когато става дума за тапети, цвят на латекса, плочки в банята и подреждане на мебели, българинът се смята за капацитет от последна инстанция и винаги има собствено мнение. Затова и критичното око, с което се гледа на всяко архитектурно и дизайнерско решение в това предаване, е напълно разбираемо. „Бригадата“ никога няма да може да угоди на абсолютно всички зрители.

Ремонтите често пъти изглеждат и половинчати, претупани или недобре изяснени приоритети. Антретата винаги минават само с една боя и със смяна на старото портманто с ново, вратите и рамките им никога не се подменят, колкото и да е крещяща нуждата от това. Кухненските мебели понякога изглеждат излишно скъпи и в рязък контраст с цялостното състояние на жилището… Да, очевидно е, че бюджетът на предаването е ограничен и чудесата са лимитирани. Но точно заради това „Бригадата“ дължи повече и по-конкретна информация на аудиторията за сметка на възклицанията и емоционалните кадри. Нищо не пречи да се обявява в рамките на каква сума трябва да се извърши ремонтът на всеки дом, а после да се направи обосновка кои са най-неотложните неща и откъде ще се наложи да се спестят средства.

Казано обобщено –„Бригада Нов дом“ направи сериозна крачка напред, но все още не отговаря напълно на очакванията от подобен риалити-формат. Материята, с която предаването работи, е твърде деликатна и обществено значима, за да си позволява лукса да оставя толкова много зрителски въпроси без отговор. Дано да тръгне в тази посока през следващия сезон.