Путин похарчи колосални пари, но не на вятъра. И никой не може да докаже, че не играят задкулисни игрички с Тръмп

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 20 юли

Освен чисто футболните анализи, приключилото световно първенство в Русия породи и много други коментари в най-широк тематичен спектър – от политика и геополитика до влиянието на джендър-пропагандата и начина, по който се променя Западът, превръщайки се в мрачна футуристична анти-утопия като онази в сериала „Дневникът на прислужницата“. Противопоставянето между традиционния досегашен свят, с всичките му минуси и плюсове (чието най-ярко олицетворение е Русия), и все по-странно мутиращият нов световен ред, налаган от Европа и Америка, ще става все по-отчетливо, и мачовете на Мондиал 2018 онагледиха това в сбита и особено колоритна форма. Но да караме поред.

ПОЛИТИКА И ГЕОПОЛИТИКА

Помните ли как допреди няколко месеца, когато се случиха американските въздушни удари в Сирия, масово се насаждаше психозата, че сме изправени пред нова световна война, че конфликтът между Щатите и Русия е неизбежен? Насажданата пропаганда беше едновременно агресивна и плиткоумна, но, както винаги става в подобни случаи, имаше ефект. Широките маси бяха направо зомбирани, че войната е въпрос на дни и че едва ли не до световното по футбол въобще няма да се стигне. Как така Западът щял да позволи подобен имиджов разкош на Путин, узурпатора на Крим?

Откриването на супермоста над Керченския пролив между Азовско и Черно море през май беше апогеят на истеричната реторика – американците заплашиха, че ще засилят санкциите срещу Русия и срещу всички фирми, участвали в построяването на съоръжението. Горе-долу по същото време Великобритания отказа подновяването на работната виза на Роман Абрамович – милиардера, който освен собственик на „Челси“, е смятан и за твърде близък до официалната власт в Москва. Абсурдният шпионски скандал „Скрипал“ караха мнозина дори да поставят под съмнение участието на Англия на световното в Русия.

Вместо това обаче един от най-обичаните изпълнители от Острова – Роби Уилямс – пя на откриването на шампионата, а англичаните регистрираха едно от най-успешните участия в цялата си футболна история. Феновете им пък посетиха военния мемориал край Волгоград (Сталинград) и поднесоха цветя. Въобще цялата пропаганда за невъзстановимите отношения между Великобритания и Русия се сгромоляса шумно и комично. Тереза Мей никога не е изглеждала по-нелепо.

Дрънкането на оръжия между Путин и Тръмп също заприлича на водевил за пред наивната публика. И кой може да докаже, че не е така, а точно обратното? Месеци преди световното имаше гласове, които твърдяха, че американците едва ли не нарочно загубили квалификациите за първенството и оставили Панама да се класира вместо тях – за да няма никакъв трансфер на хора между двете държави и да се улесни подготвяният военен конфликт… Сега звучи смешно, но тогава, ако изобщо си спомняте, въобще не беше.

Нима и Тръмп, и Путин не извлякоха пропагандна полза от всичко това и не бетонираха рейтинга си сред електората? За американския президент беше от приоритетна важност да парира подозренията и обвиненията, че е дошъл на власт с активна руска помощ. За Путин пък е важно да мотивира, типично по сталински, своето население, за което патриотизмът винаги е бил много по-важен от икономическата ситуация. Така се стигна до цирка с американските бомбардировки в Сирия и до прословутата реч на Путин, в която той демонстрира новите супер оръжия, разработени от руската военна машина.

А междувременно, в разгара на Световното отношенията между уж най-верните (и антируски) съюзници Великобритания и САЩ достигнаха една от най-ниските точки в цялата си досегашна история. Още по-хладни са отношенията между Германия и Щатите. Уж парирайки енергийното влияние на Русия върху Европа, Тръмп реално воюва срещу своя основен икономически конкурент, какъвто е ЕС, и се опитва да го превърне в свой васал.

Междувременно се чуват все повече гласове като този на американския политик Пат Бюканън, че днешна Европа не се страхува от евентуално достигане на Путин до Рейн. Европа вече се страхува много повече от това, че Африка и Близкият Изток могат да достигнат Дунав.

КОЛОС НА ГЛИНЕНИ КРАКА?

Като организация и като условия за играчи и публика това световно изглеждаше с цяла обиколка пред всички останали. Телевизионното отразяване (впрочем, така беше и на Зимната олимпиада в Сочи) изглеждаше съвършено. Стадионите до един са шедьоври на дизайна и архитектурата. В същото време обаче се случи стряскащият инцидент с полета на играчите от Саудитска Арабия, по време на който единият двигател на еърбъса се запали. Да, вярно е, че машината не е руско производство, но съмненията за лоша поддръжка останаха – особено на фона на противоречивата първоначална реакция от компанията, извършваща чартъра. По стар съветски рефлекс тя първо отрече да е имало какъвто и да било инцидент и едва след това призна, че се е запалил десният мотор – от удар на летяща птица в него.

Еуфорията на руснаците след победата над Испания на осминафинала беше огромна. Но това не попречи да се чуят и гласове на разума, които казваха, че биха били по-щастливи, ако имаха средните заплати, пенсии и живот на испанците, вместо просто да се тупат в гърдите, че са ги отстранили на футболния терен.

Любопитен беше и протестът на опозиционната група „Пуси Райът“ с излизането на терена в кулминацията на финалния мач. В последвало изявление тя мотивира действията си със своите искания за освобождаване на политическите затворници, за прекратяване на нелегалните арести по време на протестни демонстрации и за реална политическа конкуренция в Русия. На това обаче много европейски коментатори, включително във Великобритания, отговориха, че след падането на Берлинската стена всеки е способен да напусне страната си и да заживее там, където смята, че би бил по-щастлив. Но дали това е Западна Европа в сегашния й вид?

Въобще това беше едно първенство на контрастите – построени бяха уникални съоръжения и бяха похарчени пари, които едва ли някога ще се възвърнат изцяло. Но отново се доказа старата максима, че олимпиади и световни първенства по футбол се организират много по-добре от големи страни с по-авторитарен режим на управление (Китай, Южна Корея, Русия), отколкото от напълно демократични държави от Западния свят, където се държи сметка и отчетност за всеки похарчен цент.

ФИФА СРЕЩУ СЕКСИЗМА

Истанбулската конвенция, джендър-пропагандата, истерията #MeToo, която все по-често взима на мушка невинни знаменитости (като например актьора-ветеран Морган Фриймън, набеден едва ли не в сексуален тормоз, задето флиртувал с репортерките насреща си – б.а.), на това световно кулминира в нещо още по-абсурдно. Върховното управляващо тяло на ФИФА издаде разпореждане на телевизиите да спрат да снимат красиви момичета сред публиката – това било проява на сексизъм. Трябвало поравно да се дават и красиви мъже, а също така и грозни такива. Въобще походът за превръщането на Западния свят в някаква безполова аморфна маса продължава под пълна пара. Не звучат толкова абсурдно и теориите, че това е някаква тайна форма на превантивен геноцид, който цели да поддържа населението на Земята в по-разумни рамки – за да се раждат все по-малко хора, които трябва да бъдат обгрижвани и изхранвани. Но това е сериозна тема, която подлежи на отделен и по-детайлен анализ.

ОЩЕ ПОУКИ

Видео-повторенията в помощ на съдиите бяха посрещнати на нож от мнозина, но публиката постепенно взе да свиква с тях. Освен че раздават някаква допълнителна справедливост във футбола, те позволяват и по-голям задкулисен контрол върху развоя на мачовете. Това кара мнозина да смятат, че тази технология няма да бъде извадена от употреба. Играта става още по-зрелищна и напрегната – типично по американски. Всяко прекъсване превръща срещата в актьорско шоу с участието на футболисти и съдии, от което телевизията извлича още по-голяма полза.

На това световно бе разбит на пух и прах и още един насаден мит – че отборите с играчи от най-натоварените първенства, начело с английското, се представят слабо заради натрупаната умора. В трима от четиримата полуфиналисти – Англия, Белгия и Франция – доминираха именно футболисти от Премиършип, а гръбнакът на хърватския отбор е ангажиран в не по-малко щадящата организма испанска Ла Лига.

Така че руският Мондиал ще се запомни като шампионатът на парадоксите и опроверганите митове. На финала Западът, в лицето на европейския колос Франция, победи Източна Европа в лицето на хърватите. Но дали традиционният, ретрограден, но и романтичен Изток ще удържи отпора срещу Запада в политическо и културно отношение? Това винаги ще е под въпрос, но засега сблъсъкът е далеч от развръзката си.