Слави – Бойко 0:1. Изводите?

on

Отписването на Дългия като политически фактор е прибързано, но беше крайно време същата тълпа, която той толкова обича да води за носа, да се обърне и срещу него

Boyko_Slavi
Към повечето отговори Слави добавяше по едно „добреее“, смесващо ирония, слагачество и облекчение, че Борисов се е справил и с този въпрос.

Вече втора седмица любимата обществена дъвка е интервюто на Бойко Борисов от дивана пред Слави Трифонов. Научихме наизуст всеки по-гневен коментар и срещу двамата. Но докато с тези срещу премиера вече сме някак си свикнали, обръгнали, то това, което се изля срещу водещия, е нещо напълно ново и за нас, и за него. Прегракнал, полегнал, посредствен, памук, неподготвен, слаб, мишок… Такива определения досега не бяха употребявани по адрес на легендарния водещ, когото социолозите продължават да сочат като скрит играч в политиката и незаобиколим фактор при предстоящото ново раздаване на картите във властта. А най-голямата обида може би беше, че започнаха да го наричат „следващия вицепремиер“…

Интервютата с главния прокурор Цацаров и омбудсмана Мая Манолова дадоха материал и за други изводи и обобщения, провокирани от безпрецедентната серия в „Шоуто на Слави“. И така:

1.Слави няма харизмата на народен водач,

а ролята на изразител на интересите на някакви широки и осъзнати маси просто не му отива. Очевидно го мъчат комплекси за малоценност, които биват потушавани само когато е зад микрофона като певец. Това обаче не означава, че той не е способен да полага усилия и старание, ако хората продължават да го виждат в ролята на трибун и лидер и очевидно очакват това от него. Конкурентите му за същата мисия са твърде малко и твърде семпли, за да се очаква той да абдикира доброволно от нея.

2.Трифонов стана жертва

на същите първични инстинкти на публиката, които толкова последователно подклаждаше и ще продължи да подклажда и за в бъдеще. Започна да жъне това, което сееше. Елементарният хейт, базиран на повърхностни наблюдения и прицелен в най-първосигналните рефлекси, за броени минути се обърна срещу него. И колкото повече хора биват насъсквани да мислят негативно, без да си дават труда да търсят разумна алтернатива, толкова по-нисък ще е прагът на търпението им.

Гледали ли сте новия клип на Годжи и „Куку бенд“ с просяците от софийските улици, старателно заснети на забавен каданс в черно-бяло? Ако не сте, гледайте го. Пуснете си и някоя тирада на Иван Кулеков от същия този диван срещу Слави. След това ще сте готови да мразите всичко и всички и да излизате на „протести до дупка“, даже и да не сте перничанин със стар „Голф“.

 

3.Екипът му е слаб

и това не е нещо, което се разбира чак сега. Но сега пролича особено крещящо. Слави беше оставен напълно неподготвен от иначе много устатите си сценаристи. Можеше да бъдат направени по-детайлни проучвания по въпросите, които той зададе. Очевидно и в реално време гласът в слушалката на Слави, чийто и да е той, не съумя да покаже бърза реакция и смелост. Всъщност, дори самата подборка на въпросите беше слаба. Повечето от тях бяха удобно вдигната за Борисов топка, и с лекота я забиваше в отсрещното поле. Слави само добавяше накрая едно „добрее“, със смесица от ирония, слагачество и едва ли не облекчение, че гостът му се е справил и с този въпрос. Коментарът на един от сценаристите във фейсбук страницата на Трифонов, нападащ всички хейтъри на Дългия постфактум, също беше детински, на махленско ниво, не отговарящ на претенциите на уж компетентен и уравновесен интелектуалец. Водещият не показа добра подготовка и в интервютата си с Цацаров и Манолова. Те отново приличаха повече на политически ПР, поднесен им във важен момент, отколкото на разговори с най-дръзкия и може би най-харесван народен трибун напоследък.

А всички тези сладури и сиромаси от екипа му, обърнете внимание, ще са хората, които при евентуално устремяване на Трифонов към властта ще бъдат на ръководни позиции в държавата. Или те ще избират кой да заема такива позиции. Само си представете какво може да се очаква от подобни хора. Да оправят България? Да разбият „системата, която убива“? Та те с едни интервюта не успяха да се оправят… Политиката, оказва се, е нещо доста по-сложно и трудоемко от това да ръсиш клишета и плиткоумия от студиото.

4.Политическата смърт на Слави

обаче е силно преувеличена. Извършил бил ритуално самоубийство. Чак пък… Подобно „пожелателно мислене“ е част от същата тази вълна на примитивизъм, която Слави съзнателно или неволно е яхнал и се чуди какво да прави там на гребена й. Да извадиш от уравнението влиянието, което той упражнява и ще продължи да упражнява върху огромен брой хора, е точно толкова късогледо, колкото и навремето да приемеш, че ГЕРБ не са имали по-добра кандидатура за президент от Цецка Цачева и че загубата й срещу Румен Радев била политическия край на Бойко Борисов. Просто на твърде много хора им се иска Слави вече да е аут, нали така, Корнелия и Добрев?

Изразните средства на Слави Трифонов са такива, че винаги ще се намира кой да им вярва. Винаги ще има хора, готови да изпляскат клипа „Няма такава държава“ върху своята фейсбук-стена като висша форма на протест срещу неблагополучията в живота си. Когато склонността да търсиш вината за проблемите си навсякъде другаде, но не и първо у теб самия, е съзнателно възпитавана от целия политически спектър в негова собствена угода, най-удачно от това ще се възползват винаги онези, които боравят най-добре с микрофона. Жорж Ганчев, Волен Сидеров, Николай Бареков… дори и видимо по-семплият Веселин Марешки почти успя да влезе в тази роля и да получи своята част от баницата. Сега Слави Трифонов, даже и да не иска, е тикан зорлем да влезе в този образ – поради липсата на други по-интересни и харизматични кандидати. За добро или за лошо, фигури като Христо Иванов, Радан Кънев, Трайчо Трайков или Меглена Кунева нямат никакъв шанс да се ползват с безрезервното доверие на повече от няколко процента от електората. И то максимум. А камо ли с любовта й.

Защо всъщност става така, че уж прогресивните десни идеологии не раждат харизматични политически наши лидери? Как така „Да, България?“ не намериха своята Мая Манолова, как вместо Атанас Атанасов, ДСБ и новото обединение „Демократична България“ си нямат напет генерал с хубава жена като Румен Радев? Защо Иво Прокопиев не прилича малко повече на Ален Делон – като Волен Сидеров? Мистерията на българските политически гласове…

5.Слави Трифонов би могъл

да бъде много полезен на тази държава с мъжката си харизма и емоционалния си характер, ако се беше заобградил с малко по-умни хора. Ако самият той знаеше какво точно е нужно да се направи – но нещо различно от прословутото махане на партийните субсидии, въвеждането на електронно гласуване или на пълна мажоритарна система. И за трите неща, ако беше по-умен или имаше по-умни хора около себе си, щеше отдавна да е наясно, че просто няма как да променят из основи ситуацията в тази държава. Безпринципният хейт и злорадстването след всяко нещастие и трагедия в страната – също.

Иначе – вярно, способен е да изкара много хора на една улица, на един площад, на един концерт или на един референдум. Да ги накара обаче да направят нещо полезно и смислено след шоуто – това вече не е съвсем сигурно.

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s