По кината излезе самодоволен, позьорски и плитък български филм. Би трябвало не просто да го прожектират безплатно, ами дори и дават пари на публиката

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 24 май

В България очевидно е възможно всякакви хора да се видят в пари – това е един от изводите, които човек си прави, след като изгледа новия български филм „Опърничавите“. Макар че идеята на създателите му едва ли е била точно такава. А каква е била ли? Вероятно да покаже колко добре си живеят българските бизнесмени, изкарали парите си с честен труд. И че дори и най-опърничавата девойка не може да устои на такъв, независимо от разликата във възрастта. Всъщност, ако я возят с „Тесла“ и водят на разходка до Жеравна и по планински водопади може да и да устои, но след шопинг в бутиците на Виена – в никакъв случай.

Толкова самоцелен, самодоволен, позьорски и безпринципен филм не е сниман досега у нас. На всичкото отгоре, чисто кинематографично, е на аматьорско ниво – с неравномерен и на моменти губещ се звук, безумен монтаж и сцени, които не водят доникъде. Диалозите и монолозите са абсурдни, точат се до безкрайност и не казват нищо съществено. Има и още по-нелеп глас зад кадър, който дообяснява ситуации, които режисурата очевидно не може да представи с езика на киното. На моменти усещането е като за набързо заснет документален филм по поръчка на една от многото ни туристически кабеларки.

Сюжетът далечно напомня за „50 нюанса сиво“, само че без еротиката и без садо-мазо изпълненията. Богаташ решава да впечатли обекта на мъжките си желания, потапяйки девойката в своя житейски стандарт и маршрути. Пътьом ръси клиширани разсъждения за живота и разказва неособено интересната си биография. Накрая, след покупка на няколко скъпи рокли, двамата най-сетне преспиват заедно и филмът свършва. Няма катарзис, няма израстване на характери и преосмисляне на ценностна система, нито дори бегъл момент на някакво просветление и прозрения за смисъла на живота. Просто поуката е, че шопингът е черешката на тортата и след него „играта“, както я наричат в този филм, приключва.

Фактът, че „Опърничавите“ е частно финансиран от бизнесмена, по чиято книга е реализиран, e само частична утеха за зрителя. Поне не са отишли държавни пари на вятъра. Но защо изобщо киносалони са се съгласили да го разпространяват? И на тях ли е платено, както е платено на снимачния екип? И ако е така, защо тогава не плащат и на публиката, вместо да искат пари от нея за билети? Би било абсолютно справедливо. Могат и да я черпят по чаша вино за подпомагане на възприятието.

Изявленията на екипа, че биха се радвали, ако приходите покрият бюджета на филма от 400 хиляди лева, не могат да се възприемат другояче, освен като опит за хумор. Ако беше толкова лесно да се избиват разходите за подобно самозадоволяване, вероятно не само преуспели бизнесмени щяха да пишат сценарий след сценарий на борда на яхтите си и по време на ваканции на Малдивите, а и всички останали.

„Опърничавите“ се гледа на един дъх, казал още режисьорът Георги Костов. Да, наистина на човек му спира дъхът от безумието, което го връхлита от екрана, и единствената причина да остане до финалните надписи е любопитството до какви абсурди може да стигне липсата на реална самооценка у един забогатял човек.

И горкият Симеон Лютаков. Симпатичен и талантлив актьор с широк емоционален диапазон, който би могъл да изиграе и най-трудната роля. Тук са го поставили в странния образ на мъж, когото първоначално една девойка изобщо не харесва и на когото нейните приятели се подиграват. Ако искаха филмът да е поне малко реалистичен и близък до драматургичната си основа, продуцентите можеха да ангажират съвсем друг титуляр – да не изброяваме имена, че да не се обиди някой. Някак си тогава би имало логика човек да хвърля толкова пари, за да вкара едно момиче в леглото си. А тук е почти мъчително да гледаме усмихнатия и с добре поддържан тен Лютаков в ролята на упорито отхвърлян богаташ, когото обиждат на „старче“. На мъж като него със сигурност не се налага да води блондинките до Виена, за да преспи с тях, и очевидно участието му е своеобразна сбъдната мечта на спонсора да има по-атрактивен кино-аватар. Дано е било и подобаващо заплатено.

Но защо подобна халтура въобще е обект на анализ по тези страници? Не можем ли просто да я подминем – нито ще е първият, нито последният тъп български филм? Ако с нещо „Опърничавите“ е феномен, то е усещането за самодоволен непукизъм, който лъха от екранаи от създателите му. Такова нещо досега не се е появявало в кината. Очевидно натрупването на капитали в България 30 години след идването на демокрацията е стигнало до стадий, в който парите на някои хора не само са в излишък, но има и недостиг на начини и форми да се фукат с тях. Щом вече и киноизкуството е пленено от парвенюшката демонстрация на богатство и самозабравила се интелектуална посредственост, къде остава спасението за нормалните хора? Какво да очакваме оттук нататък – някоя съпруга на олигарх да стане оперна певица? Собственик на млекозавод да постави пиеса в Народния театър? Притежател на яхта да напише симфония?

В една от началните сцени на „Опърничавите“ блондинката научава от интернет как новият й познат дарявал пари за болница. Напълно възможно е и прототипът на героя да е давал немалко пари за благотворителност в реалния живот – да е жив и здрав. Вероятно е помогнал на много хора. Но и тези 400 хиляди лева със сигурност можеха да бъдат похарчени за нещо по-полезно. И щеше да бъде спестена странната ситуация кинозрители да си купуват билети, за да се надсмиват в продължение на два часа над нечия суета, представена толкова неадекватно и недодялано.

Но, както разбираме, предстоят още два кинофилма с подобен произход, а вероятно и тв сериал. Пари явно има достатъчно…