…и един опит за решение на уравнението LI

Още един концерт на Лили Иванова – последният от тазгодишната й трилогия в зала 1 на НДК – и поредният, след който се сблъсквам с онова особено чувство на обезоръжаване и емоционално опустошаване, за което съм писал неведнъж и което само тази певица е в състояние да предизвика. Оставаш обсебен от красотата на мелодиите и думите, които е изпяла, и часове след това, даже и дни по-късно, не можеш да се върнеш в нормалното си русло и в сивотата на ежедневието си.

В тези моменти ти се струва безсмислено да задаваш въпроса колцина други въобще са способни на нещо такова, и то за втора поредна година, да размишляваш откъде извират това непресъхващо вдъхновение и мотивация, да преразказваш еуфорията, на която си бил свидетел. Как да опишеш чувството на затаилите дъх хора наоколо, или пък екстаза от песни, които са белязали целия им живот – Щурчето, Детелините, Панаирите… Хората, които са присъствали на неин концерт, са наясно с тези неща, а за останалите винаги и неминуемо то ще звучи пресилено, патетично, може би и нелепо.

Но аз съм последният човек, който може да бъде обвинен в излишна романтичност и в емоционален промискуитет. Подобен екстаз и усещане, че си превзет отвътре – неочаквано и без разрешение, като от пиратски кораб на абордаж – не предизвиква никой друг. Само Лили Иванова. Зашлевен си с шамар от страст – хем безцеремонно, хем с маниера, че сякаш това е съвсем в реда на нещата. Всеки път, когато й казвам, че новите й записи и спектакли са по-хубави от предишните, тя ми отговаря, с типичната си перфектна артикулация като на учител по български на чужденци: „Ами нали така трябва?“. Какво толкова, наистина…

На тези концерти беше премиерата пред софийска публика на новата й песен „Севдана“, която чух за пръв път през лятото в пловдивския Античен театър. Тя дава заглавието и на новия й албум, който вече е в продажба на компактдиск, плоча и в онлайн-платформите. Апропо – съвършена селекция от нови песни и шлагери в осъвременени версии.

„Севдана“ е едно от решенията на уравнението LI. Раждането на тази песен е нагледно обяснение за феномена Лили Иванова. Величието на тази жена далеч не се състои само в музикалния й гений, в гласа, личната харизма и дисциплината й, които са баснословни. Онова, което я извисява над обикновения притежател на талант, е способността да открива и оценява дарбата и другаде. Да мотивира хората да дават най-доброто, максимума от себе си, да надскачат собствената си летва отново и отново.

Вижте как се стига до раждането на „Севдана“: Лили отправя молба към своята приятелка Ина Кънчева – оперна прима и музикален меценат – да й посочи образци от българската класическа музика, на които би могло да се вдъхне нов живот. Така се стига до пиесата за цигулка и пиано на Георги Златев-Черкин, създадена през драматичната за България 1944 година. Произведение, което е незаслужено непопулярно сред широката публика у нас, но принадлежащо на световната музикална съкровищница. Звучи не просто прелестно – звучи космически, вселенски красиво. Химн на несподелената любов.

После се обръща към маестро Живко Петров – да адаптира тази пиеса за нея, да я превърне в песен. Третата молба е към Стефан Вълдобрев – да напише най-подходящия текст. И двамата откликват по начин, който днес може да бъде чут и осъзнат от всеки. А в студийния запис партията на цигулката е изпълнена от Васко Василев…

ЛЮБОВТА е птица бяла с наранено крило,
долетяла на разсъмване.
Непробудни, неразлистени, ние с тебе сме привидност –
ЛЮБОВТА ни е наистина.
Не тъгувай на раздяла – зимен сън е било.
Ние с теб не съществуваме –
Свят невидим, плът измислена.
Има само ЛЮБОВТА ни…
ЛЮБОВТА ни – тя е истинска.
Ала само ЛЮБОВТА ни,
ЛЮБОВТА ни е наистина – тя единствена.
ТЯ е лава и дим, ТЯ не прощава лъжи!
ТЯ е вятър, ТЯ не престава,
но само в тебе я няма!

Георги Златев-Черкин, Ина Кънчева, Живко Петров, Стефан Вълдобрев, Васко Василев, Ангел Дюлгеров, Огнян Енев… И Лили Иванова. Ето как се ражда този бисер на съвременната музика, в който е възродена душата на една българска класика. Освен на Лили, заслугата за него е на още няколко човека, но нито един от тях самостоятелно не би могъл да постигне ефекта на завършен, безсмъртен шедьовър, на който хората никога няма да спрат да се възхищават. Без нея всички те пак щяха да са много талантливи и обичани, но песента „Севдана“ нямаше да съществува.

Затова Лили не е просто певица. Певица всъщност е най-малкото, което може да се каже за нея. По-скоро е някакъв извор на култура, на добър вкус и усет към красивото във всяка форма на изкуството. Мотиватор, който въздейства както с личния си пример на болезнен перфекционист, така и с пословичното си чувство за благодарност, с готовността винаги да отдаде дължимото на всеки. Когато си около нея, винаги надминаваш себе си.

Слушайте „Севдана“ и се радвайте – че не просто тази песен е факт, а че сте били и съвременници на създаването й. След време тези неща ще се разказват във филми, книги и дебели списания като Biograph, а поколенията ще завиждат на всеки, който в такива нощи е бил в зала 1 на НДК…