18% твърде сиво

на

Екранизацията по един от хитовите български романи ще разочарова не само читателите му

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 31 януари

Gavanski_Videnliev
Доля Гавански, която е и съсценарист и съпродуцент, и Рушен Виденлиев в кадър от „18% сиво“.

„18% сиво“ на Захари Карабашлиев е един от знаковите романи на литературата ни от последните години, затова и екранизацията му се очакваше с равна доза нетърпение и протеснения дали ще достигне високо вдигнатата летва. Излязла преди 12 години, книгата е не просто пътепис, рисуващ днешна Америка, но и горчива равносметка за реалностите от живота, в която разочарованията се противопоставят на мечтите, а раздялата и самотата – на любовта и романтиката. Въобще нелек за киноадаптация роман, защото разсъжденията и недоизказаната емоция в него са не по-малко важни от действията и диалозите.

Но филмът на режисьора Виктор Чучков-син (заснел един от кинохитовете на предишното десетилетие – „Тилт“ от 2011-а) подхожда към този риск самоуверено и с дързост, която, поне първоначално, не изглежда неоправдана. Действието е пренесено от Америка в Европа и това не е лишено от аргументация. В началото на века Щатите бяха по-интересната за българите и митологизирана „страна-мечта“, но днес Старият континент, с всичките му контрасти, вътрешни противоречия и задълбочаващи се проблеми, е по-благодатна територия за подобен драматичен пътепис.

Главният герой Зак е млад фотограф от Варна, който заедно с жена си Стела търси щастие и реализация на Запад. Оцеляването в Лондон обаче не се оказва толкова лесно, колкото са предполагали, а когато един ден тя внезапно го напуска, той се отправя на пътешествие от Англия през Белгия към Берлин, по време на което среща куп необикновени хора и преживява какво ли не. В сюжета има кръвопролития, наркотици, открадната кола и търсене на изгубената любов и идентичност, а крайният резултат са някои неудобни истини и равносметки за самия Зак.

В титулярната роля е Рушен Виденлиев, който прави пореден силен образ след този в миналогодишния (и изненадващо силен и въздействащ) филм „Снимка с Юки“. Тук той отново играе не само с действия и думи, а понякога дори само с погледи и състояния, с присъствие в кадър. Партнира му българската актриса с черногорски произход и солидна кариера зад граница Доля Гавански, за която научаваме, че е и съсценарист и съпродуцент на „18% сиво“. Липсата на химия между двамата обаче е един от най-сериозните недостатъци на филма. От първата до последната минута зрителят трудно намира причините не само за разрива в тази двойка, но и за първоначалното пламване на чувствата в нея. Любовната драма е разкрита плахо и някак си „на доверие“ – сякаш продукцията залага най-вече на това публиката априори да е наясно с нея от самия роман на Карабашлиев. Доля Гавански изгражда образа си така, сякаш Зак винаги е бил длъжен да обича Стела – безусловно и дори безпричинно, по силата на някаква божествена воля. Виденлиев също среща проблеми в изразяването на ревността си, както и на учудването, че жената на героя му в крайна сметка го напуска. Въобще драмата трудно те въвлича и прави съпричастен.

Но това е само единият съществен проблем на филма. Другият – и по-важният – е че пътеписът из днешна Европа на практика така и не се случва. Макар и заснет в 8 европейски града (Варна, Лондон, Брайтън, Дувър, Tielt-Winge, Ваймар, Лайпциг и Берлин) с бюджет доста над един милион лева, „18% сиво“ спокойно можеше да бъде реализиран и в Бояна, като операторът с една командировка би могъл да заснеме няколко улични пейзажа из въпросните локации. Пътуването на главния герой заема твърде малка част от филма и е показано неатрактивно и незапомнящо се. Европейските контрасти и парадокси почти не са изведени и – още по-лошо – не изглежда да са търсени. Посланията, които филмът би могъл да отправи, остават само загатнати и неизречени докрай. Вместо да бъде равностоен главен герой на филма, Старият континент е сведен до персонаж от миманса. Операторската работа на Ненад Бороевич също не блести с някаква оригиналност и почерк. Всичко на екрана наистина е сиво и подтискащо съгласно някои идеи във филма, но това контрастира с артистичното и задълбочено „фотографско око“ на главния герой.

На практика и двата най-съществени компонента на филма– междуличностната драма и разочарованието на героя от живота в мечтания западен свят – не постигат амбициозните си цели. На този фон плюсовете на „18% сиво“ – харизматичният Виденлиев, много силни (без изключение) поддържащи роли и нелишена от смислова субстанция литературна основа – са крайно недостатъчна компенсация. Като цяло филмът е един прилично реализиран продукт, който не подценява интелекта на публиката си, има какво да каже и се опитва да го направи с целенасоченост и вещина. Той обаче оставя след себе си усещането за пропусната добра възможност да се направи нещо наистина задълбочено и запомнящо се. Почитателите на романа ще останат разочаровани от екранизацията, а онези които не са запознати с книгата – още повече.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s