Сезон като никой друг

на

Телевизиите се възползваха твърде плахо от шанса, който карантината им даде

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 22 май

Приключващият пролетен тв сезон няма аналог в цялата досегашна история на тази индустрия, и то не само у нас. За пръв път медиите, които все повече страдат от конкуренцията на Интернет с нейните различни платформи и канали за забавление и информация, получиха като на тепсия шанса да бъдат пълновластен господар на свободното ни време. Закотвени по принуда пред екраните вкъщи, даже и най-отявлените противници на вездесъщите само допреди десетилетие телевизии, бяха принудени да ги гледат от сутрин до вечер.

Как се възползваха от това водещите наши канали? Плахо и неубедително. Вината за пропиления шанс да изживеят истински ренесанс обаче не е само тяхна. Още с обявяването на извънредното положение много рекламодатели, поддали се на паниката от предстоящ икономически апокалипсис, замразиха кампаниите си. Само в малка част от случаите тази паника беше уместна. За марките от модната индустрия и за фирми, занимаващи се с туризъм, спирането на клиповете може и да е било оправдано. Но за всички рекламодатели от областта на хранителната промишленост, телекомуникациите, алкохолните напитки, битовата химия и фармацевтиката (а те, както всеки зрител се досеща, съставят основната част от спонсорските блокове) орязването на телевизионните бюджети беше безумен ход. Те не само загубиха шанс за пазарен възход в момент, когато продукцията им се търси повече отвсякога, но и се лишиха от може би най-голямата аудитория, която някога се е задържала пред екраните през последното десетилетие.

Така че минаването на телевизиите към авариен режим и замразяването на някои скъпоструващи техни проекти не беше просто странна прищявка, а неизбежна кризисна мярка. В резултат на това публиката на bTV остана без нови епизоди от потенциалния шлагер на сезона – сериала „Съни бийч“. Липсата на светски живот спря и „Горещо“ с Венета Райкова. БНТ се излъга и съкрати с един час хитовото си ток-шоу от уикендовите сутрини „Денят с Георги Любенов“, но после се усети и го върна отново от 8 до 11 в събота и неделя.

А какво ново предложиха телевизиите в отговор на чрезвичайната ситуация? Това може би трябва да е повод за отделен и по-сериозен анализ. Най-адекватно и добре уцелено като формат се оказа новото предаване „Питай БНТ“, което държавната телевизия пусна от 7 часа вечерта. На „Сан Стефано“, макар и с леко закъснение, удачно се ориентираха, че публиката има нужда от бързи и точни отговори по широк кръг от актуални въпроси от събеседници с експертен профил. В праймтайма на bTV също се появиха подобни рубрики, водени от Антон Хекимян, но те бяха спорадични и сякаш повече създаваха напрежение, отколкото да успокояват аудиторията с търсените отговори. Като цяло всички телевизии залитнаха именно в тази посока – вместо да успокояват и без това напрегнатото ни общество, те допълнително го напрягаха. Почти във всяка емисия трудно скриващи психозите си репортери и репортерки поставяха акценти върху какви ли не нелепи частни случаи, търсещи поводи за конфликти и саботиращи ограничителните мерки.

Но нека тук се фокусираме върху малкото останали супер-формати, с които телевизиите захранваха измъченото и гладно за развлечения зрителско множество. Шампион на сезона – и по рейтинг, и по влияние, беше имитаторското шоу „Като две капки вода“ в ефира на Нова. Прави чест на продуцентите му не само фактът, че изкараха осмото си издание стоически и на практика без публика, което е трудновъобразимо за зрителите препятствие и унищожител на всякакво вдъхновение. „Капките“ подходиха към ситуацията с отговорност и умело уцелен тон – микс между сериозност и добро чувство за хумор. Шоуто бе първото, изпразнило салона си от публика. Впоследствие столовете находчиво бяха заменени с монитори, на които се виждаха седящи в холовете си български семейства. Самата надпревара между имитаторите отдавна е извадила от уравнението си напрежението кой ще е краен победител. Това е шоу заради самото шоу, в което отделните изпълнения се редуват с не по-малко ефектни скечове на двамата водещи. Сценките на Рачков и Зуека до такава степен са се превърнали в явление със самостоятелен ореол в българската тв индустрия, че публиката вече гледа „Капките“ не толкова заради самите имитации, колкото заради смешките след тях.

На тази могъща конкуренция bTV не можа да противопостави адекватен отговор. Принудителното разреждане на епизодите на „Мастършеф“ нанесе сериозна щета на нейния праймтайм. То обаче по никакъв начин не намалява достойнствата на кулинарното шоу, което е може би най-завършеният телевизионен продукт в нашия ефир – като кастинг, като режисура, заснемане, поведение на тримата шеф-готвачи и цялостно протичане на всеки епизод. Това предаване е толкова майсторски реализирано, че се следи със затаен дъх дори от зрители, които въобще не са изкушени от гастрономическите тънкости и умения. То просто е един ефектен трилър, маскиран под формата на готварско шоу. На неговия фон конкурентното риалити „Хелс Кичън“ в ефира на Нова продължава да изглежда като зле режисирана (и ужасно заснета чисто операторски и монтажно) махленска свада, където талантът на иначе харизматичния шеф Ангелов е пропилян абсолютно нахалос.

„Гласът на България“ проведе поредния си сезон „за отбиване на номера“ в неделните вечери на bTV. Отново станахме свидетели на странна и направо съмнителна селекция, на нелогични отпадания и зле престорени емоции от страна на четиримата ментори. Цялостното усещане за някаква задкулисност, за предварително режисиране на всеки детайл и за тоталното омаловажаване на таланта за сметка на други фактори в полза на търсения лъскав телевизионен продукт, става все по-силно и дразнещо.

„Ол инклузив“ – комедийната сапунка, с която Нова отговори на силната заявка на bTV със „Съни бийч“, предложи непретенциозен, на моменти абсурден и преигран, но в крайна сметка приятен народняшки хумор. Макар и към режисурата, и към заснемането да имаме много претенции, поредицата успя да „налучка ваксата“ и да върне носталгичния спомен за старите комедийни шедьоври на киното ни като „С деца на море“, „Баш майсторът“, „Рицар без броня“ и „Оркестър без име“. Да, факт е, че Ненчо Балабанов трудно надскача диапазона си на ефектен имитатор на Бойко Борисов. Но въпреки това „Ол инклузив“ е значителна крачка напред в опитите на Нова да създаде хитова комедийна поредица, особено на фона на скорошни провали като „Полицаите от края на града“ и „Господин Х и морето“.

Междувременно другаде по света – например в Русия – телевизиите и онлайн-платформите реагираха доста по-адекватно и бързо на чрезвичайната ситуация. Създадени бяха цели нови тв сериали – с малки бюджети и заснети в изолация, но с остроумни и смислени сценарии, посветени на корона-карантината и съпътстващите я проблеми за хората. А у нас телевизиите се фокусираха върху отразяване на пресконференции, безумни репортажи от КПП-та, интервюта с леко зловещи особняци като доцент Мангъров и повторения на стари филми.

Сега обаче могат с облекчение да въздъхнат, че този странен сезон приключва. Какви ли оправдания ще намерят за разочарованията, които ще ни поднесат наесен?

Bezopasnie_svqzi
Руските телевизионери реагираха мълниеносно на извънредната ситуация и създадоха евтини, но ефектни сериали за изолацията като „Безопасни връзки“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s