Крокодилски сълзи по Кристо

на

Колегите му завиждаха, критиците не го разбираха, патриотите беснееха от българофобията на художника

ЕВГЕНИ ЧЕРТОВЕНСКИ/ в. „Уикенд“, 5 юни

Kristo-Iavashev

Почина велик българин. Отиде си последният ни гений. Сбогом, Кристо! Сълзливите жалейки и морбидни славословия следват едно след друго смъртта на Христо Явашев. От пишман изкуствоведи до обикновени интернет тролове, всички тъжат горко за ексцентричния авангардист. Върховно лицемерие, за Бога. Защо поне пред лицето на вечността не си признаем – всички мразеха Кристо.

Колегите му от арт гилдията, зелени от завист, пикаеха газ от яд за маркетинговия му гений. Докато те чукат по вратите на разни селяндури като Бобоковци, Баневци и Стайковци и се молят да продадат някоя картина за 500 лева, от които рамката струва 300, Явашев изкарваше десетки милиони от найлонови драперии и прекроени стари пердета. Художествените критици получаваха уртикария от липсата на хуманно послание у неговите чадъри, опаковъчна хартия и индустриален текстил. Обикновените нашенци се вбесяваха от провинциалната му предвзетост и тщестлавие, едва прикрита българофобия и помпозна ексцентричност с отказа от мобилни телефони и компютри.

Разбира се, времето ще отсъди най-правилно за изкуството и личността на Явашев, но е време вече да започнем да се отърсваме от традиционната си първичност и митоманщина. Вместо да роним фалшиви сълзи за един спорен артист и спорна личност, да го приемем такъв, какъвто беше със сигурност – блестящ търговец. Едва ли е случайно, че Кристо от три десетилетия го изучават в Харвард, ама не в катедрата по история на изкуството, а в тези по финанси.

Явашев успява да превърне в долари всичко, до което се е докоснал. Кристо продава всяко листче с две линии с молив, което е участвало в инсталациите му – схеми и изчисления, бои и тъкани, найлони и стълби, разрешителни от общината и актове от полицията. Без да прибере и стотинка от спонсорство за цялата си кариера, габровецът гениално беше открил как сам да финансира изкуството си. Тъй като инсталациите на Кристо са реализирани с идеята да не могат да бъдат запазени, той ги разпродаваше на парче. Самият Леонардо ДиКаприо преди няколко години брои 30 000 долара за миниатюра от „Плаващите кейове“ (на снимката Кристо позира върху тях). Явашев нарочно създаваше провокативни и нетрайни проекти, за да може да осребри тяхната преходност. Въпросът за качеството им оставям на специалистите в областта, но им препоръчвам да изчакат известно време, преди да дават дълбокомислените си оценки.

Естетиката на Кристо беше самоцелна и твърде авангардна, но при все това се оказа любима дъвка за масовата публика. Френският президент Еманюел Макрон високопарно обяви, че нашенецът е притежавал „лудостта на величието“. Ех, момчето ми, още много трябва да слушаш кака си Брижит, докато стигнеш дотам да разбереш габровската душа. Защото Кристо може да е бил велик, но със сигурност не беше луд. Напротив – здраво стъпил на земята, той блестящо си правеше сметката. И по тази причина всички го мразеха.

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s