Пандемията на раздора

на

Дали с друг НОЩ или без никакъв, новите управляващи трудно ще синхронизират ковид-позициите си. А двуполюсното обществено мнение по темата ще им покаже какво е да те демонизират, без да има как да угодиш на всички

Пулмологът Симидчиев, депутат от „Демократична България“, и проф. Чорбанов от „Има такъв народ“. Какъвто и състав да има следващият оперативен щаб, ако изобщо има такъв, решенията в него ще се вземат далеч по-трудно от досега, а решенията му ще срещат все същия, ако не и по-голям отпор от населението.

Отсъствието на стария оперативен щаб срещу ковид-пандемията дори за един ден, и изнервянето, породено от този факт, беше чудесен пример как широките обществени маси са гледали на досегашните управляващи, и как ще се отнасят към следващата власт. Хората обичат да сочат някого с пръст като виновник за всеки свой проблем или дори тривиален житейски дискомфорт. Добър или лош, НОЩ носеше върху раменете си отговорност за здравето и сигурността на населението в най-несигурните времена, сполетявали не само страната, но и човечеството от десетилетия.

Подобна тежест не е била и никога няма да бъде малка, но ние до такава степен сме свикнали с фигурата на футболиста-пожарикар-премиер Борисов и неговата партия ГЕРБ като държавнически фактор, че сме я приели за някаква непосилна лекота. Все едно такава отговорност, непрекъснато засягаща интересите на различни прослойки хора, е просто бонус за едно управление – придатък към рушветите, процентите, фондовете и схемите. Сякаш „Джипко Бибитков“ и хората му никога не са правили нищо полезно за нас, а само са ни лъгали, крали и обиждали. Това доскоро всъщност беше чудесна новина за опонентите на Борисов, но навлизаме във времената, когато същото това нещо се превръща в проблем за тях.

Вече стана ясно – съдбата на стария НОЩ и евентуалния му щаб-наследник ще бъдат нагледен пример как населението невинаги оценява по достойнство онова, което е правено за него, и как с огромна лекота сега ще си намери нов душманин, от когото да недоволства – дори и тогава, когато няма достатъчно сериозен повод за това.

Уплашените (и то не без основание) от ковид-заразата тепърва ще негодуват срещу недостатъчните мерки, които се взимат, и срещу волунтаристичното поведение на следващите здравни власти, ако има такова. Невярващите в сериозността на заплахата (иначе казано – ковидиотите), които май преобладават в новото парламентарно мнозинство, пък ще са яростна контра на всеки опит да се държи пандемията под контрол. А това, както може би те досега не са осъзнавали, в повечето случаи става под силен диктат от Европейския съюз. Тоест, голяма част от новите управляващи ще са в постоянно противоречие с необходимостта България да се държи като отговорна членка на общността на най-развитите и демократични държави.

Остават броени дни и дори часове, в които в ролята на „лошите“ ще са „здравният министър с ботокса“, „генералът-пингвин“ и „двойникът на Краси Радков“. На подигравките към хората, които досега си слагаха на сърцето всеки загубен от ковид живот, вече се слага край. И същата тълпа, която беше така безмилостна към хората, съгласили се (ако изобщо някой ги е питал дали искат) да проявяват разум вместо нея, ще насочи насмешката си към други хора. А те – достатъчно е да хвърлим поглед към редиците на новото мнозинство – се очертават като доста по-карикатурни и достойни за подигравки от простолюдието. Сред очертаващата се опозиция ГЕРБ ще се намерят достатъчно остроумни създатели на прякори, карикатури и интернет-шегички, които много скоро ще накарат доста от новите управляващи да съжаляват, че не са си гледали досегашния бизнес и благополучие.

Мнозинството на ковидиотите сред хората, които ще ни управляват в близките месеци, е подсилено от „героя от Шипка“ с юмрука, от храбрия репортер (вече депутат) Станислав Балабанов, както и от професори като здравния гуру на Слави. Това са все от онзи тип хора, които дори близка среща с опасностите и последиците от коронавируса не може да разколебае от вярата, че личната им свобода да дишат без маска и да се събират където и с когото искат е по-важна от самото им оцеляване на този свят. Подобна житейска философия трудно се адаптира към новата реалност да си управляващ и да носиш отговорност и за други хора, евентуално по-наивни и от самия теб. Казано по-просто – ковидиотът си остава ковидиот завинаги. Но ковидиотът на власт е много по-опасен от ковидиота в опозиция.

Как този тип хора ще се разбират с привърженици на решителните мерки срещу коронавируса като пулмолога и депутат от „Демократична България“ Александър Симидчиев? Кое крило ще надделява при взимането на решения, касаещи един или друг бизнес, една или друга обществена прослойка?

Но бедата не е в това, че новите управляващи ще се разбират трудно по най-важния въпрос за хората от близките месеци. Бедата е, че даже и да се разбират, каквото и да решат, то ще среща отпор от огромна част от обществото. Да, същия този отпор, от който те, нарочно или не, се възползваха на изборите от 4 април. Традиционното недоволство на широките маси от взимането на каквито и да било отговорни решения, касаещи ежедневието им, ще се обърне срещу онези, които до вчера бяха контра на всяко решение и прилагането му и злоупотребяваха с популизма в реториката си.

По правило ковидиотите са по-шумни и агресивни в натрапването на позицията си. Притеснените за здравето и живота си хора са мълчаливо, но сериозно мнозинство. То просто е невидимо. Това обаче не значи, че тези хора нямат мнение или са без право на глас. Всеки, който е загубил свой роднина или приятел от тази коварна зараза, вече ще очаква отговорно управление на пандемията – още по-отговорно, далеч по-отговорно от досегашното. И подигравките към довчерашните управляващи вече няма как да му служат за утеха, ако вижда безпомощност или безхаберие у техните приемници.

Затова и „пандемията на раздора“ ще бъде основният Гордиев възел за разплитане пред новата власт, колкото и тя да не си дава сметка за това. До днес той просто не е бил приоритет в дневния ред, но с всяка следваща седмица ще става все по-неотложен въпрос. И ще поражда все по-голямо недоволство у противниците на всяко взето решение, каквото и да е то.

За следващите поводи за раздор между толкова противоположни полюси, каквито съжителстват в новото парламентарно мнозинство, времето тепърва предстои. И нито едни предсрочни избори няма да се окажат толкова скорошни, че да минат преди противоречията да са довели до конфликти, срутващи рейтинга на бодрите пишман-кандидати за власт. Резултатите от следващите избори ще са коренно различни и един от решаващите фактори за това ще бъде пандемията от ковид-19.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s