Запа, Нопфлър, Олдфийлд – три божества с китара

на

„Китарният брой“ на Biograph предизвика голям интерес и вълнения, а аз още дълго ще съм на вълната на музиката, която слушах, докато го правихме. Тук ви представям три емблематични изпълнения на някои от най-виртуозните (и мои любими) гении на китарата – Франк Запа (№10), Марк Нопфлър (№2) и Майк Олдфийлд (№21). Общото между тези парчета е, че са инструментали, и че не са сред най-популярните и масово харесваните (донякъде само Wild Theme на Нопфлър е станало истински хит). И трите по отчетлив начин представят стила им на свирене, както и цялостната мелодика в творчеството им. Няма друга дума за тези изпълнения, освен шедьоври.

Концертно изпълнение от Барселона, май 1988-а. Watermelon in Easter Hay е предпоследното парче в тройния концептуален албум Joe’s Garage (1979) и съдържа най-великото соло на Запа. Почитателите на филма Y Tu Mama Tambien (И твоята майка също) сигурно ще си спомнят, че звучеше и там – след специално разрешение от наследниците на Запа, който приживе не позволявал то да се включва в никакви компилации или да се използва за други цели. Невъзможно е да слушаш тази музика, без да се просълзиш или поне да настръхнеш.


Концертно изпълнение от френския град Ним, 1992 г. Local Hero e гениален филм на Бил Форсайт от 1983-а, а саундтракът към него, записан от лидера на Dire Straits Марк Нопфлър (тогава в апогея на славата, но преди излизането на най-популярния им албум Brothers In Arms, 1995) е не по-малко съвършена част от него. Въпросното парче Wild Theme и до днес звучи на стадиона в Нюкясъл (градът, в който Нопфлър е израснал) като химн на местния футболен отбор. Ако от звука на китарата не ви побиват тръпки, значи най-вероятно не сте човешко същество, а нещо друго. Клипът нагледно илюстрира и изпълнителския стил на Нопфлър, който свири без перце и създава неповторим саунд.

Третото изпълнение също е от онези, които не можеш да слушаш с безразличие и без да те побият тръпки. Включено в албума Guitars от 1999-а (студиен запис може да чуете тук), то е нагледно доказателство защо много хора смятат Майк Олдфийлд за Бетовен на ХХ век. Привидно Summit Day е най-простото от трите парчета в тази селекция, но начинът, по който три различни китари изсвирват основната тема, е божествено величествен. Особено силен е моментът, в който Майк подкарва електрическата финала за изключителното финално соло, импровизирано и на по-висока октава. Подобно на Нопфлър, и Олдфийлд не използва перце – той обаче си служи не с пощипване на струните, а със собствените си нокти.

Един коментар Добавяне

  1. Nick каза:

    Thanks for these – enjoyed all three pieces.
    What spot did Mr. Black Sabbath earn?

    Starting at about 5:21 is probably my favorite guitar sequence of all time.

    And here is Mr. Satriani absolutely slaying one of my favorite Neil Young songs.

    Apologies for the English, but I don’t have access to a Cyrillic keyboard at the moment.

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s