Настройте се за новите реалности: жълтопаветният елит вече търпи ефекта от прилагането на изкуствен интелект. Ще започне ли либералният глобализъм да яде собствените си деца?
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 22 декември

Миналата седмица коментирахме кризата с шофьорите на автобуси, която е общоевропейска, а не само българска, и която тепърва ще създава проблеми и, не дай си боже, трагедии по улици и пътища. Вече стана дума, че въпросът е не само демографски, а поколенчески и ценностен. Задават се генерации, които не изпитват особено уважение към физическия труд и спазването на елементарна работна дисциплина. Скоро не само няма да има кой да „върти геврека“, но и да работи във фабрики, да гледа животни по селата, дори да поправя обувки и да скъсява панталони и поли. Ако спешно не дойдат роботите или имигранти от Азия и Африка, цели професии ще отидат на кино в съвсем обозримо бъдеще.
Поводът да продължим темата с работната ръка и задаващите се кризи покрай нея, е скорошна знакова новина от технологичната индустрия. Една от най-големите световни компании за виртуални услуги, за която в България доскоро работеха 1800 души, обяви мащабни съкращения и вече връчи уведомителни писма на 200 свои служители у нас. Очакват се още жертви на „преструктурирането“ – не само в тази фирма, но и в други от IT-сектора.
Събитието е емблематично не само заради задаващите се тенденции, на които е предвестник, но и заради реакциите, които породи сред преките участници в този доста развит у нас бранш. Най-умните и работливите от сектора (те, разбира се, са малцинство) не се притесняват за бъдещето си. За тях работа винаги ще има – ако не конкретно същата, то някаква друга. Що-годе умните, но мързеливите (сериозно мнозинство в занаята) са в паника. Те усещат, че предстоят промени, каквито даже не са сънували и в най-мрачните си кошмари. Смятали са, че десетилетия занапред професиите им ще са сред най-перспективните и търсените. Третата, и също огромна група – на тъпите и мързеливите – все още се успокояват, че всичко е наред. Според тях съкращенията са нещо временно, някакъв частен случай, понеже едни лоши китайци са дошли и са погълнали любимата им фирма.
За оставащите на работа има и други новини – съкращения на заплатите с 20 на сто (средната е била 10 бона) и край на бонусите и привилегиите. Сред тях са били 8 допълнителни неработни дни в годината, карта за фитнес и спа и 800 лева годишна добавка „за кеф и харчлък“, стига да не е оръжие или алкохол. Плащали са им дори домашния интернет.
Фактът, че една мултинационална технологична компания поглъща друга и прави преструктуриране, не е някаква сензация, нито дори новина. Показателно е обаче как новите собственици ще постигнат планираното неколкократно увеличение на печалбите с такива драстични съкращения. Очевидно твърде голям брой хора са получавали заплати, и то солидни, без да имат съществен принос за успеха на компанията си. По аналогичен начин Илон Мъск неотдавна съкрати 80 на сто от персонала на „Туитър“, след като купи социалната мрежа – без по никакъв начин функционирането й да пострада, дори напротив – то се оптимизира.
Все повече се изяснява, че не само заради Ковид-локдауните, но и преди и след тях, в IT-индустрията се е надувал балон, който рано или късно е щял да се спука. Хиляди хора на практика са получавали заплати, за да не вършат почти нищо. Били са назначавани просто ей така, да са подръка, да не би да ги назначи конкуренцията. Днес още по-съществената промяна от спукването на балона е рязкото навлизане на изкуствения интелект, който скоро ще е в състояние да замени голям брой служители в сектора.
И това ще са същите онези „умни и красиви“, които през последните години заживяха с усещането, че именно те и никой друг са гръбнакът на българската икономика, авангардът на интегрирането ни със Западния свят и гарантите за необратимостта на демократичните процеси у нас. Жълтопаветният елит. Иронично или не, най-големите пропагандатори на либералния глобализъм ще се окажат сред първите му жертви. Ситуацията е горе-долу аналогична на тази някой вманиачен агитатор за зелената сделка и възобновяемите енергии да остане без ток и топлина в дома си или да закъса с електромобила си някъде насред път.
Едни и същи хора продължават да пеят в общ хор, прокламиращ замяната на лева с еврото, отказване от плащанията с банкноти, пълна дигитализация на самоличността и нейните отношения с държавата, тотална либерализация на половата идентичност. Но най-вероятно именно те ще са първите потърпевши от новия обществен ред, който с такава радост са готови да насадят.
Спомняме си метафората на покойния олигарх Илия Павлов за гущера, който трябваше да скъса опашката си (тоест, новите икономически структури да се освободят от мафиотското си минало). Днес гущерът и опашката са съвсем други, а горчивият хумор се състои в това, че отрязването всъщност може да започне откъм главата. Пълната либерализация, която продължават да ни рисуват като светло бъдеще, глобалната доминация на корпорациите над държавите, диктатът на организации като ЕС и НАТО над отделните национални правителства – всичко това вече поражда процеси, чиито първи жертви ще са най-пламенните му комсомолци – хората с тротинетките, мъговете с лате, раничките с USB-изход и магнитните кейсове на айфоните.
Изкуственият интелект е на път да бъде изпуснат от контрол, но дори и да бъде обуздан, алчността на корпорациите, които ще искат да се възползват от него, вместо да плащат заплати на хиляди „ай ти специалисти“, трудно ще бъде поставена под контрол някога. Либералният наднационален капитализъм днес е в ролята на всемогъщия Кронос, който първо кастрира собствения си баща, а после ще започне едно по едно да изяжда децата си. Както би казал тук Булгаков, вече обаче е твърде късно – Анушка не само вече е купила олиото, но го е и разляла.
Интересният въпрос е какво ще прави дигиталният умнокрасивитет, когато в съвсем близко бъдеще, максимум до десетина години, стане излишен в сегашния си вид и бъде изпратен в принудителна пенсия. Без карти за фитнес, без бонуси, без заплати от по 10 хилядарки… В чии избиратели ще се превърнат зелените либерали тогава? Дали няма изведнъж да обикнат Корнелия, Ваня Григорова и Костя Копейкин?

Малко зловещо звучи тая статия, господин Неделчев. Но предполагам, че това не я прави ни най- малко невярна. Просто ми е трудно да осмисля понятието „надуване на балон“ именно в индустрия, славеща се като „умна“. Но явно както казва Островски и най- мъдрият си е малко прост.
Трябва да опитам това прословуто лате някой ден. 🙂 Така поне ще знам за какво говорите. И Вие, и всички, които по една или друга причина го споменават. Да Ви кажа честно, все се питам какъв е критерият Ви за жълтопаветен елит и умнокрасивитет. Очеваден е сарказмът, да не кажа презрението, което имате към тези хора. Но да спрем до сарказма. Защото аз съм родена и отрасла на улица Цар Иван Шишман. Възпитана съм в дом на царски офицер, дадоха ме на немска детска градина, записаха ме на пиано и алианс. Абе изобщо…леееко се притеснявам, че съм перфектният жълтопаветник. Освен това съм наистина умна. В своя защита ще кажа, че съм повече умна, отколкото красива!:) И съм тотално против всякакви ограничения и принуди като например- да не мога да плащам с обикновени банкноти, да ми обясняват, че има осем хиляди пола и да ме наричат родител 1. Може би още има надежда за мен, а. 🙂 Надявам се да ми простите този леко дървен опит за шега с неща, които въобще не са смешни. А се смеех на Копейкин преди време като викаше, че правото да се плаща с банкноти трябва да се впише в Конституцията. Да не се окаже прав само, а!?
Колкото до физическият труд- нещата отдавна са изтървани. Мен ако питате. В нашето село в Родопите само дворовете на чужденците и на „гражданята“ са подредени и грижени редовно. Другите чакат тревата сама да се окоси. И не садят домати, щото “ все някъде има на промоция“. Цитирам точно. Трудно ми е да го приема, но го виждам с очите си. Хора, които са от поколението на моята майка и определено не могат да бъдат подозирани, че не са учени на труд много бързо свикнаха с промоциите и със сериалите. И няма сила на света, която да ги накара да си спомнят какво са правили с дворовете си само преди двайсетина години. Не знам дали е повече тъжно, или повече страшно, но е факт. Кой да ги научи младите да работят? Майката, дето не излиза от фризьора и чалготеката? Когато не бере маслини в Испания. Или бабата, която не помни името и на два сорта домати, но знае родословното дърво до осмо коляно на всички турски актьори? Щото не се мърда от екрана. Петър Димков казва: „Насаждайте у децата убеждението, че трудът е необходимост за човека“. Казва още, че дете, навикнало на труд според силите му, лесно привиква на всякаква дисциплина и ред. И за да може да се научи да спазва правила и ограничения, нужно е да му се дава добър личен пример и да се изличи от това дете даже и намек за чувство на малоценност. Напротив- детето трябва всячески да се приучи обективно да разбира важността и тежестта на своята личност. За да се научи да носи отговорност за изборите и решенията си. И да отговаря за последствията от тях. Според вас колцина българи възпитават децата си така? Преди време моя близка ми сподели, че майката на гаджето на дъщеря й била абсолютно потресена и неописуемо възмутена как така Лора не гладела дрехите на „Любето“ и го карала да й помага с домашната работа, о, ужас!? „Любето“ е Любомир. 32 годишен. Убеден, че пилето излиза от фурната печено и с гарнитура от само себе си. И,да. Ай ти е, но просто случайно е ай ти. Сигурен е, че Лора е „супер нагла глезла“, щото пише „някакви тъпи неща“. Вместо да му изглади ризите. „Тъпите неща“ са дисертация по вирусология. Какво стана с Лора ли? Освен, че заряза „Любето“. Омъжи се. За най- добрия приятел на баща си. Защото: „Той поне е наясно от къде се пуска пералнята и готви без да го прави на проблем.“ Аз също. Направих точно това преди сто години. Горе- долу със същите доводи! Без да броим жестокото влюбване. И какво излиза? Че след 30 и канче години, всички сме си пак там, където бяхме. Че за 30 и толкова години нищо не се променя. Освен, че хората стават все по- мързеливи, но все по- изискващи към околните. И убедени, че някой нещо им дължи. На тях лично и конкретно. Това е тъжно. Ама много тъжно. И май само по- лошо ще става. Уви. Знаете ли какво се сещам сега. Докато пиша този коментар. Че на село всички, които гледаме градини, оранжерии или животни или сме бивши граждани или чужденци. Нелепо звучи, но е така. Сега го осъзнах. А после се чудим защо едно или друго. Не искаме да признаем, че ни мързи да гледаме. Буквално при това. Чудя се от къде се е пръкнал мита за българското трудолюбие и защо е толкова устойчив?
ХаресвамХаресвам
Толкова интересни примери давате, че са направо за отделна статия или сюжет за малък разказ 😉✌️
ХаресвамХаресвам
Радвам се, че намирате тия тъжни житейски наблюдения за интересни. Ако ли пък стават за статии- пишете. 🙂 Четенето е винаги с удоволствие!
ХаресвамХаресвам