Независимо дали ще има редовен кабинет или не, дефицитът на плашила за мобилизиране на електората ще се превръща във все по-голям проблем. Скоро ще търсят такива и срещу заплащане

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 28 юни

Признанията на консултациите при президента, че ситуацията е патова и няма много полезни ходове, могат да се разглеждат по два начина. Единият е официализиране на нещо, което не само социолозите, но и всички нормални хора знаеха още преди изборите – че отново ще се стигне дотук, и че с тези труженички няма как да се състави някакъв по-различен и по-успешен политически бардак. Другата трактовка е, че това е по-скоро прах в очите, и че ситуацията изобщо не е патова, но трябва да бъде представена по подходящ начин на електората. За да преглътне безболезнено новия вид сглобка.

Който и от двата варианта да е верният, това обаче е по-малкият проблем за сегашните парламентарни партии. Принудени са да избират между две злини – да съставят компромисно правителство, което ще бъде гледано под лупа и държано на мушка, или да отидат на нови избори. На тях е почти сигурно, че ще получат по-лош резултат от сегашния, с изключение евентуално на ДПС, ИТН и „Величие“. Опцията с нов вот наесен изглежда като гарантирано политическо самоубийство за участниците в доскорошната сглобка. Няма причина да се смята, че е налице някакъв техен по-широк електорат, който на тези избори е бил демотивиран и немобилизиран да гласува, а на следващите внезапно ще се събуди от летния си сън и ще се стече на тълпи към секциите и урните.

Пропагандната теория, която се тръби масово от анализатори и функционери, че с неучастието си в изборите българите „наказват“ своя политически елит, е невярна и нелогична и дори манипулативна, макар всеки да я експлоатира за свои собствени цели, а не по спуснат отгоре сценарий. Страшно наказание, е това, няма що – да оставиш онези, от които се отвращаваш, да управляват с гласовете на собствената си клиентела!

Коварството на тази пропаганда е, че постига двоен ефект – от една страна окуражава негласувалите да продължат да пасуват (браво, браво, наказвайте ни все така, вие сте герои на съпротивата!), а от друга – да мотивира твърдите партийни ядра към задружен поход до урните, за да се използва в максимална степен тази ниска избирателна активност.

И друг път е ставало дума – негласуването е много повече резултат на безхаберно самодоволство, в каквото голяма част от българите живеят, отколкото от категорично негодувание и желание за промяна. Мнозинството от нашенците нямат от какво толкова да се оплачат, иначе все за някого щяха да се излъгали да гласуват. Може да е първия срещнат квартален шарлатанин, но щяха да гласуват.

Патовата ситуация на това горещо политическо лято е факт, но е и силно преувеличена. Желанието да има правителство и то да просъществува максимално дълго, или най-малкото до изборите в Щатите (ако признаем очевидния факт, че оттам се диктуват голяма част от тукашните сценарии), е много по-силно от неприязънта на отделните партии и политици едни към други. Страхът е по-силен от тока. Порив към нови избори могат да изпитват само онези, които са убедени в по-добрия си резултат на тях. Всеки лесно може да изчисли кои са те.

Затова и безизходицата, която видяхме изписана на челата на политиците в Президентството, изглеждаше направо театрално. Игра, достойна за „Икар“ или „Аскеер“.

Междувременно сезонът на „лова на врагове“ е открит и тепърва ще е в разгара си. Независимо дали скоро се задават нови избори или не, без прегрупиране и намиране на страшилища, с които да бъде мобилизиран някакъв допълнителен електорат, политическият възел няма как да бъде разсечен.

Във Франция Макрон играе този мач доста успешно вече години наред, ще се опита да го разиграе и сега. Макар и да не е водещ политически фактор след фиаското си на евровота, на втория тур на президентските избори той се надява пак да обедини привидно несъвместими идеологии и партии, използвайки плашилото „ултрадесни националисти“. Този сценарий досега се повтаряше няколко пъти и французите неизменно избираха „по-малкото зло“. Как да не заподозреш, че Националният фронт на Льо Пен не е на тайно финансиране от Елисейския дворец?

Същата горе-долу е картинката и с Нетаняху и Хамас в Израел и Палестина. Добре че са тия терористи, че да има оправдание за подобен управляващ режим в Тел Авив… Хората, които не вярват в задкулисната подкрепа от Биби Нетаняху към палестинските радикали през годините, не са нищо друго освен наивници с промити от евтина пропаганда мозъци.

Та и у нас сега ситуацията е такава, че спешно има нужда от нови плашила. Ще наблюдаваме с интерес създаването им. Някои от тях вече се оформиха, но не изглеждат достатъчно страховити. Необходими са нови, дори и ако трябва да се появят срещу заплащане. Пари за това ще се намерят.

Другият вариант е просто да има генерално идеологическо прегрупиране и преминаване в други лагери. Украинската тема, джендъризмът и зелената сделка са трите кита, които формират оста на разделението в цяла Европа. Ако някой от досегашните им поддръжници (стига да не ги е подкрепял само защото е държан на къса каишка от външни фактори) вземе, че дезертира и премине от другата страна на фронта, току-виж се получила някаква изненада на следващите избори.

Това все пак е много малко вероятно. И като не се случи, сегашното статукво просто ще се запази, а политическият театър ще трупа нови и нови актьорски статуетки.