Зад най-новия комедиен сериал на НВО седят три икони на тази индустрия – шоурънърите Джон Браун („Наследници“), Армандо Янучи („Вице“, „Кръгът на посветените“) и режисьорът Сам Мендес („Американски прелести“, „007 Координати: Скайфол“). Но не това е най-ценното в него. Големият му коз е тематиката – „Франчайзът“ е директна подигравка с холивудските суперпродукции по комикси. Действието се развива на снимачната площадка на една такава. Там цари умерено до силно токсична атмосфера, често граничеща с истерия.
Главният герой е първи асистент-режисьор, чиято работа, по собствените му думи, е най-вече да пречи на актьорите да се избият помежду си. Той е в епицентъра на хаоса в киностудиото. Ловко жонглира между самовлюбените изпълнители на главните роли (Били Магнусен и Ричард Е. Грант), налудничавия режисьор (Даниел Брюл) и самонадеяния продуцент (Дарън Голдстийн). Около него се мотаят и вечно оплакваща се негова асистентка, както и готова на всякакви саможертви сценарна супервайзърка.
Химеш Пател, познат от главната си роля в битълсовата комедия Yesterday на Дани Бойл, е актьор, който предизвиква гримаса на неприязън у по-консервативните киномани, но хейтът срещу него е незаслужен. Емоционалният му диапазон е достатъчно широк, а комедийният му талант – несъмнен. Тук той пасва идеално в ролята на уж невзрачен второстепенен кинаджия, който обаче е най-важната спойка във всеки налудничав колектив.
„Франчайзът“ е със задъхан диалог, който понякога изисква да връщаш назад с дистанционното, за да му се насладиш пълноценно. Сарказмът е на ниво, а гаврата с киноиндустрията, медиите и въобще целия шоубизнес – безпощадна. На моменти хуморът напомня за гениалния Уди Алън, другаде – за Куентин Тарантино. Сериалът ще се хареса както на феновете на модерните холивудски бълвочи, така (и най-вече) на киноманите, които ги ненавиждат.
Fun fact: Идеята за сериала дошла по време на работен обяд на Сам Мендес и Армандо Янучи. Те искали много да работят съвместно, но все не намирали подходяща тема. Когато обаче Мендес започнал да се оплаква от хаоса по време на снимките на двата му филма за Джеймс Бонд, Янучи веднага дал идеята за „Франчайзът“. Двамата единодушно избрали Джон Браун за главен сценарист и шоурънър на проекта.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
YESTERDAY е един от любимите ми филми. Колкото и да е странно това за НЕ болен бийтълс фен. 🙂 А СКАЙФОЛ е любимата ми Бонд лента. Хавиер Бардем. АХ, Хавиер Бардем! Обожавам го. И Пенелопе също. За да Ви шокирам напълно, ще Ви кажа, че ако имаше начин, бих се омъжила/ оженила и за двамата! 🙂 Отвъд опита за шега- разбирате ми мисълта, господин Неделчев.
Мъжът ми хареса Франчайзът значително повече от мен. Именно заради тези асоциации с Уди Алън и Тарантино. Две причини, които ми стигат, за да ме откажат от каквото и да е. За мен Тарантино е психопат, който трябва да бъде затворен в изолирана психиатрия на самотен остров с крайно рестриктивен достъп. Да, гледала съм филмите му. До един. Иначе как ще имам мнение? Да, харесах Имало едно време в Холивуд. Да, разбирам, че Криминале и Убий Бил са тотални шедьоври. Но този човек е наръчник по девиации. Психо в чист вид. Професионално мнение. А Уди Алън…Е, Уди Алън не е за всеки. За мен определено не е. Колкото до „модерните холивудски бълвочи“- презирам ги. Още повече презирам тия, дето ги гледат.
Знаете ли, не помня дали съм Ви казвала. Често си говорим за филми с Вас, така че може и да се повтарям, да което моля да ме извините. Докато учех в Италия и после, докато течеше задължителният стаж, за да мога да ида на държавен изпит за специалност и да кандидатствам за специализация, единственото, което си позволявах беше кино веднъж в седмицата и опера. Пак така. През цялото останало време- работа и учене. Само така разпусках. Да не изперкам съвсем. Имаше едни кини тогава из цяла Италия. Срещу билета си получаваш бутилка вода и толкова. Никакви пуканки, коли и прочее простотии. И никакви касови идиотщини. Пазолини, Фелини, Висконти. И старо американско кино. Обаче не издържаха. На мултиплексите. За жалост не издържаха. Ако за нещо ме е яд, че нямам ама наистина много пари, за това е. Че не мога да направя кино за нормалните хора. Без мляскане, сърбане и прочее. Липсва ми онова кино. Атмосферата ми липсва. И хубавите филми, разбира се.
Как мислите. Дали франчайзите няма да видят сметката и на малкото останало от киното като такова? Чудя се понякога. Чудя се също кога ще ми остане време да си изгледам петия сезон на любимата ми ФАУДА! 🙂
ХаресвамХаресвам