Гладиатори в арените

„Турнири на волята“ напълниха най-големите български зали и внесоха щипка реализъм и неподправено напрежение във все по-режисирания и скучен риалити жанр

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 18 април

Една от ползите да бъде забранена директната реклама на хазартни игри и залагания по телевизията и в близост до училища е именно тази – сега най-големите играчи в бранша трябва изобретателно да търсят път към очите и вниманието на широката публика. Ето как най-голямата българска зала в София набързо се сдоби с нов генерален спонсор, който сложи върху нея името си, а конкурентите му търсят всевъзможни начини да се рекламират по косвен път – и в градската среда, и най-вече в ефира. Покрай тези инвестиции печелят може би не по-малко хора, отколкото при директното спонсориране на тв каналите, което те така и не могат да прежалят. Едно е сигурно – сега се влага една идея повече смисъл и съдържание, отколкото в снимането на класически агитационни реклами с Камата, Балъка, Божинката и Бербатката.

„Турнири на волята“, спиноф на популярното риалити „Игри на волята“ по Нова, стартира с гръм и трясък тази пролет, изправяйки пред голяма публика на живо най-добрите десет участници от предишни сезони в зрелищни битки. Форматът, излъчван от 17 март и провеждан в арени из цяла България, се опитва да надгради успеха на оригинала. Гладиаторските двубои се провеждат в най-големите зали на Бургас, Варна, Русе и Пловдив, а големият финал е насрочен за 24 април в София. За разлика от оригиналния формат, тук няма пясъчни дуели, продължително оцеляване край блата и рекички, гладуване и племенни съвети. Фокусът е върху директни сблъсъци, което го доближава до състезателни формати като „Американски нинджа уориър“ или британския „Гладиатори“.

Основният плюс на „Турнири на волята“ е усещането за автентичност, както и неподправената динамика. Атмосферата в залите е наелектризираща, публиката крещи и подкрепя любимците си като при футболен и баскетболен мач. Емоциите са много по-истински, няма го все по-засилващото се чувство за режисираност, което вече превръща риалити-форматите в някакви сапунени сериали. Даже и излъчваният по телевизията продукт да е внимателно монтиран, преди това хиляди хора могат да видят в реално време как се случват нещата, кой от играчите как се справя и какво е поведението му извън кадър. Зрителите от спортните зали вече познават шампионите много по-добре, отколкото от показаното в ефира на Нова. Някои любимци са развенчавани, други сега набират повече точки. Декорът, осветлението и мащабите на арените са впечатляващи, макар някои състезания да предизвикват основателни опасения за сигурността и здравето на „гладиаторите“.

Докато в плажното риалити често доминират интригите и „социалната игра“, тук всичко е сведено до физически сблъсък и издържливост на мускулите. Рязко извадени от градския си живот и далеч от природата, участниците обаче са една идея по-тромави и изморени, а и самите състезания стъписват с безпощадните си изисквания към тях.

На моменти „Турнирите“ изглеждат твърде „спортно“ и лишени от психологическа дълбочина и контекст, но реализмът натежава като плюс на фона на тези минуси. Присъствието на специални коментатори внася допълнителен колорит. Доскорошната звезда от „Диема спорт“ Боби Борисов, от чиито футболни брътвежи все повече зрители се дразнят напоследък, тук изглежда много удачно попадение. Лишен от шанса да философства и показва „задълбочени познания върху играта“, тук той внася чист емоционален заряд и енергия, които са в добро съзвучие със случващото се на арената. До него ветеранът Георги Попвасилев, категоричен любимец на поколения зрители с цветистия си изказ и чувство за хумор, успява и тук в рамките на секунди да вмъкне по някое запомнящо се сравнение и да разсмее всички.

Основните водещи – Ралица Паскалева и бившият участник Павел Николов – тежат на мястото си и тук. Отсъствието на сгафилия Димо Алексиев продължава да се усеща като незапълнена празнина, но такъв е случаят при всяка наложителна промяна на дългогодишен титуляр. Да си припомним как публиката дълго време отказваше да приеме Михаил Билалов вместо Ники Кънчев в „Стани богат“, или пък новите шеф-готвачи вместо легендарното трио от „Мастършеф“. Как ли ще опитат по bTV тази есен да заменят и Иван и Андрей във „Фермата“? Изглежда почти невъзможно.

На фона на „Американски нинджа уориър“, което е златният стандарт за подобни състезания, „Турнири на волята“ бледнее с липсата на по-дълбок личен разказ за участниците. Липсва и водещ от ранга и с харизмата на Дуейн Джонсън. Британското „Гладиатори“ е по-близко по дух до българското шоу, но нашата версия все още търси своята идентичност и трайна връзка с публиката.

Обикалянето из различни градове обаче придава на „Турнирите“ специфично очарование. Няма как да не се радваме, че преобладаващо пустеещите спортни арени (особено тази в Русе, която се изпълва докрай изключително рядко) сега събират екзалтирана публика и то съставена предимно от тийнейджъри и млади хора с блеснали очи. На фона на риалити формати като „Биг Брадър“, „Ергенът“, „Един за друг“ и „Хелс кичън“, където участниците търсят евтина инстаграмска слава, без да полагат кой знае какви усилия, в „Турнири на волята“ се промотира активен спортен живот и поддържане на форма, която е далеч от карикатурния „фитнес-културизъм“ в лъскавите салони. Тук изкуствено създадена драма липсва, макар да се намират зрители, готови да упрекнат и това шоу в предварителна режисура.

„Турнири на волята“ е смел опит да се вдигне нивото на българските риалити програми, и в много отношения успява – зрелището е на ниво, участниците са харизматични, а живият формат носи нова енергия. Макар и да страда от липса на оригиналност и дълбочина и трудно да се конкурира с водещи световни образци в жанра, това шоу има потенциала да се превърне в нов феномен с армия от заклети фенове. Гладиаторският ринг за момента не изглежда перфектен, но е повече от обещаващ. И е пример как могат смислено да се харчат „грешните пари“, спечелени от неизлечимата хазартна страст на хиляди хора.