Пазарът на труда драстично ще се промени в близките години. Касиерките в супермаркета вече го знаят, но програмистите все още фантазират нови повишения на заплатите

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 2 май

Дружна песен днес да екне,

песен, песен на труда!

На сърца ни да олекне,

да живей, живей труда!

Помните ли тази песен по стиховете на Георги Кирков, на чийто фон навремето се маршируваше на 1 май? Младият кюстендилски композитор Георги Горанов пише музиката преди точно 125 години. Днес вече никой не я пее, нито рецитира, а пазарът на труда е изправен пред революционни промени. По стара българска традиция обаче, малцина се готвят и въобще говорят за тях.

В съвсем обозримо бъдеще много професии ще бъдат заменени от изкуствения интелект. Сред първите жертви ще бъдат не само касиерките в кварталния супермаркет, а и десетки хиляди „айтита“ – от сектора, с който България беше свикнала да се гордее през последните години и чиито средни заплати надхвърлят 6000 лева и стигат дори до петцифрени суми.

Изкуственият интелект не чука учтиво на вратата на пазара на труда – той я разбива с ковашки чук, докато мнозина все още си поръчват второ лате за деня и си мислят „това няма да се случи с мен“.

Според доклад на Световната банка, до 2028 г. около 20% от нискоквалифицираните работни места в България – касиери, складови работници и администрация – ще бъдат автоматизирани. В банковия сектор чатботове вече обработват голям процент от клиентските запитвания. ИИ се използва активно и в креативни отрасли като например в създаването на реклами.

До 2027 г. над 60% от касиерските позиции в България ще бъдат заменени от машини, твърди анализ на Европейската комисия. Ако все още не сте се самообслужвали сами в супермаркета, време е да се научите, защото скоро никой няма да ви дава друга опция.

Но и служителите в администрацията не бива да се чувстват спокойни. Онези от тях, чието работно време минава в попълване на таблици, пращане на мейли и организиране на графици, са следващите в списъка. В общини, банки и дори малки фирми в София, Пловдив и Варна, ИИ вече автоматизира задачи като обработка на документи и планиране. Това отнема в пъти по-малко време и средства, а вероятността за грешка при някой „копи-пейст“ е нулева…

На ръба вече са и кол центровете, особено в София, където международни компании доскоро наемаха хиляди служители и плащаха добри заплати. Същото се отнася и за складовите работници в големите логистични центрове на все по-вездесъщите куриерски фирми. Те много скоро ще бъдат заменени от роботи, управлявани от ИИ. Според някои прогнози, само в предстоящите две години над 15% от работните места в търговията, администрацията и логистиката у нас ще бъдат погълнати от ИИ.

Компютърният разум е особено безмилостен към професии, които включват повтарящи се задачи или обработка на големи обеми данни без нужда от креативност. В България, където ИТ секторът е силно ориентиран към аутсорсинг на услуги, е пълно със скъпоплатени професии, които трябва вече да са с мигаща червена лампичка. Това са програмистите с базови умения (т.нар. джуниър девелопърс), пишещи кодове за прости приложения, тестерите на софтуер за бъгове и администраторите на бази данни.

Според данни от Българската асоциация на софтуерните компании (BASSCOM), ИТ секторът в България към 2024 г. е наемал около 60 хиляди души. Различни изчисления прогнозират, че между 33 и 45 процента от тях са в риск от пълна замяна от ИИ докъм 2027-а, освен ако не се преквалифицират. Напълно реалистично е около 25 000 добре платени „умни и красиви“ да трябва да си търсят друга работа – извън складовете на „Еконт“ и супермаркетите обаче, защото там вече ще е заето от машини.

А какво да кажат преводачите? В техният живот ИИ нахлува като неканен гост, който не само сяда на масата, но и поръчва от най-хубавото вино. У нас тази професия дава заплати на поне няколко хиляди души – от фрийлансъри до цели агенции, но компютърни приложения драматично променят играта. ИИ ще е безмилостен към онези техни задачи, които следват шаблон и не изискват по-дълбок културен контекст. Преводачи на техническа и бизнес документация, на масово медийно съдържание (субтитри за филми, превод на популярни статии от чужбина или съдържание за социални мрежи), както и тези от най-популярните езици са изправени пред реален риск да останат без работа. Той се отнася за поне 2000 българи само в рамките на предстоящите две години. На този етап преводът от по-редки езици, както и нишовото и по-творческо съдържание не са застрашени. Парадоксално или не, ниските заплати в този сектор са неговият основен защитен механизъм – предприемачите не са мотивирани от роботизация на преводаческия труд в такава степен, в каквато са онези от IT-сектора.

Докато ИИ-революцията коренно променя символиката на първомайския празник, кризата с липса на работна ръка в някои „бачкаторски професии“ се засилва. Още преди година сме коментирали тук недостига на шофьори на автобуси, който е общоевропейски, а не само български, и който тепърва ще създава проблеми и, не дай си Боже, трагедии по улици и пътища. Въпросът е не само демографски (всички европейски нации са застаряващи и не се възпроизвеждат с нужните темпове), а поколенчески и ценностен. Задават се генерации, които не изпитват уважение към физическия труд и спазването на елементарна работна дисциплина. Скоро не само няма да има кой да „върти геврека“, но и да работи във фабрики, да гледа животни по селата, дори да поправя обувки и да скъсява панталони и поли. За много сектори ИИ-роботите ще са единственото спасение и вече стискат палци технологията се развие достатъчно бързо в техните дейности. Другото разрешаване на проблема е внос на имигранти от Азия и Африка.

През 2025 година някогашните първомайски манифестации са само екзотичен спомен от миналото – една носталгия с недотам положителна емоция. Но се задават времена, в които да си човек на труда, един от „творците на благата“, както ги възпяваше Георги Кирков, може да се превърне в небивал повод за гордост. „От стрелата на дивака до железний път – всичко плод е на ръката, да живей, живей трудът!“. Можел ли е именитият профсъюзен деец и социалист преди повече от век да предположи, че един ден тази ода ще придобие нов, коренно различен смисъл?