Пазарът на труда драстично ще се промени в близките години. Касиерките в супермаркета вече го знаят, но програмистите все още фантазират нови повишения на заплатите
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 2 май
Дружна песен днес да екне,
песен, песен на труда!
На сърца ни да олекне,
да живей, живей труда!

Помните ли тази песен по стиховете на Георги Кирков, на чийто фон навремето се маршируваше на 1 май? Младият кюстендилски композитор Георги Горанов пише музиката преди точно 125 години. Днес вече никой не я пее, нито рецитира, а пазарът на труда е изправен пред революционни промени. По стара българска традиция обаче, малцина се готвят и въобще говорят за тях.
В съвсем обозримо бъдеще много професии ще бъдат заменени от изкуствения интелект. Сред първите жертви ще бъдат не само касиерките в кварталния супермаркет, а и десетки хиляди „айтита“ – от сектора, с който България беше свикнала да се гордее през последните години и чиито средни заплати надхвърлят 6000 лева и стигат дори до петцифрени суми.
Изкуственият интелект не чука учтиво на вратата на пазара на труда – той я разбива с ковашки чук, докато мнозина все още си поръчват второ лате за деня и си мислят „това няма да се случи с мен“.
Според доклад на Световната банка, до 2028 г. около 20% от нискоквалифицираните работни места в България – касиери, складови работници и администрация – ще бъдат автоматизирани. В банковия сектор чатботове вече обработват голям процент от клиентските запитвания. ИИ се използва активно и в креативни отрасли като например в създаването на реклами.
До 2027 г. над 60% от касиерските позиции в България ще бъдат заменени от машини, твърди анализ на Европейската комисия. Ако все още не сте се самообслужвали сами в супермаркета, време е да се научите, защото скоро никой няма да ви дава друга опция.
Но и служителите в администрацията не бива да се чувстват спокойни. Онези от тях, чието работно време минава в попълване на таблици, пращане на мейли и организиране на графици, са следващите в списъка. В общини, банки и дори малки фирми в София, Пловдив и Варна, ИИ вече автоматизира задачи като обработка на документи и планиране. Това отнема в пъти по-малко време и средства, а вероятността за грешка при някой „копи-пейст“ е нулева…
На ръба вече са и кол центровете, особено в София, където международни компании доскоро наемаха хиляди служители и плащаха добри заплати. Същото се отнася и за складовите работници в големите логистични центрове на все по-вездесъщите куриерски фирми. Те много скоро ще бъдат заменени от роботи, управлявани от ИИ. Според някои прогнози, само в предстоящите две години над 15% от работните места в търговията, администрацията и логистиката у нас ще бъдат погълнати от ИИ.
Компютърният разум е особено безмилостен към професии, които включват повтарящи се задачи или обработка на големи обеми данни без нужда от креативност. В България, където ИТ секторът е силно ориентиран към аутсорсинг на услуги, е пълно със скъпоплатени професии, които трябва вече да са с мигаща червена лампичка. Това са програмистите с базови умения (т.нар. джуниър девелопърс), пишещи кодове за прости приложения, тестерите на софтуер за бъгове и администраторите на бази данни.
Според данни от Българската асоциация на софтуерните компании (BASSCOM), ИТ секторът в България към 2024 г. е наемал около 60 хиляди души. Различни изчисления прогнозират, че между 33 и 45 процента от тях са в риск от пълна замяна от ИИ докъм 2027-а, освен ако не се преквалифицират. Напълно реалистично е около 25 000 добре платени „умни и красиви“ да трябва да си търсят друга работа – извън складовете на „Еконт“ и супермаркетите обаче, защото там вече ще е заето от машини.
А какво да кажат преводачите? В техният живот ИИ нахлува като неканен гост, който не само сяда на масата, но и поръчва от най-хубавото вино. У нас тази професия дава заплати на поне няколко хиляди души – от фрийлансъри до цели агенции, но компютърни приложения драматично променят играта. ИИ ще е безмилостен към онези техни задачи, които следват шаблон и не изискват по-дълбок културен контекст. Преводачи на техническа и бизнес документация, на масово медийно съдържание (субтитри за филми, превод на популярни статии от чужбина или съдържание за социални мрежи), както и тези от най-популярните езици са изправени пред реален риск да останат без работа. Той се отнася за поне 2000 българи само в рамките на предстоящите две години. На този етап преводът от по-редки езици, както и нишовото и по-творческо съдържание не са застрашени. Парадоксално или не, ниските заплати в този сектор са неговият основен защитен механизъм – предприемачите не са мотивирани от роботизация на преводаческия труд в такава степен, в каквато са онези от IT-сектора.
Докато ИИ-революцията коренно променя символиката на първомайския празник, кризата с липса на работна ръка в някои „бачкаторски професии“ се засилва. Още преди година сме коментирали тук недостига на шофьори на автобуси, който е общоевропейски, а не само български, и който тепърва ще създава проблеми и, не дай си Боже, трагедии по улици и пътища. Въпросът е не само демографски (всички европейски нации са застаряващи и не се възпроизвеждат с нужните темпове), а поколенчески и ценностен. Задават се генерации, които не изпитват уважение към физическия труд и спазването на елементарна работна дисциплина. Скоро не само няма да има кой да „върти геврека“, но и да работи във фабрики, да гледа животни по селата, дори да поправя обувки и да скъсява панталони и поли. За много сектори ИИ-роботите ще са единственото спасение и вече стискат палци технологията се развие достатъчно бързо в техните дейности. Другото разрешаване на проблема е внос на имигранти от Азия и Африка.
През 2025 година някогашните първомайски манифестации са само екзотичен спомен от миналото – една носталгия с недотам положителна емоция. Но се задават времена, в които да си човек на труда, един от „творците на благата“, както ги възпяваше Георги Кирков, може да се превърне в небивал повод за гордост. „От стрелата на дивака до железний път – всичко плод е на ръката, да живей, живей трудът!“. Можел ли е именитият профсъюзен деец и социалист преди повече от век да предположи, че един ден тази ода ще придобие нов, коренно различен смисъл?




Безкрайна тема е това с ИИ. И не съвсем безобидна, бих казала. Има неща, за които ИИ сто процента е много полезен. Но това не значи, че не може да нанесе и вреди. Така мисля. Ето, в Китай обядвах в ресторант, в който жив човек персонал нямаше. Роботи. Вярно, много вежливи, много симпатични, но роботи. През цялото време се чудех какво ще стане, ако програмата се бъгне и той реши, че аз съм меню, а не клиент. И такъв магазин видях. Всичко с едни тъч скрийн с информация на няколко езика. Натискаш си, търсиш си каквото ти трябва. И накрая касата като в Кауфланд. 🙂 Малко е сюрреалистично. Видях роботи, които строят жп линия. ИИ, който управлява цялата администрация на доста голяма болница. Междудругото, безпогрешно. Няма сгрешени графици, пропуснати рецепти, объркани картони. Никаква грешка. Въпросът е доколко е възможно ИИ да не реши един хубав ден( който май е доста близо!) да ни ръководи, а не ние него. В здравеопазването това би било катастрофа. Вече оперирам с робот, който си говори с мен. Не искам да си мисля какво ще стане, ако след месец обсъжда/оспорва/ отхвърля решенията ми? Тогава ще губим животи. И това не е фантастика. Одобрявам всичко, което прави работата по- бърза, по- ефективна, което елиминира грешки. Моментът с контрола ми е любопитен. А че ИИ ще унищожи работата на много хора, дори в медицината, е повече от ясно. Но мисля, че още дълго време хората ще предпочитат да си общуват с „прости“ лекари от плът и кръв. 🙂
ХаресвамХаресвам
Е това за Китай си плаче за отделна (втора) книга. Относно ИИ аз вярвам на моя любимец Мъск, че шансът нещата да са много хубави е 80 на сто, а много лоши – 20. Ако е второто, така или иначе вече нищо не може да се направи 😆
ХаресвамХаресвам
Не мисля, че Китай може да се опише, господин Неделчев. Трябва да се види, да се преживее. До сега като турист съм ходила два пъти, по работа- шест пъти. Разликата между Китай от първото ми отиване там и последното е космическа. Дори разликата между това отиване сега и предишното, преди по- малко от година, е видима и съществена. Видях магистрали, построени без човешка намеса, въобще. Видях високоскоростна железница на трасе и надморска височина, които не изглеждат въобще възможни за влак. Но те са го направили. Влакът между Пекин и Шанхай( 1213 км.), който сега пътува за три часа и 40 минути до края на тази година ще бъде заменен от ново поколение подвижен състав и пътуването ще трае…два часа и четвърт. Не е възможно да събереш между страниците на която и да е книга лицата и контрастите на Китай. Така мисля. Има го Гуанджоу или Макао, но има и места, където бедността все още не е просто видима- потресителна е. Има и населени места някъде из планинските провинции, които китайците определят като „села“- а те са с население над два милиона души да речем. И в това „село“, което не рядко е на надморска височина над 1500 м. има театри, киносалони, поне десетина общопрофилни болници, задължително генекологична, педиатрична и кардиология. Аптечна мрежа, каквато вече няма дори София. Транспортна система, която те кара да искаш да си прегризеш вените. Като си спомниш за БДЖ например. На всяка крачка виждаш едни вежливи, но твърди хора, които определено са наясно къде отиват, какво правят и какво искат да постигнат. Наясно съм, че не виждам много неща. Не виждам обратната страна на този успех. Наясно съм с това. И все пак. Все пак, дори в Китай вече се говори твърдо за 8 часов работен ден. Където е възможен, разбира се. Знаете ли, че сега ме бяха поканили на конгрес в Гуанджоу и на откриване на детска неврохирургия в един „малък“ четири милионен град с непроизносимо име и най- красивите обществени градини, които съм виждала в живота си. Дори по- красиви от градините на Япония. А японските градини са легендарни. Един от шефовете на клиники в тази нова болница е младеж, когото оперирах преди много години в Анкара. Той стана лекар. Чуден лекар. И очевидно не ме е забравил. Та този много умен, много организиран, много способен колега ме представи на шефовете си така: „Посрещнете лекарят, без когото не просто нямаше да съм жив, а нямаше да съм тук. Заради нея станах лекар“. Да, чувала съм това и друг път. Така е. Но се замислих, знаете ли. Замислих се, че никога не съм го чувала от български пациент. А в чисто абсолютна стойност българите, които съм оперирала са най- много. Не по- малко от двайсетина има, които също са лекари. Нищо лично. Просто отбелязвам факта като такъв. Интересна е тая съпоставка.
Китай е нещо, което не можем да проумеем. Така мисля. Хората имат друг мащаб. Друго измерение има мисленето им. Те имат ясна идея къде искат да бъдат след десет, след петдесет години. Не просто като държава, като отделен човек. Веднъж минах покрай една школа по класически балет. Загледах се през отворения прозорец. Знаете, момичета в пачки и на палци. Сладки са. 🙂 Две от тях, от по- малките, говореха английски. Доста добър английски, прочее. Попитах я харесва ли й да танцува и за това ли го прави. Каза ми: „Правя го, защото искам на 20 да танцувам в Миланската Скала. И, да. Харесва ми.“. Беше на не повече от шест. Но знае какво иска, когато е на 20. И съм убедена, че ще го постигне. Убедена съм.
Кой знае. Мъжът ми казва същото като Вас. Пиши. Ходиш в тоя Китай толкова пъти вече. Но аз Ви казвам честно- как да събереш страната с милион лица между няколко страници? Това е друга галактика.
ХаресвамХаресвам