Да настръхнеш от усетена емоция, „да ти поникне перушина“ – това явление се случва по време на концерти, но на тези на Лили Иванова е гарантирано. Няма друга певица, друг артист, който да постига това -понякога дори само с присъствието си на сцената, без още да е запяла. А камо ли като запее.
Поредният концерт на Лили на „имперската сцена“ в Народния театър беше още един изпълнителски tour de force, и поредна стъпка в нейната невероятна възходяща градация. Как е възможно всеки следващ да е още по-вълнуващ от предишните, как се получава това?
Симфоничен оркестър (на Музикалния театър, с диригент Константин Добройков) – миналия декември в „Арена 8888“ звучеше чудесно на сцената с декор във формата на сърце, но в достолепната театрална зала звучи още по-добре. Оркестрациите ми се сториха сякаш нови, по-различни, или най-малкото се възприемаха другояче в тази класическа обстановка. А самата Лили тази вечер беше в отлично настроение и видимо се зареждаше от близкия досег с публиката, какъвто в по-големите зали е немислим.
Нежна като тихи небеса,
тъмна като вихър разбушуван,
нарисувай ми художнико сълза,
истинска сълза ми нарисувай.
На всеки концерт различна песен успява да ми стане любима – този път беше тази – „Сълза“, по текст на Надежда Захариева, която беше в залата.
Сред публиката седяха още Мими Иванова и Развигор Попов, Благовест Аргиров, директорът на операта Пламен Карталов, актьорите Йосиф Сърчаджиев и Христо Мутафчиев, председателката на парламента Наталия Киселова, Йорданка Фандъкова, министри, най-известните телевизионни лица начело с Ники Кънчев, Бойко Василев, Георги Любенов, Драгомир Драганов и Богдан Томов… Там бяха и Иван и Андрей, продуцентите на бъдещия филм за Лили, с жените си – и изглеждаха не просто развълнувани, а в състояние, близко до шок, от това, което са чули и видели.
Всичко е обяснимо,
всичко се преживява.
Ти разбра ли какво си имал,
и какво остава?
Преходът от кресчендо към пеене почти шепешком, и после обратно, при това без да се изкриви нито един тон и полутон – това е най-трудното нещо в музиката и точно то е най-силното оръжие, запазената марка на Лили Иванова. Как успява да го постига толкова непогрешимо, до степен чак да се съмняваш дали всичко това не е някакъв запис – нямам представа. Ако човек е бил на нейни концерти, няма как поне веднъж да не се е усъмнил – възможно ли е това наистина да е на живо, да се случва сега? Да, възможно е. Тази вечер имаше една пауза, някъде към края на концерта, от която ясно се видя, че всичко е абсолютно на живо. И че когато тази жена запее, дъхът ти направо спира, и настръхваш.
ФОТОГРАФИЯ: ИНА ЯНЕВА
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Абсолютно сигурна бях, че няма как да не напишете нещо,господин Неделчев. Сигурна бях. 🙂
След седмица със съпруга ми отбелязваме един много личен и важен за нас момент- стотина години от първата ни среща. 🙂 По който повод той и децата решили да МИ подарят този концерт. Съпругът ми беше с мен, разбира се. Но както дебело подчерта: „Само да не ти скърша хатъра, да не развалям предпразника. Нали си ме знаеш. Аз съм по към Стенли“. 🙂 Един вид, жертвал се е човекът от любов да слуша Лили. Заради мен. Сякаш тя пее за нещо друго цял живот! А не за любов, не ли?!
Да Ви кажа, малко с три наум го приех аз тоя подарък. Това не е първият й концерт в НТ. Малко така парад на суетата ми идва. Тоз бил, оня бил, не знам кой бил. Ами не излиза ли накрая, че някак по-важно е кой е бил В залата, а не кой НА сцената!?
Както и да е, да бъдем над нещата. 🙂 Прав е мъжа ми. Да не си развалям празничната седмица. Особено след този подарък снощи!
Ех, тази жена. Тази невероятна, вдъхновяваща, изумителна жена. Когато наистина остарея, ако е рекъл Бог- искам да съм като нея. Усмихната и ведра.
Хиляда пъти питах децата. И баща им. Колко са платили за билетите. Ми любопитна съм! Мълчат. Като комунисти на разпит мълчат. Не разбрах! 🙂
Може ли един личен въпрос? Като броим и концерта снощи- можете ли да кажете на колко нейни концерта сте бил? 🙂 Аз- на точно 19.
ХаресвамХаресвам
Не съм ги броил, но сигурно са вече към 20-ина и моите. В Пловдив – 3 пъти (2 Античен театър и 1 зала Сила), Варна и Русе по веднъж, в София 2 Арени Армеец, 5-6 пъти НДК, 3 пъти в Народния и веднъж в Джой стейшън. Също така съм я слушал и на плажно парти на морето по-отдавна, тогава за пръв път се сблъсках с явлението и ревах като дете редом до някакви чужденци които също ревяха, без да разбират и думичка.
ХаресвамХаресвам
Колко интересно. 🙂 Това с „реването“ имам предвид. А чужденците може и да се усетили какво пее, не е важно дали са разбирали.
Ще Ви издам една тайна, господин Неделчев. Не мога да се стърпя. 🙂 Видях Ви. На влизане в театъра. Минах съвсеееем покрай Вас. Така се изкушавах да Ви кажа две думи, но…Видя ми се невъзпитано. А и Вие разговаряхте с някого. Радвам се, че „споделих“ подаръкът на децата и с Вас. 🙂
Знаете ли, спомних се, че първият път, когато я гледах на живо беше точно на един мой рожден ден. През 1984. Точно на рожденият ми ден. Боже. Целият ми живот е преминал с тази жена. Представяте ли си. Целият ми живот. Беше на някакъв площад някъде по морето, не помня къде точно. Но дядо ме беше завел специално, за да я гледам. Беше ме завел съвсем нарочно, за да гледам Лили Иванова. Винаги ще съм му благодарна за това. Винаги.
ХаресвамХаресвам
Ех, ако бяхте се престрашили, щяхме да си кажем едно здрасти и да си направя Give me five с мъжа ви, по толкова много теми имаме единодушие с него! 😉
ХаресвамХаресвам
Не става дума за престрашаване точно. Просто разговаряхте с друг човек в тоя момент точно. Наистина ми се видя грубо и невъзпитано. Въпреки че сега като се замисля, Ники ПАК ще излезе прав. 🙂 Каза ми после, че съм можела леко встрани просто да изчакам минута- две. Ама не се сетих навреме. Наистина не се. Иначе щях. Нищо де. Следващият път, обещавам. 🙂
ХаресвамХаресвам