Не, не е разочарование в никакъв случай, но бързам да кажа, че предишната част беше по-добра – по-зрелищна, по-динамична и разнообразна. Тук нещата са проточени в 2 часа и 49 минути (най-дълъг филм в този 30-годишен франчайз), сред които преобладава говорене в близък план и изкуствено създавано напрежение. Не че няма смайващи каскади и незабравими моменти – има, и още как, особено финалната сцена с двата двукрили витлови самолета. Проникването в руската подводница на дъното на Берингово море също е изключително зрелищно. Но там някак си ни е спестено да се страхуваме за живота на Итън Хънт – та нали всички сме го видели да виси от крилото на жълтия самолет, което очевидно ще е към финала?
Беше ясно, че подвизите на Том Круз, скоро на 63, най-красиво бягащият мъж на всички времена, ще надминат всичко досегашно по зрелищност и предизвикателство към човешкото въображение. Да, небивалиците тук са рекордни, но този актьор-продуцент все някак си успява да се спаси от преминаването на пародийно ниво, достойно за присмех. Гледаш го винаги с респект и възхищение, може би защото ничии други усилия пред камерата не изглеждат толкова истински и неподправени.
Най-много ми хареса драматургичната същност на сценария – целия този сюжет със свръхинтелекта Същността, анализите на това, което би могло да се случи един ден. А също така и че няма лоши руснаци (е, малко са лошички все пак де), лоши китайци и лоши пакистанци. Злото е равномерно разпределено сред всички националности.
На негативния полюс е традиционната холивудска патетика с американската президентка (в колко филма вече сме гледали Анджела Басет в тази роля, то е нелепо чак?) и трудните решения, които е принудена да взима/не взима с генералите около себе си. Пфу, че досада. Това в Мосфилм някак си го преодоляха като че ли.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Стига де, вярно ли пак Анджела Басет? 🙂 То е смешно вече, ама наистина.
Не съм я гледала още последната Мисия. За неделя е планирано. Знаете, заради Топ Гън и Последният самурай Круз има специално място в сърцето ми. Ако и да смятам Мисията за леееко прекалена и попретъпката с каскади до откат. 🙂 Ма пък така готино изглеждат на IMAX екрана!
Аз тия дни гледах Господин Азнавур и Операта!. И двата филма препоръчвам. Операта е леко шашава версия на мита за Орфей и Евридика, обаче филмът е пълен с приказна музика. А Венсан Касел е един такъв прелюбопитен Харон, който прекарва душите през реката с…такси. 🙂
За Господин Азнавур нищо няма да кажа. Интересен филм. До сега не бях гледала филм за слушане. 🙂
И понеже двамата с Вас, господин Неделчев, не веднъж и не два пъти си разменяме мнения за това- онова, две много горещи книжни препоръки от мен. Подчертавам- на книги, които съм прочела. Иначе не бих посмяла да ги препоръчам. Нали идва най- хубавият ни празник. И панаирът на книгата идва, ура! 🙂
Първата е една невероятна книга от също така невероятната Джуди Денч. „Шекспир- мъжът, който плаща наема“. Да видя Шекспир през очите и през опита и таланта на тази велика актриса беше забележително пътуване за мен. Особено ме впечатли това, че тя говори и за провалите си, не само за успехите.
Втората е „Кибритчетата Минерва“ от Умберто Еко. Това са текстовете от колонката му в Еспресо между 1990- 2000 г. Някои сякаш вчера са писани.
Ако междувременно сте прочел някоя от книгите- поздравления. 🙂 И двете са си попадения.
Не знам какво Ви е отношението към „по- леки“ художествени четива, но напоследък започнаха да превеждат на български език един много любопитен и доста самобитен автор, Едуард Ръдърфърд. Пише много интересни, много завладяващи своего рода „биографии“ на велики места. Париж, Ню Йорк, Лондон. Сега последно излезе първият том на Китай. Първо място в списъка ми за панаира. 🙂 Което ми напомня, че обещах на една приятелка да й купя Книга за Китай от Валери Петров.
Вероятно си почивате в този странен час, господин Неделчев. Така и трябва, почивайте си. И заради мен. Връщам се. За момента е спокойно, но е едва два. Първият от няколко почивни дни. Това винаги е залог за ядове.
ХаресвамХаресвам
Хммм, и на двете книги ще дам шанс, ще ги проуча. На Азнавур автобиографията много я харесвам, писана е като е бил в 40-те си години, много хубав стил и не се взима насериозно. Филма май го мярнах някъде и непременно ще го гледам, симпатичен ми е този човек. На Ръдърфърд имам 3 от книгите но не знам кога ще намеря време да ги прочета – започнах ги, но художествената част с измислените герои и сюжети ми дойде твърде в повече, не ме грабна някак си от самото начало.
Ако трябва аз да препоръчам нещо – Премълчаваната история на Америка, от Оливър Стоун, един наистина велик творец и свободен ум.
ХаресвамХаресвам
Честит 24- ти май, господин Неделчев! Дано напишете още много, много страхотни материали, които с удоволствие ще прочета! 🙂 И както винаги, на хубав български език. Толкова малко хора вече се изразяват с повече от петстотин думи. Максимум.
И, не. Не „трябва“ да препоръчвате каквото и да е, но препоръка от Вас е винаги добре дошла. Винаги. Задължително ще обърна нужното внимание на Премълчаваната история на Америка. Стоун е „извън калъпа“ по много причини. Дори само това стига като препоръка.
ХаресвамХаресвам
На мъжа ви ще се хареса още повече, със сигурност.
ХаресвамХаресвам
Още една причина да послушам препоръката. 🙂
ХаресвамХаресвам
На щанда на Милениум, мисля че е 45 лева, тя е голяма тухла.
ХаресвамХаресвам
Много благодаря, господин Неделчев. Уточнението за издателството е много навреме- утре отиваме на Панаира. 🙂 Имам списък, който вероятно, както обикновено ще се поразтегли. 🙂 Та много полезно, че казвате издателството. Лесно ще я намерим. 🙂
ХаресвамХаресвам