Рекламират го като „Най-смешния филм на годината“ и вероятно това не е лишено от основание. Най-малкото – кой ще си играе да гледа абсолютно всички премиери, най-вече все по-тъпите комедии, които излизат, за да провери дали твърдението е вярно?

Важното е, че Splitsville е от онези филми, които не подценяват интелигентността на публиката си. Диалогът е пълен с лафове, игри на думи и остроумни реплики, които може и да пропуснеш, ако не внимаваш или блееш някъде из телефона си (апропо, преводът на български е правен като от изкуствен интелект, всъщност дори ИИ би се справил по-добре).

Историята се върти около две млади (сравнително) двойки, които се борят с кризата в отношенията си по най-стария и изпитан възможен метод – давайки си свобода за сексуални отношения и с други партньори. От този експеримент произтичат куп комични ситуации. Някои сцени са толкова абсурдни, че е невъзможно да са родени от въображението на сценарист – най-вероятно просто наистина са се случили с някого в реалния живот…

Това е авторски филм на холивудския кинаджия Майкъл Анджело Ковино – той го е написал и режисирал и играе една от двете главни мъжки роли. В другата е верният му приятел Кайл Марвин – също режисьор и нелош актьор. Женските образи са поверени на красиви и талантливи актриси като Дакота Джонсън (50 нюанса сиво) и Адрия Архона (сериала Andor от вселената на Star Wars).

Ковино със сигурност е фен на Уди Алън, или най-малкото неволно се влияе от неговия стил. Образите и ситуациите, които създава, са пълни със сарказъм, но и със самосъжаление. Диалозите и монолозите са задъхани точно като при добрия стар Уди. Изглеждат и звучат искрено – по начин, който все по-рядко се среща в съвременните блудкави комедии. В Splitsville определено има и нотка от европейското (френско, италианско, испанско) кино. Не е премиера, която да подминете току така. И изглежда чудесно на голям екран.