Очаквайте и други лами калушевци

Безумното сакрализиране на образа на пещерняка е именно онази лудост, върху чиято почва виреят гурута като Ивайло Калушев. За някои хора стана по-важно да нахейтят органите на реда, отколкото да признаят очевадната истина

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 13 февруари

(текстът е написан на 9 януари, понеделник)

„Мога да си представя ситуации, при които родители да искат децата им да бъдат откъснати от определена среда и да поверят възпитанието им на такива хора. Ето, излиза един родител и казва, че им има доверие, че вярва, че детето му е някъде там живо и здраво. Не мога да разбера институциите – този човек, с когото е въпросното дете, той заподозрян ли е за убийството, или всъщност се крие, за да не бъде следваща жертва?… Такова масово убийство някои твърдят, че е професионално, и че вероятно зад него се крие нещо много по-сериозно. Ако институциите искат да си свършат работата, трябва да намерят убийците. За съжаление в такива горещи случаи те пускат най-различни слухове, след което не намират убиеца…“.

Тези думи прозвучаха в националния тв ефир в неделната сутрин – в същото време, по горчива ирония, врачанският овчар е бил на път да открие кемпера с трите трупа – на детето, другия младеж и Лама Иво. Изрече ги бивш премиер и бивш министър на образованието, по една случайност дал и лиценз на частното училище, където е преподавал въпросният пещернячески гуру-философ. Целият му патос беше насочен към „институциите“, а пледоарията не допускаше и капчица съмнение, че в дейността на Ивайло Калушев и неговата „Европейска рейнджър федерация“ е имало нещо нередно.

„Академичната“ телевизионна изява бе само част от масирана (и видимо напълно спонтанна) кампания, продължила и след намирането на труповете в кемпера, по сакрализиране на героя-спелеолог. Цялата тя може да се обобщи под мотото „Винаги поздравяваше“. Няма как толкова начетен пещерняк, спасил веднъж бедстващи деца, да причини такова нещо. Не може защитник на природата да се окаже психопат. Не може родители да са си давали децата с месеци и години за отглеждане при него, и да са заплащали скъпо и прескъпо за това, ако той е гледал по необичаен начин на тях и е смесвал уроците по гмуркане с някакъв друг тип възпитание. В ефира на Нова тв позната на един от убитите обясняваше как винаги си „прекарвала добре“ в петроханската хижа, следователно е изключено в нея някога да се е случвало нещо нередно. А „посоката на разследването“ не се харесвала не само на нея, но и на родители-спонсори на рейнджърската компания, които в частни разговори й споделяли своя гняв…

Все така по национални телевизии, които щедро дадоха ефир на всяка дестабилизирана своя репортерка и водеща, чухме обвинения към органите, че продължават да държат недостъпни периметрите около местопрестъпленията, отнели 6 живота, вместо „да ни допуснат вътре да видим с очите си всичко“. Прозвучаха категорични твърдения, че писмото на Калушев до майка му било фалшиво, „създадено с изкуствен интелект“, и дори съмнения „какъв е този овчар, който посред зима отива да си наглежда кошарата“. Лъжат ни, крият нещо много сериозно, тази държава е кочина, защо им вдигнаха заплатите на тия с 50%!

Обществото ни днес до такава степен е разделено, и до такава степен големи групи хора живеят изцяло под похлупака на собствения си идеологически балон, че всяко подобно събитие става повод за нов залп от обвинения към любими врагове и вечни злодеи. Какви са фактите и каква е истината няма никакво значение – първостепенно е мнението, убеждението, предварителната нагласа, и към тях се натъкмява всичко останало. Щом прокурорът Сарафов се появява някъде и прави някакви филмови намеци, няма начин да не крие някаква държавно-олигархична конспирация! И няма начин липсващият собственик на хижа с три трупа да е виновен! Той човекът си се крие не за друго, а защото го е страх и него да не го убият – нищо, че има тапии за дейността си от държавни институции, близък познат е даже с кмета на София и би могъл например да потърси убежище в сградата на столичната община! Но не – той се укрива, за да не го хванат пъклените убийци от дървената, трафикантската или иманярската мафия, и нарочно премълчава героичната си храброст на поборник срещу тях във фейсбука си, предпочитайки да цитира Христо Ботев…

„Спри да отдаваш живота си на външен изпълнител – следващото постижение, следващия партньор, следващия духовен стикер. Този момент е мястото на тленността, което упорито избягваш. Той вече е свещен – с или без твоето одобрение. Човекът, който си мислиш че си, е слух. Подложи го на проверка. Нека объркването ти бъде учител, а не враг… Обичай хората така, сякаш вече са си отишли – защото са – и действай съобразно това: нежност сега, яснота сега, нула време за губене…“

Това е откъс от новогодишното пожелание на Лама Иво, публикувано на 1 януари сутринта във фейсбука му. Някому и то може да заприлича на създадено от изкуствен интелект, но е твърде налудничаво и безсмислено, за да бъде плод на компютърен разум. Цял месец до трагичните събития подобни излияния не са притеснявали нито един родител или спонсор на рейнджъра, който даже си купил имот с вход към една пещера в Мексико.

Истината, която все повече излиза на бял свят е, че той е имал възможност селективно да подбира обкръжението си. И че то е било съставено от хора, които са приемали философията му за нещо възвишено, а критиките му към традиционната образователна система – за нещо прогресивно. А когато е настъпил момент, в който неподлежащите на обяснение от нормален разум негови действия са станали спусък за огромна трагедия, отнела млади животи, цялото му широко обкръжение неминуемо е обхванато от угризения и дълбоки вътрешни съмнения в адекватната си досегашна преценка. За всички тези хора спасителната сламка е да се нахвърлят върху институциите, да се възмущават в хор с Калушев от „кочината, в която живеем“, а не да признаят очевидното.

По-тревожно обаче е не тяхното поведение – то е донякъде обяснимо и логично, а че покрай него се формират концентрични кръгове от налудничаво обществено мнение. Хора, които нямат пряк интерес да защитават съмнителната компания, възпитаваща чужди деца далеч от публични очи, тръгнаха с гърдите си срещу амбразурата на фактите и здравия разум. И това е много по-сериозно и опасно явление дори от конкретното зловещо престъпление.

Липсата на трезва преценка, доброволното скъсане с реалността и логиката за сметка на предварително насадени убеждения, е белег за прогресиращо обезумяване у все повече хора, доста от тях уж с претенции за интелект. Налудничавата им вяра, че не фактите, а техните лични интерпретации са по-важни, ще кара все повече хора като Лама Иво да се чувстват като месии на техен гръб. Като гурута с по-висше съзнание, на които всичко е позволено – включително да се разпореждат с чужди животи.

Щом такова безумие може да се вихри в цялото публично пространство, начело с най-важните официални медии – не бива да се изненадваме, ако скоро се появят още лами и още калушевци. Оказва се, че има достатъчно хора, готови да им гласуват пълно доверие и да се отнасят тотално безкритично и към най-тревожните им изявления и действия.