Нов френски филм, чието действие се развива зад кулисите на висшата мода в Париж, с Анджелина Джоли и ослепителна манекенка от Южен Судан в две от главните роли: Couture минава твърде незабележимо, незаслужено незабележимо по кината в момента. Повечето хора сигурно си казват – окей, ще го видя като се появи за домашно гледане, но изпускат изненадващо зрелищен за големия екран филм, а също така и изненадващо зрял и дълбок, който остава вътре в теб дълго след финалните надписи. Освен всичко друго, „Мода“ предлага и поглед в самата „светая светих“ на модната къща Chanel, където се шият на ръка легендарните й рокли. Това е първото допускане на кино екип там.

Режисьорката Алис Винокур (Mustang, Revoir Paris), която е и автор на сценария, определено си разбира от занаята. Couture е филм, който трудно човек би могъл да си представи с автор мъж – показва твърде фино и задълбочено познаване на женската душа и природа. Теми като психическа уязвимост, (не)устойчивост на професионалния натиск, вечната несигурност относно тялото и външния вид – всичко това тук не просто се засяга, а се разработва с типично френски финес и автентичност.

Сюжетът проследява три жени, чиито пътища се преплитат по време на Paris Fashion Week. Анджелина Джоли е Максин Уокър – американска независима режисьорка на нискобюджетни хоръри. Тя пристига в Париж, за да заснеме късометражен вампирски филм, който ще открие ревюто на известна модна къща. По време на престоя си там получава тежка диагноза – рак на гърдата (много силна докторска роля на френския актьор Венсан Линдон). Това поставя Максин в ситуация на екзистенциална криза точно когато е заобиколена от блясъка, суетата и задъханите дедлайни на haute couture вселената, която самата тя първоначално презира като „безполезна, но необходима“. Паралелно се развиват историите на Ада (ослепителната манекенка Аниер Анеи) – 18-годишна моделка от Южен Судан, избягала от труден живот в родината, само за да попадне в друг, не по-малко болезнен капан, и Анжел (Елла Румпф) – гримьорка, която мечтае да стане писател и проникновено анализира всяка личност, до чието лице се докосва.

Трудно е да се каже какво е Couture – дали преди всичко историята на тези три жени, ситуирана за разнообразие в света на висшата мода, или най-вече дисекция на модния свят, разработена чрез три лични истории. Невероятно, но факт обаче – филмът е еднакво успешен и в едното, и в другото.

Освен всичко друго, темата за рака е автобиографично натоварена за Анджелина Джоли (майка ѝ Маршелин Бертран умира от рак на яйчниците и гърдата през 2007 г., самата актриса преминава през профилактични операции), което личи в играта ѝ – сдържана, но с много вътрешна тежест. Тя виртуозно прескача между английски и френски, а уязвимостта на героинята ѝ изглежда искрена, без да се изпада в излишна мелодрама. И изглежда ослепително за своите 50 години.

Визуално филмът е много елегантен и реалистичен. Камерата красиво улавя както блясъка на ревютата, така и умората и напрежението зад тях. Монтажът и ритъмът са по-скоро съзерцателни, отколкото динамични. Това би отблъснало публика, търсеща повече субстанция и интрига, но това дава пространство на емоциите.

Голямото достойнство на Couture е именно в това как трите сюжетни нишки – ракът и страхът от смъртта при Максин, експлоатацията и илюзията за свобода при Ада, тихата невидимост и копнеж за друга изява при Анжел – се преплитат като фина дантела, без да се форсира драматичен сблъсък и без да се дава лесна развръзка. Това е филм, който ще ви донесе повече болка, отколкото забавление, но със сигурност не е творба, каквато излиза всяка година по екраните.