Нов френски филм, чието действие се развива зад кулисите на висшата мода в Париж, с Анджелина Джоли и ослепителна манекенка от Южен Судан в две от главните роли: Couture минава твърде незабележимо, незаслужено незабележимо по кината в момента. Повечето хора сигурно си казват – окей, ще го видя като се появи за домашно гледане, но изпускат изненадващо зрелищен за големия екран филм, а също така и изненадващо зрял и дълбок, който остава вътре в теб дълго след финалните надписи. Освен всичко друго, „Мода“ предлага и поглед в самата „светая светих“ на модната къща Chanel, където се шият на ръка легендарните й рокли. Това е първото допускане на кино екип там.
Режисьорката Алис Винокур (Mustang, Revoir Paris), която е и автор на сценария, определено си разбира от занаята. Couture е филм, който трудно човек би могъл да си представи с автор мъж – показва твърде фино и задълбочено познаване на женската душа и природа. Теми като психическа уязвимост, (не)устойчивост на професионалния натиск, вечната несигурност относно тялото и външния вид – всичко това тук не просто се засяга, а се разработва с типично френски финес и автентичност.
Сюжетът проследява три жени, чиито пътища се преплитат по време на Paris Fashion Week. Анджелина Джоли е Максин Уокър – американска независима режисьорка на нискобюджетни хоръри. Тя пристига в Париж, за да заснеме късометражен вампирски филм, който ще открие ревюто на известна модна къща. По време на престоя си там получава тежка диагноза – рак на гърдата (много силна докторска роля на френския актьор Венсан Линдон). Това поставя Максин в ситуация на екзистенциална криза точно когато е заобиколена от блясъка, суетата и задъханите дедлайни на haute couture вселената, която самата тя първоначално презира като „безполезна, но необходима“. Паралелно се развиват историите на Ада (ослепителната манекенка Аниер Анеи) – 18-годишна моделка от Южен Судан, избягала от труден живот в родината, само за да попадне в друг, не по-малко болезнен капан, и Анжел (Елла Румпф) – гримьорка, която мечтае да стане писател и проникновено анализира всяка личност, до чието лице се докосва.
Трудно е да се каже какво е Couture – дали преди всичко историята на тези три жени, ситуирана за разнообразие в света на висшата мода, или най-вече дисекция на модния свят, разработена чрез три лични истории. Невероятно, но факт обаче – филмът е еднакво успешен и в едното, и в другото.
Освен всичко друго, темата за рака е автобиографично натоварена за Анджелина Джоли (майка ѝ Маршелин Бертран умира от рак на яйчниците и гърдата през 2007 г., самата актриса преминава през профилактични операции), което личи в играта ѝ – сдържана, но с много вътрешна тежест. Тя виртуозно прескача между английски и френски, а уязвимостта на героинята ѝ изглежда искрена, без да се изпада в излишна мелодрама. И изглежда ослепително за своите 50 години.
Визуално филмът е много елегантен и реалистичен. Камерата красиво улавя както блясъка на ревютата, така и умората и напрежението зад тях. Монтажът и ритъмът са по-скоро съзерцателни, отколкото динамични. Това би отблъснало публика, търсеща повече субстанция и интрига, но дава пространство на емоциите.
Голямото достойнство на Couture е именно в това как трите сюжетни нишки – ракът и страхът от смъртта при Максин, експлоатацията и илюзията за свобода при Ада, тихата невидимост и копнеж за друга изява при Анжел – се преплитат като фина дантела, без да се форсира драматичен сблъсък и без да се дава лесна развръзка. Това е филм, който ще ви донесе повече болка, отколкото забавление, но със сигурност не е творба, каквато излиза всяка година по екраните.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Еха. Ще гледам този филм задължително, господин Неделчев. На голям екран, независимо от възможността за домашно гледане.
И това, което със сигурност ще проверя съвсем след малко е, кой е авторът на музиката- това, което чух в трейлъра ми хареса, определено.
Момичето от Судан е наистина ослепително.
А за миг, само за един кратък миг тембърът на Венсан Линдон ми напомни един друг глас. Който вече чувам само от старите филми. Странно усещане.
Много благодаря за тази рецензия, категорично. Иначе и аз щях да пропусна филма…
Нещо за откриващата и/ или закриващата церемония на Олимпиадата? 🙂 Или след Париж вече не Ви е до това? 🙂
Както винаги, бъдете здрав.
ХаресвамХаресвам
Закриването в Милано не го гледах, откриването много ми хареса. За Париж… какво да говорим, там е ясно всичко. Мисля че откриванията на летните игри в Лондон и Пекин няма да бъдат задминати никога.
ХаресвамХаресвам
И аз като Вас- много харесах откриването. Особено моментът с италианския флаг- 60 красавици в цветовете на знамето! Ами много хубав момент беше.
От закриването много не сте пропуснал, честно казано. Приятно беше, елегантно. Ама не може да се сравни с откриващата церемония. Хубав момент беше награждаването на спортистите, спечелили последните титли. На 50- те км. като излязоха тримата норвежци, Ники вика: „Е, защо трима норвежци!?“. Ми защото са спечелили дисциплината, защо. Излизат някакви хора, карат ски и накрая печелят норвежците. 🙂
Аз лично съм доволна, че отново гледах любимото си фигурно пързаляне. Не е истина как се провали Малинин. В края на краищата, колкото и да си велик- на края медалъг го губи или го печели самообладанието в точния момент. Но той е много млад, всичко е пред него. И все пак. Все пак, медалът го чакаше. А той буквално го подари. Което не го прави по- малко забележителен фигурист.
На френската двойка в едната програма им дадоха леко повече, отколкото трябва и според мен открадната титлата на американската двойка. Но това си е мое мнение.
Поредна олимпиада с много сериозни японски и китайски фигуристи. Много обичам тоя спорт. От малка. Като залепена за екрана гледах Зайцев и Роднина. Обожавах ги. 🙂
И за финал- нашата фигуристка на корицата на италинския Вог. Еха. Ами красиво ни е момичето, какво. 🙂
И за откриването в Лондон съм съгласна. Страхотно беше.
Само от къде дойде тая мода спортните форуми да се провеждат в половината държава- или в няколко държави!- не знам. Предстои да видим какво ще стане на световното по футбол.
ХаресвамХаресвам
Фейгин и аз много я харесвам, още от Игри на волята, но на корицата на Вог чак не е била – само в инстаграм-страницата им вероятно, заедно с още 4 стилни фигуристки. Фигурното пързаляне наистина беше голямо шоу, хареса ми и онзи треньор дето само си сменяше якетата заради различните фигуристи, които придружаваше.
ХаресвамХаресвам
Така пишеше из пресата. Не съм го проверила. Явно е трябвало. 🙂 Прочетох го из вестниците. Така де. Трябва да се проверява първоизточникът. Не че не е и за корица нашето момиче. И е добра фигуристка, освен, че е красива. То ние половин пързалка имаме, пък и състезатели сме си задъдили. Още ме е яд за последното състезание на Лора Христова. Прав е Стоичков- самтаймс уин, самтайнс люн. 🙂
А треньорът с якетата обра точките. Да не говорим, че като теглим една черта на медалите и на призовите места- оказва се, няма състезател без поне един руснак в екипа му…:)
ХаресвамХаресвам