…Ти разбра ли какво си имал

и какво остава?

Тази вечер незабравимият припев с думите на Волен Николаев и музиката на Тодор Филков прозвуча по друг начин. „Невероятно“ е една от емблематичните песни на Лили Иванова, защото в нея има най-ясно изразен преход от вокално кресчендо към пианисимо, дори към пианисисимо. Сега за пръв път високата нота в „Ти…“, успоредно с гласа й, беше изпълнена и от флейтата на Софийската филхармония. Малък, деликатен щрих, който, заедно с други подобни моменти, направи тази вечер по-специална. Това всъщност беше първи съвместен концерт на водещия наш класически оркестър с примата на българската музика. В досегашните й спектакли сме я слушали в съпровод на инструменталистите от Музикалния театър „Стефан Македонски“.

Излизането на една сцена на оркестъра на Найден Тодоров, по съвпадение в момента отново и министър на културата, и Лили Иванова, беше събитие, което по достолепен начин отбеляза 45-годишнината от построяването на НДК. На концерта присъства целия държавен елит начело с президента Илияна Йотова, която удостои двореца с почетния знак на институцията. Имаше речи, благодарности и букети, а след това – седем сюити от филмова музика, написани от Нино Рота и Енио Мориконе.

„Имало едно време на Запад“, „Амаркорд“, „Синема Парадизо“, „Сладък живот“, „Срещата“, „Мисията“, „Осем и половина“… все шедьоври от големия екран, създадени от двамата най-велики композитори на италианското и световно кино. Разкошна музика, която пълни душата.

След това беше рециталът от 11 песни на Лили, в съпровод отново на Софийската филхармония. Към специалните нови аранжименти сега бяха добавени класически интродукции от оркестъра. Звукът бе внушителен, а гледката – наистина историческа: пред погледа на държавния глава и целия елит, под диригенството на министъра на културата, оркестър и бенд на световно ниво акомпанират една слабичка и крехка жена, която е започнала да пее цели 20 години преди да бъде построен този уникален за югоизточна Европа дворец на културата. Толкова много институции, събрани на едно място, празнуват под звуците на прелестна музика. Събитие с класа и стил, с каквото едва ли много европейски и световни столици могат да се похвалят.

65-годишна кариера на Лили Иванова, която непрекъснато надгражда и осъвременява репертоара си, и 45-годишна история на най-престижната българска сцена в сграда, оставаща ненадминат архитектурен и функционален шедьовър. „Последната ми дума ще е песен“ – заклинанието от финала на „Присъда“ отекваше дълго в залата, докато ръкоплясканията не стихваха. Музика от най-висша проба – и като творчество, и като изпълнение.