Интро #98

Редакционният увод в ноемврийския „Биограф“ Всичките ми любими изпълнители, модели за подражание и модни икони са от 90-те години. Тогава хората бяха много по-безстрашни! Риана Живи легенди на киното – такива са главните герои на ноемврийския Biograph, който ще ви срещне с някои от най-големите ми любимци. Първият от тях е Киану Рийвс – не…

„Завръщане“ в комерса

Новият филм на Ники Илиев е смислен и забавен, но неравномерен, а на моменти направо безумен и нелеп. Затова пък е пълен с реклами и с красотите на Пловдив Някъде там, между рекламите на Huawei (никой не използва друга марка телефон, лаптоп или таблет), Nissan (не се карат никакви други коли), отлежало малцово уиски, банкови…

Горчивите уроци на „Жокера“

Триумфалният филм с Хоакин Финикс повдига куп болезнени въпроси, като най-същественият е този за психическото здраве и отношението към хората с ментални проблеми ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 18 октомври Истинска сензация е, че драматичен филм с тежък сюжет и без никакво екшън-съдържание стана една от най-гледаните кинопремиери по света и у нас. „Жокера“, воден от…

Send In The Clowns

Да, отново става въпрос за „Жокера“ – това е една от песните, които героят на Хоакин Финикс си тананика някъде към края. Звучи в доста зловещ симфоничен вариант. Любимата ми версия е в изпълнение на Брайън Фери от албума му Avonmore (2014) и можете да я чуете по-надолу. Всъщност в нея изобщо не става дума…

За Жокера

Вече два дни, откакто съм го гледал, а не съм написал нито думичка за него. Какво да кажа? Донякъде се чувствам безсилен. Не искам да омаловажавам този филм и да го приравнявам към останалите с някакъв стандартен отзив. Истинско чудо е, че изобщо е бил създаден – написан, режисиран, заснет, изигран. Това е откровение, каквото…

Ново кино „Тарантино“

Почти тричасов филм, в който почти не се случва нищо съществено, но който ти се иска веднага да гледаш отново. Поредица от самоцелни, самоуверени и самовлюбени сцени, които всички наблюдават в захлас и всеки е готов да тълкува по свой си начин. Безконечни цитати и препратки към различни стари ленти, както и към други филми…

Бързи? Горе-долу. Яростни? Съвсем не

Поне са забавни, а лафчетата, които си пускат един към друг, им отиват. Но то оставаше и да не бяха. Има ли нормален любител на екшън-киното, който би пропуснал филм със Скалата и Джейсън Стейтъм, обявен като разклонение на „Бързи и яростни“? Това е от онези премиери, за които никога не си склонен да се…

За Yesterday, Бийтълс и Дани Бойл

Първоначално бях дал на този филм 7/10 точки в IMDB. Струваше ми се някак си пропусната възможност за нещо по-велико, а прилагането на фентъзи-елемента в сценария на Ричард Къртис (написал още „Четири сватби и едно погребение“, „Нотинг Хил“ и „Наистина любов“ и сам режисирал последния) – някак си твърде елементарно и „на доверие“. Впрочем, така…

Наглостта на „Опърничавите“

По кината излезе самодоволен, позьорски и плитък български филм. Би трябвало не просто да го прожектират безплатно, ами дори и дават пари на публиката ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 24 май В България очевидно е възможно всякакви хора да се видят в пари – това е един от изводите, които човек си прави, след като изгледа…

Добрата Юки и лошото момиче

Два нови български филма надхвърлиха очакванията – звучи твърде хубаво, но е факт През последните десетилетия киноманите у нас се нагледаха на „фестивални“ български филми, пропити с маниерност и типично нашенски песимизъм и заснети сякаш напук на публиката и на нейните потребности. Обезверена от „Посоки“, объркана от „Нокаут“, разочарована от „Цветът на хамелеона“ и „Извън…

Интро #92

Редакционният увод в майския „Биограф“ Не се страхувам от онзи, който е тренирал по веднъж 10 000 удара. Страхувам се от този, който е тренирал само един удар 10 000 пъти. Брус Ли (1940-1973) Мъжът от майската ни корица #92 е интересен не само като жива емблема на цели жанрове в киното, както и на…

„Уют“ – телевизионен театър на голям екран

Най-голямото достойнство на кинодебюта на Камен Донев е, че не е похарчил държавни пари Дали съжалих, че гледах „Уют“ в един почти празен киносалон? По-скоро не. Забавлявах се поне през половината от 146-те му минути. Някои скечове и диалози ме разсмяха с глас. Възхищавах се и на актьорската игра на Камен Донев, Захари Бахаров и…