Георги Неделчев – коментари и други неща

Полуфиналите за Евровизия

Какво да ви кажа. Смесени чувства. По-скоро с отрицателен заряд. Беше пълно, за трета поредна година, с някакви безумци, които никога не би трябвало да помирисват национален ефир. На всичкото отгоре, някои от тях се и класираха за финала – например „Групата“, Славина и Димитър Атанасов (май така му беше името).
Защо обаче не класираха парчето на Светла Иванова? Като композиция то категорично беше сред най-добрите измежду всички. Не казвам, че песента е била перфектно изпълнена, но да кажем не беше изпълнена по-зле от поне половината класирани финалисти. Според мен я шкартираха нарочно – защото представлява потенциална конкуренция за лансираните от БНТ три кандидатури.
Каризмите – хубава песен, прилично изпълнение, но не е ли малко закъсняла тази имитация на победителката отпреди няколко години Руслана? В крайна сметка, дори и да ги побутнат зорлем до европейския финал – няма лошо. Опитни изпълнители са, имат и солидни спонсори, ще се представят прилично според мен.
Аксиния – много хубава, много секси, и съвсем прилично ниво като за поп-певица. Вече си има изграден собствен стил като че ли – дано да е по-продуктивна за в бъдеще.
Викито Терзийска и „Мастило“ – хубава песен, добро изпълнение (личи си сериозната школовка от редовното свирене в рок-клубове), но имам известни претенции към стайлинга и грима на една от най-красивите български певици.
Дългоочакваната рускоезична версия на Устата и Софка куца най-вече откъм текст. И двамата се затрудняват видимо в изпълнението на език, различен от този на Азис и Стоичков. В крайна сметка, от това страда песента, която иначе има сериозен потенциал да бъде вселенски хит.
На Аксиния краката са страхотни!

P.S. Още коментари по темата „Евровизия“, с повечето от които съм съгласен – ето тук, в един доста уважаван от мене музикален блог.