V като Vendetta
Никога не бях виждал клуб Sinners толкова пълен, че и малката зала в предверието му. За пръв път се случва на входа на Sin City всички да чакат на опашка не заради чалгата, а заради хаус-мястото на втория етаж.
Кофтито е, че горе определено имат проблеми с климатизацията. И дума не може да става за сравнение с Хелпа – долу е направо температурен рай, докато горе се потиш като в сауна. Но иначе Sinners за мен си остава най-добре озвученият и осветен клуб в София, където музиката просто придобива други измерения.
Докато звучеше най-големият хит на Давид Вендета – Unidos Para la Musica, гледах как народът се кефи и си мислех – толкова ли е лошо тази песен да звучи в един клуб, че домораслите ни диджейчета избягват да я пускат?
Защо трябва да дойде самият Вендета, че да слушаме хитовете му в най-добрите български дискотеки? Само той ли е толкова захлупен, че да пуска и неща на „Кемикъл Брадърс“, Боб Синклер или Мартин Солвейг?
Защо трябва да дойде Роджър Санчес, че да звучат парчета на Роджър Санчес в „Ялта“? Защо трябва да чакаме Катанео или Тимо Мас, за да се надяваме да слушаме Катанео или Тимо Мас? Колко пъти трябва да идват „Дийп Диш“ в „Червило“, че да се научат резидентите на този иначе прехвален клуб да пускат и малко нормална хаус-музика?
Не зная. Не зная и колко статии още трябва да напише Яската Петров, че да се преодолеят типично българските диджейски комплекси. Аман от себедоказване тип „Вижте ме колко съм велик, пускам парчета дето не само никой не е чувал, но и никой нормален не би бил в състояние да слуша“. Какво тук значи някакъв си купон, какво тук значи удоволствието на хора, платили по 15 и повече лева за вход…
Георги Неделчев - коментари и други неща 