„Китарният брой“ на Biograph предизвика голям интерес и вълнения, а аз още дълго ще съм на вълната на музиката, която слушах, докато го правихме. Тук ви представям три емблематични изпълнения на някои от най-виртуозните (и мои любими) гении на китарата – Франк Запа (№10), Марк Нопфлър (№2) и Майк Олдфийлд (№21). Общото между тези парчета е, че са инструментали, и че не са сред най-популярните и масово харесваните (донякъде само Wild Theme на Нопфлър е станало истински хит). И трите по отчетлив начин представят стила им на свирене, както и цялостната мелодика в творчеството им. Няма друга дума за тези изпълнения, освен шедьоври.

Концертно изпълнение от Барселона, май 1988-а. Watermelon in Easter Hay е предпоследното парче в тройния концептуален албум Joe’s Garage (1979) и съдържа най-великото соло на Запа. Почитателите на филма Y Tu Mama Tambien (И твоята майка също) сигурно ще си спомнят, че звучеше и там – след специално разрешение от наследниците на Запа, който приживе не позволявал то да се включва в никакви компилации или да се използва за други цели. Невъзможно е да слушаш тази музика, без да се просълзиш или поне да настръхнеш.

Третото изпълнение също е от онези, които не можеш да слушаш с безразличие и без да те побият тръпки. Включено в албума Guitars от 1999-а (студиен запис може да чуете тук), то е нагледно доказателство защо много хора смятат Майк Олдфийлд за Бетовен на ХХ век. Привидно Summit Day е най-простото от трите парчета в тази селекция, но начинът, по който три различни китари изсвирват основната тема, е божествено величествен. Особено силен е моментът, в който Майк подкарва електрическата за изключителното финално соло, импровизирано и на по-висока октава. Подобно на Нопфлър, и Олдфийлд не използва перце – той обаче си служи не с пощипване на струните, а със собствените си нокти.