Много хубав, изненадващо хубав концерт, а още повече и благотворителен, осигурил над 630 000 евро от дарения и билети за български актьори в нужда. По идея на Лили Иванова и нейната фондация, в „Арена 8888 София“ се събраха най-големите звезди на нашата музика и пяха от сърце и душа.

Признавам си – имах леко предубеждение, а и не знаех какво точно да очаквам. Обикновено събирането на толкова много големи имена на едно място е сблъсък на стилове, характери и видове его. Всеки от тези изпълнители би могъл да изисква да е център на вниманието, да поставя условия, да кокетира по своя си начин с публиката, да си мисли, че тя е дошла най-вече заради него.

Концертът обаче изненада приятно с чувството си за мярка и с добрия си ритъм – никой не фокусира прожекторите върху себе си повече от необходимото, нямаше излишни думи, публиката не се отегчи нито за миг. Особено приятна изненада бяха рецитациите на 20 млади и нашумели актьори – поднесени с изненадващо добър стил, артистизъм и финес. Не очаквах, че четене на стихове може да ме развълнува наравно с някои от най-хубавите български песни. Публиката ги слушаше притихнала и в захлас. Бяха наистина изключителни изпълнения – браво на Илко Ганев, ако е негова заслугата за тези пет интермедии между песните.

Защо се получи толкова хубав концерт, с толкова голям заряд и вокално съвършенство? Едно от обясненията е близко до ума – когато певците участват само с 1-2 песни, те могат да отпуснат глас, без да се пестят. Не ги чакат още 15 изпълнения след това. Дават всичко от себе си в някои от най-големите си, или пък любими свои, емблематични хитове.

Другото обяснение е, че това беше сцената на Лили Иванова. С нейния личен бенд и с оркестъра на Музикалния театър под диригентството на Димитър Косев. В най-голямата българска зала, пълна догоре с позитивно настроена публика. Това няма как да не даде допълнителен заряд и мотивация. Все едно един наш артист да излиза в Народния театър или в Зала 1 на НДК, един оперен певец да пее в „Ла Скала“, един футболист да играе на „Уембли“, „Маракана“, „Бернабеу“ пред пълни трибуни… Затова и се получи толкова добре. Дано излъчат по-скоро този концерт по телевизията, например около Коледа и Нова година, за да го видят и усетят повече българи.

В началото излязоха Братя Аргирови, които винаги съм харесвал, още от 12-13 годишен. Усмихнати, позитивни, с усещане за хитовото звучене. Изпяха „И замириса на море“, после още една песен в трио с Тони Димитрова. Самата тя добави още една от хубавите си балади – „Помниш ли“.

Веселин Маринов взриви залата с една-единствена песен – „Малка жълта рокля“. Не съм сигурен, че някой друг успя да предизвика такъв екстаз у повечето зрители. Енергията му беше заразителна. Пее наистина така, сякаш това ще му е последният ден на планетата Земя. Ако винаги сте се чудили защо майките и бабите ви толкова го харесват – крайно време е да осъзнаете, че има защо. Веселин Маринов е истинска жива легенда, при това в апогея на славата си.

Графа и Мария Илиева – стилни, изискани, с хубави песни. Миро – в добра форма и настроение, гласовит, духовит. Харесаха ми дори повече, отколкото очаквах, а аз имах високи очаквания.

Софи Маринова беше един от другите най-високи моменти на концерта – облечена в стилна рокля, все така простодушна и мила, но с уникален глас и гениално пеене, което наистина напомня за маниера на Лили Иванова…

Тома Здравков внесе рокаджийски дух с единственото си изпълнение – също много добро, направо перфектно във вокално отношение. Поднесено с висок заряд, но и със смиреност и сдържаност, както и с признателност, че е част от такъв звезден концерт.

Любо Киров е в страхотна форма, през последните няколко години буквално е в стихията си. „Знам“ е една от най-хубавите му песни и добре, че беше избрал нея. А дуетът му с прекрасната и талантлива Михаела Маринова „Мога“ беше изпълнение на световно ниво. Не съм сигурен, че и в Америка или пък в Англия имат много такива изпълнители на живо.

Още един такъв дует, от едно по-горно поколение, показа вокално съвършенство от световна класа – Маргарита Хранова и Орлин Горанов. Докато ги слушах, си мислех каква ли благодат е да си композитор, който пише песен за тях двамата. Да знаеш, че нямаш никакви ограничения, че певците ще изпълнят и най-трудните, направо невъзможни ноти. Беше удоволствие да ги слушаш.

Предпоследен, преди Лили Иванова, излезе Васил Найденов – без никой да го обявява, докато звучеше песента на „Сленг“ „Мой свят“. След „небрежно готината“ си поява Кеца направи вълнуващ „задочен дует“ с покойния Дими, давайки воля на гласа си, след което изпълни и баладата „Болката отляво“.

Всички аранжименти, специално направени от китариста Ангел Дюлгеров за този концерт, бяха изключителни, и донякъде е грехота, че тези изпълнения надали ще се повторят някога отново. Късметлиите, които бяха в залата, наистина чуха нещо изключително.

Най-хубавото нещо беше усещането за взривна, ударна енергия, без излишно губене на време, с максимална концентрация на вокална мощ и емоции в изпълненията, които се сменяха без никакво забавяне. Нямаше излишна суета и суетене. Актьорските рецитации внасяха нотка на сериозност, романтика и дори меланхолия, но приключваха тъкмо навреме, преди някой да реши, че може би му е досадно. Не, изобщо не беше. Като режисура и цялостна концепция шоуто остави прекрасно впечатление, а актьорският лидер Христо Мутафчиев накрая внесе мъжествен патос с благодарствената реч. Познавам го добре и съм сигурен, че събраните пари няма да бъдат похарчени извън предназначението си. Не си поплюва въобще, кефи ме много, а и ми е пълен астрален близнак, ако това изобщо има някакво значение.

След Васил Найденов видимо развълнуваната Лили Иванова изпълни две песни – „Счупено сърце“ и „Ветрове“ (лека му пръст на композитора й Георги Красимиров-Герасим), преди да дойде изненадващо емоционалната и добре поднесена приветствена реч от президента Илияна Йотова и обявяването на събраните средства. На финала бе all-stars изпълнението на „Щурче“, когато всички пееха и танцуваха – и на сцената, и в залата наоколо.

Преди концерта си мислех – как ли останалите ни певци ще издържат сравнението с Лили Иванова на една и съща сцена? Няма ли да бледнеят пред нейната харизма и неподражаем талант? Голямата заслуга на този концерт бе, че никой не бледнееше на фона на останалите. Получи се така, че всеки показа най-доброто от себе си, по достатъчно уважителен, но и непринуден начин, и всичко беше обединено от чудесна атмосфера на солидарност и колегиалност. Чак не е за вярване, че всичко това бе постигнато в толкова завършен вид и с такава видима лекота. А колко репетиции и труд е коствало – само те си знаят.

Но браво на Лили, на нейната фондация и на всички замесени в този спектакъл. От една страна е тъжно, че може би никога няма да видим нещо подобно отново. От друга – именно в това се състоеше и магията му. Усещането за уникалност, за космически миг, в който някакви планети са се подредили по определен начин – само този път и само за малко.