_{фотография: Стефан Здравески}

„Малката Англия“ е визуално съвършен и емоционално опустошителен премиерен спектакъл на Народния театър – една от онези (твърде малко са) постановки на наша сцена, с която наистина можем да се гордеем пред цял свят. Като се започне от сценографията на Марина Райчинова (спираща дъха красота, мащаб, ефикасност и лекота в смяната на отделните актове), мине се през музиката на Петя Диманова и хореографията, и се стигне до актьорската игра, която несъмнено ще бъде увенчана с много статуетки. Главната роля на Александра Свиленова, титулярният образ на Константин Еленков и най-вече една от поддържащите изяви на Ана Пападопулу – всички те едва ли ще бъдат засенчени от други изпълнения тази година. Награди заслужават, и почти сигурно ще ги получат, и драматургичната адаптация на Александър Секулов и режисурата на Диана Добрева.

През последните години, на голямата сцена на Народния театър може би само постановката „Хеда Габлер“ досега е оставяла такова усещане за първокачествен, световен, петзвезден театър във всеки един свой компонент.

Пиесата е адаптация по прочут гръцки роман, с който Йоанна Каристиани печели националната си литературна награда през 1998-а. През 2013-а той е екранизиран и във филм на Пантелис Вулгарис, който е сред шедьоврите на модерното гръцко кино и също е отрупан с награди (можете да го гледате целия в YouTube). За тази първа театрална адаптация на книгата въобще, Секулов е успял да събере в 150 минути всичко най-важно и вълнуващо от нея. А режисурата на Диана Добрева е облякла текста в естетика, жестове, емоции и съзерцателност, които постигат опустошителен ефект върху публиката. Когато по време на аплодисментите и бисовете гледаше развълнуваните зрителски лица срещу себе си, Александра Свиленова не можа да скрие сълзите си. Впрочем, и доста хора срещу нея бършеха очи.

Историята разказва за две капитански съпруги от Андрос – островът, който е свикнал да подарява своите мъже на моретата и океаните. Жените им ги чакат, вторачени в снимките им, четат и препрочитат писмата им от далечни земи, и гадаят дали съпрузите не са си намерили и други любими някъде по широкия свят. Действието започва в края на 20-те години на миналия век и завършва малко след края на Втората световна война. В центъра на сюжета са две сестри, оформящи болезнен любовен триъгълник. В майчината къща, чиито два етажа делят те, драмата просто няма как да се избегне…

Спектакълът може да се стори твърде дълъг за някои зрители. Интересното е, че кино екранизацията е с 20 минути по-кратка, а е успяла да събере доста повече съдържание, включително някои отпаднали от театралната адаптация сюжетни елементи. Диана Добрева е режисьор, който не се бои да „заявява себе си“, понякога с цената на излишна театралност и умишлено подтискане на интригата. В „Малката Англия“ обаче почти няма сцена, която да продължава по-дълго от необходимото. Свършва точно тогава, когато трябва, неизменно достигайки емоционален апогей. Да, можело е да се махнат 1-2 сцени (например непреведените гръцки монолози на четири от героините, които са ненужно декламативни), а 1-2 леко да се съкратят, така че спектакълът да надхвърли двата часа само с няколко минути. Но голямото му постижение е, че дори и при тази маратонска продължителност той успява да фокусира вниманието на зрителя и да го държи почти без дъх – с добре написан текст, овладяна режисура и блестяща, наистина блестяща актьорска игра. Има и хумор, почти през цялото време – невероятно при целия драматизъм на сюжета, но факт.

Александра Свиленова, която цяла България обикна покрай ролята й в кинохита „Гунди“, несъмнено я чака голямо бъдеще и на сцената. Това е първата толкова сериозна и емоционално изтощителна роля, в която я виждаме, и ослепителната актриса не просто блести, а буквално гори в нея. Лесно можем да си я представим и като международна звезда – тя има талант, лице и език на тялото, които биха въздействали универсално и безотказно навсякъде по света. И в Холивуд, и на Бродуей, и в Уест Енд, в далечна Азия или пък в Латинска Америка възхищението към нея би било еднакво силно, независимо на какъв език говори и в каква постановка.

Казано обобщено – „Малката Англия“ е новата голяма гордост в афиша на Народния театър, който се опитвам да следя отблизо напоследък. Това е постановка, която нито един почитател на Мелпомена не бива да пропуска, а за женската публика е направо задължителен.