Новият сериал на BTV редува силни моменти със сцени-клишета, които ти се иска да превъртиш от неудобство. Но пък продуктите са позиционирани стабилно!

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 19 юни

„Връзки“ е нещо средно между кинохита отпреди няколко години „Love.net” и два от сериалите на BTV – „Революция Z” и “Столичани в повече“. Жанрът му е такъв, че успехът изглежда предварително гарантиран – особено щом са налице добри сценаристи и са ангажирани някои от най-популярните актьори напоследък. Затова не е учудващо, че за две седмици първите шест епизода на новата поредица навъртяха солиден рейтинг, който засенчи дори поредната турска сапунка, която ги предшества в програмната схема.

Апропо, BTV отново демонстрира добър усет в програмацията си – излъчването на три епизода седмично (сряда, четвъртък и петък) позволи на публиката бързо да се „закачи“ за интригата. В тази телевизия, за разлика от Нова или от БНТ, винаги са умеели да изстискват максимума от всеки свой продукт, позиционирайки го по най-удачния начин.

Но чак такъв хит ли е „Връзки“ или му се радваме по-скоро от носталгия към златните времена на БГ-сериалите отпреди 3-4 години?

Чувствата са смесени. От една страна наистина имаме дузина от най-обичаните и хитови български актьори. Мишо Билалов и Лилия Маравиля показват чудесен (и може би изненадващ за мнозина) комедиен талант. Анета Сотирова напомня за най-добрите си години от времето на комедии като „От нищо нещо“ (където Стефан Данаилов закла биволицата Венетка за да извади ризата на Асен Кисимов – б.а.). Яна Маринова вече не изненадва никого с харизматичното си екранно присъствие и от роля на роля става сякаш все по-добра. Доскорошният футболен бос Николай Ишков е приятна изненада с автентичното си присъствие – може би защото до голяма степен тук „играе себе си“. Същото важи и за Велизар Бинев. Младите актриси, особено Лорина Камбурова, но и Анжела Недялкова, доста умело се справят с портретуването на двата най-характерни типажа сред съвременните момичета – жадната за слава и внимание „моделка“ и умното, но комплексирано и объркано момиче, което търси себе си. Тук е даже и неподражаемият Китодар Тодоров. Неговото присъствие във фабулата е някак си пришито с бели конци, но какво от това. Комедийният му талант внася допълнителна порция свежест.

Диалогът е съвсем приличен, макар и авторите му да не успяват да надскочат собственото си ниво от най-силните сезони на „Под прикритие“. Запомнящи се лафове има, но не са много. Често пъти героите говорят със сентенции-клишета, извадени сякаш от някой клонинг на Иво Сиромахов от социалните мрежи.

За разлика от дузината основни герои, актьорите в поддържащите роли играят изненадващо зле – като натуршчици от риалити тип „Съдби на кръстопът“ и „Истински истории“. Дали ще е някой доктор в болница, дали ще е полицейски шеф в районното, дали ще е нахакано раперче, директорка на училище или някой от театралната школа – всички декламират като в селско читалище. Вероятно са били назначени в сериала „с връзки“ и на режисьорите им е неудобно да им се карат, или просто нямат време да се занимават с такива дреболии.

Иначе за режисурата като цяло и да искаме, не можем да кажем нито нещо лошо, нито нещо кой знае колко добро. Филмът е заснет майсторски и с уверена ръка, но някак си безрисково, като насън. Някои от сцените са чудесни, оригинално замислени и добре изиграни. Други обаче са директни заемки от популярни чуждестранни ленти. Доста ситуации са влудяващо нереалистични и клиширани – като например онази в ресторанта, когато двамата съпрузи бяха в различна компания, или секс-уикендът им извън София. На моменти на човек направо му се иска, ако имаше такава опция, да превърти събитията с дистанционното.

Но най-много дразни продуктовото позициониране. Точно същият проблем навремето съсипваше и „Love.net” и не успя да го превърне в нещо повече от кинохит-еднодневка. Във „Връзки“ скритата реклама е толкова много, че направо има териториален превес над всичко останало. Автомобили, телефони, лаптопи, таблети, банкови карти, телеком, вино, водка, луксозен софийски ресторант, застрахователна компания, верига аптеки, верига секс-магазини… Проблемът дори не е в това, че виждаме етикетите им в близък план – проблемът е, че заради тях са писани цели сценки. Човек до такава степен свиква с продуктовото позициониране, че в следващ момент от филма започва да се чуди – как така не са се сетили и тук да вмъкнат някое лого нещо и да вземат пари от спонсор?

На Запад този тип бизнес е отработен от десетилетия и се върши повече от дискретно. Когато пият бира или уиски, героите не ти навират марките в очите – находчивият зрител би разпознал емблематичния продукт даже и ако той едва-едва се вижда в ръцете им. У нас все още сме в детските години на тази индустрия и спонсорите не са надживели евтината суета да си натрапват продуктите по крещящ начин. Как не разбират, че по този начин повече губят, отколкото печелят?

Но нейсе – както и друг път сме писали тук, по-добре е да има български сериали, даже с недостатъци като тези тук, отколкото да няма. По-добре е парите да се въртят, да се плащат хонорари на актьори и снимачен екип, сценаристите да се учат да пишат все по-добре (колкото и трудно да е това), а търговците – постепенно да надмогват тщеславието си и да спонсорират филми по по-дискретен начин. Дано сериалът навърти повече сезони и се усъвършенства в движение. Не че и сега не го гледат достатъчно зрители, но какво пречи те да са още по-доволни от преживяването, а продуктът да стане наистина конвертируем, както на авторите му нескрито им се иска?

Едно от най-хубавите неща във „Връзки“ са песните от финалните надписи. Подбрани с много добър вкус, те по чудесен начин напомнят, че не всичко в нашия шоубизнес е бездарно, безсмислено и безднадеждно. Дано това се пренесе и в минутите преди това.