Финалната дилема пред руския рапър Тимати в риалити-шоуто „Ергенът“ нагледно показа вечния страх на мъжа – но не от неизвестното, а от съвършенството

Тази пролет едно руско риалити-шоу с популярния рапър Тимати като в класическа приказка постави своя герой пред вечната дилема за всеки мъж. Дългоочакваната развръзка на хеликоптерната площадка на „Бурж Ал Араб“ в Дубай показа колко труден може да бъде изборът между мистериозното съвършенство и непринудения, нелишен от недостатъци, но много по-земен чар. Какво би предпочел, ако пред теб са дузина от най-прелестните момичета на цяла Русия? Кои ще отхвърлиш, епизод след епизод, и кои ще оставиш за мъчителното последно съревнование и решение? Безсмъртният сюжет за търсенето на голямата любов на живота се разгърна в 12 последователни седмици – като в истински романтичен сериал. Само че всичко беше – макар и добре режисирана и ослепително заснета – истинска, документална реалност.

В последния епизод на „Ергенът“ („Холостяк“) 37-годишният певец трябваше да избира между две финалистки – Катя Сафарова и Алиса Грабовая. В първите няколко епизода никой не ги смяташе за фаворитки. Катя е от Москва, но е израснала в Барселона, където се изявява като модел и даже е имала връзка с футболния кумир Неймар, бивш играч на тамошния отбор. Вечно усмихнат миньон, с леко пресипнал секси глас и не съвсем перфектна фигура, момиче с чувство за хумор и самоирония. От онези непринудени девойки, които отказват да се вземат насериозно, но и не приемат с драматизъм нищо от живота наоколо. Беше очевидно, че харесва ергена Тимати, но през цялото време се усещаше, че няма никакъв проблем и да загуби битката за него. Гледаше на конкурентките си с някаква особена смес от лекомислие, приятелска съпричасност, но и снизхождение. Излъчваше превъзходството на жена, на която просто не й пука. Това е качеството, което най-много респектира нейния пол, но е и една от най-привлекателните черти за мъжете. С вечно блеснал поглед и спонтанни реакции, тя се отнасяше към Тимати с уважение и нарастваща симпатия, но и с нотка недоумение какво толкова би могъл да харесва той у нея.

Конкурентката й от финала – Алиса Грабовая – е изваяна като статуя 180-сантиметрова бивша танцьорка и манекенка от естонски произход, която от година живее в Лондон и се занимава с менажиране на мероприятия. Ослепително красива, уравновесена, взимаща всичко насериозно – дори по-сериозно, отколкото всички около нея биха искали. Жена с аристократично възпитание и обноски, но и готова да се доказва във всяка ситуация. Нито за момент не си изпусна нервите, не направи нито един излишен жест, не отрони нито една ненужна реплика. Още с влизането си в шоуто тя успя да респектира останалите участнички, а постепенно и да ги настрои срещу себе си. В социалните мрежи също не й прощаваха – в коментарите за нея преобладаваха мненията, че е странна, притворна, скрита лимонка, подводен камък, неискрена… Напълно нормален отзвук за подобна мистериозна личност, която седмици наред не показа никакъв недостатък, за който някой би могъл да се закачи. До самия финал нито един зрител не можеше да бъде сигурен дали Алиса изпитва истински, неподправени симпатии към най-желания ерген, или цялото й поведение не е просто добре отработена поза по пътя й към славата и всеобщото признание. Тя нито веднъж не пожела да се омаловажи, нито за секунда не показа слабост и готовност да се принесе в безусловна жертва на милионера-секссимвол срещу себе си. Но в погледа й се четеше любов, която усетиха дори и най-коравосърдечните зрители.

Коя от двете трябваше да избере Тимати? Диамантеният пръстен (казват, че струвал около 300 хиляди долара) беше сложен на Катя. Но този момент, предвиден да бъде емоционалната кулминация на целия сезон, бледнееше пред раздялата му с Алиса броени минути по-рано. На нея той не даде пръстена на победителката, но й посвети песента „Падаме заедно“, в която има следния стих: „Прощай, моя любовь, поверь, что это верный шаг, И если суждено нам встретиться, пусть будет так“…

Пред Алиса той благоговееше от първия момент, в който я видя, и във всяка секунда, прекарана с нея. Тя олицетвори ослепителната, но и умна и деликатна жена, на която е трудно и дори безсмислено да търсиш недостатък. Животът с нея би бил наистина като в приказка, като пребиваване в страната на чудесата. Но вярва ли съвременният мъж на приказки? И би ли се чувствал уютно в компанията на самото съвършенство? Ще се чувства ли господар на съвместния им живот, ще бъде ли достоен за него, ще достигне ли тази висока летва?

Сцената на раздялата между Тимати и Алиса, от която той не можеше да скрие възхищението си, беше покъртителна, защото бе напълно реалистична като развръзка. В нея нямаше нищо режисирано и нелогично. Да, такива жени наистина съществуват. И, да, съжителството с мистерията на нещо изваяно от всеки възможен ъгъл би било по-скоро тегоба, отколкото щастие и хармония. Ще ти стигне ли един човешки живот, за да намериш недостатъците му? И няма ли да се окаже, че подсъзнателно ги търсиш – дори там, където те не съществуват, просто защото не можеш да повярваш в липсата им? Такава жена може да ти даде невероятно много, но от едно нещо със сигурност не може да те лиши – от усещането за собственото ти несъвършенство в сравнение с нея. Не е особено комфортна мисъл и красотата невинаги е достатъчна компенсация за нея, нали?

Казват, че най-ценното качество на скъпите диаманти е наличието на някакъв микроскопичен недостатък в тяхната структура. Частичка дисхармония, благодарение на която светлината се пречупва през неповторим ъгъл. А жени като Алиса са диаманти без несъвършенства – изглеждат нереални и изкуствени. Могат да ни се сторят дори фалшиви, даже и да не са.

Тимати избра момичето, с което имаше по-силна сексуална химия, което нито веднъж не го натовари с драматично мълчание, сериозен поглед, напрегнато очакване или възвишено благородство. Несъвършена, но симпатична и непринудена. По-нисичка от него, усмихната до лекомислие, свръхемоционална. Момичето, което винаги ще го гушка с любов, докато я вози на спортния си мотор, и на фона на което той с лекота ще изпъква, ще е център на вниманието. Но още докато й слагаше диамантения пръстен, в погледа му се четеше мъчително чувство на съжаление. Не остана скрит за никого опустошителният му копнеж към съвършенството на Алиса, което допреди малко е имал пред себе си и което е пуснал да си тръгне.

Дали беше планирано това да излезе наяве? Надали. Такива емоции трудно могат да се видят в киното. Няма по-майсторски сценарист и режисьор от самия живот.

Алиса се разплака, когато загуби. Тя се беше просълзила и преди това, докато слушаше песента, написана за нея и вдъхновена от нея. В лимузината, която я отвеждаше от шоуто, тя се разрида повече от обида, отколкото от любовна мъка. Но най-вече от усещането, че просто не е имала какво да направи, за да спечели. „Не съжалявам за нищо. Щом това е неговият избор, значи така е трябвало да стане. Дадох всичко, което можех, казах всичко, което исках. Дори не искам да зная защо се случи точно така. В един прекрасен ден ще имам истинска сватба, и там никой няма да избира между мен и някоя друга…“.

Съвършени думи от съвършена жена. От онези, които много често остават сами през целия си живот. Защото малцина са онези, способни да виреят до заслепяващата светлина на безупречния идеал. Предпочитат да му се наслаждават отдалеч, или да прекарват времето си в търсенето му. Или просто в надежди, че той съществува.