За едно Евро (2021)

на

Хибридното отразяване на европейското първенство за пореден път откроява предимствата на частната телевизия пред държавната

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 18 юни

Грозният зелен под, който БНТ пробутваше в студиото си години наред, вече го няма…

…но затова пък се появи в студиото на Нова и Диема.

5 години след шампионата във Франция, европейското първенство по футбол отново се предава по комбиниран начин – от държавната БНТ и от частните „Нова“ и „Диема Спорт“. И ако приемаме, че на „Сан Стефано“ напоследък подмладиха спортната си редакция в опит да модернизират работата й, също толкова вярно е, че остават все така далеч от нивото на коментаторите от специализирания канал, където се излъчват националното ни първенство и английската Висша лига.

Студиото на БНТ, където вървят анализите на мачовете, за пръв път изпъква със сравнително стилен декор, който ни спестява досадния зелен под, използван като метафора на футболен терен. След като години наред ни натрапваше това влудяващо и дразнещо очите клише, държавната телевизия най-сетне се отърва от него. За сметка на това обаче този елемент цъфна в частното студио на Нова/Диема. Сакън някой да не се обърка и да не помисли, че се обсъждат баскетболни мачове, плуване или хокей на лед… Вероятно ако започнат да излъчват тенис-турнира „Ролан Гарос“, същите интериорни дизайнери ще докарат в студиото два самосвала сгурия…

Но ако чисто визуално БНТ повежда пред Нова/Диема с 1:0 още от съблекалнята, при коментарите, особено тези по време на самите мачове, времето там сякаш е спряло. Да, вярно е, че един от най-големите дразнители – Камен Алипиев-Кедъра, вече не ни занимава с личните си пристрастия, енциклопедична обща култура и перманентни лапсуси от държавния ефир. Но Петър Василев-Петела, уви, все още е тук. Типичен представител на едно друго поколение, което отдавна няма място зад микрофона, той упорито отказва да се адаптира към модерния свят и неговите изисквания, нито да отстъпи място на някой по-млад колега. Неговата неадекватност се видя (по-точно чу) по време на мача Дания-Финландия, когато се случи драматичният инцидент с футболиста Кристиан Ериксен, едва не завършил трагично. През дългите напрегнати минути, когато играчът беше на прага между живота и смъртта, Василев така и не намери точните думи да изрази съпричастност и емпатия към случващото се – в тона му се съдържаше по-скоро личен дискомфорт и дори раздразнение. Сякаш е обикновен циник с чаша бира пред екрана, а не професионален коментатор. Прекъсването на прякото предаване беше истинско облекчение и за него, и за всички зрители. Но и цялостният му коментаторски стил е изключително натоварващ – един постоянен негативизъм, едно сърдито мърморене и вечна досада, повтаряне на едни и същи думи и изрази, натякване колко е бил прав, когато е прогнозирал нещо… Не може ли да е една идея по-ведър, такъв, какъвто го чуваме („Златен гол на Златка!“) в актуален рекламен клип на букмейкърска къща?

Колегата му Ивайло Ангелов, който рядко уцелва правилните имена на отборите и държавите, е друг типичен кадър на БНТ. При него поне има някаква доза автентичен хумор и самоирония, но цялостната му работа също е далеч от стандартите, които вече се наложиха в другите телевизии, а и сред по-младата генерация в спортната редакция на „Сан Стефано“.

На този фон коментаторите по Нова и Диема са сякаш от друга планета – без излишно дърдорене, с поднасяне на нужната информация в правилния момент и никакви своеволия в натрапване на лична позиция. Там просто не могат да си го позволят, защото очевидно са наясно, че никой няма да ги търпи просто така, да „стоят на хранилката“ и година след година да ни тормозят по един и същ начин. Усещането за безнаказаност, за това, че всичко е позволено и че няма кой да ти държи сметка, е запазена марка за БНТ, но най-вече за спортната й редакция.

Докато държавната телевизия беше монополист в отразяването на подобни първенства, сякаш бяхме приели това за даденост. Като някаква неподлежаща на промяна константа, която просто трябва да преглъщаме с чипса и бирата, или просто да махнем звука на телевизорите си. Но хибридното предаване на мачове в конкуренция с частен канал кристално ясно откроява как една и съща работа може да се върши по два коренно различни начина.

Как спортната редакция на БНТ се е превърнала в този костелив орех, неподатлив на пълна модернизация, остава истинска мистерия. Назначаване в нея наистина може да е една от мечтите на всеки спортен журналист – хем отразяваш най-престижните и гледани форуми, хем си дрънкаш каквото ти падне, без да полагаш усилия да си в крак с изискванията на времето, хем никой не те пипа с пръст в продължение на години и десетилетия. За равняване по световни стандарти като тези на Би Би Си и дума не може да става.

Дали за световното първенство в Катар, което ще се проведе през ноември и декември догодина, ще дочакаме някаква по-осезаема промяна в отразяването? А дано, ама надали, както казало Айшето в онзи виц. Засега можем само да се радваме, че махнаха зеления под от студиото…

Драматичният инцидент с датския футболист Кристиан Ериксен, който едва не се превърна в трагедия, беше коментиран без нужната емпатия и съпричастност от Петър Василев по БНТ.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s