Няма нищо по-лошо от лошото време

на

Ех, ако можеше и за климатичните аномалии да набеждаваме някого така, както за всичко останало в живота си. Всеки опит за промяна у нас се посреща на нож, но важното е да имаме виновник за всяко неблагополучие

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 25 юни

Допреди седмица бяха дъждът и хладните облачни дни, сега са горещините. За българина, както казват, времето има само два сезона – „егати жегата“ и „егати студа“. Метеорологичните условия останаха един от последните поводи за оплаквания, за които не може да бъде набеден никой. Макар че и това вече не е толкова сигурно.

Липсата на виновни за този дискомфорт – да е изненадващо студено или изненадващо горещо – докарва почти до бяс и истерия някои хора. Това особено чувство на яростна безпомощност срещу майката природа или Божията милост, ако не друго, поне показва до каква степен вече сме свикнали все някой да опира пешкира. Настървението, с което упорито търсим кого да посочим с пръст за каквото и да било свое неудобство – от здравословен проблем през семеен конфликт до професионално неблагополучие – е наркотикът на новото време, подклаждан от медии, всепроникващи социални мрежи и политици демагози.

Особено показателен е примерът с ковид-пандемията и ограничителните мерки срещу нея. Дали вирусът е умишлено създаден и изпуснат от китайска лаборатория е отделен въпрос. Корона-кризата сполетя човечеството досущ като природна стихия, като някаква закономерност, подобна на ефекта от парниковите газове или от глобалното затопляне. Но примитивните умове (а те ще стават все по-примитивни, доколкото технологиите непрекъснато ги улесняват и предизвикват закърняване на функциите им) инстинктивно търсят виновници за всичко, което се случва. Правителствата сякаш нарочно са се наговорили да си затворят държавите и да заключат населението по домовете. Лекарите умишлено са направили завера, за да овладеят политическата власт и да преобърнат половината бизнеси с главата надолу. Всичко е коварен план на алчни фармацевти, трупащи милиарди от ваксини със съмнителна функция.

При някои хора се случи така, че в рамките на година първо недоволстваха срещу локдауна, който ги е оставил без работа, а после – срещу вдигането му и необходимостта да ходят на работа. Идеалният вариант е да получават пари и компенсации, без да вършат нищо. И времето по възможност да е хубаво, разбира се – слънчево и сухо, но не много горещо. Целогодишно.

Самодоволството, в което все повече хора свикнаха да живеят, донякъде беше озаптено през последната година. Корона-кризата отне някои права и свободи, но върна удоволствието от най-елементарните неща в живота – да си близо до най-скъпите си хора, вместо на борда на самолет към далечна дестинация, да четеш книги и гледаш филми, да ядеш домашна вместо ресторантска храна, и най-вече – да си жив и здрав. Защото много хора вече не са между живите, а още повече хора никога вече няма да са толкова здрави, колкото са били досега. Но дори и пред непосредствената гледка и заплаха на смъртта мнозина продължиха да бъдат завършени и непоправими егоисти, да развиват конспиративни теории и да обвиняват едновременно международното положение и българските управници за всяко нещо от ежедневието си.

Отделно от това всеки опит за промяна, за плах или по-осезаем прогрес в дадена област, у нас се посреща на нож. Дали ще е нещо в избирателната система и процедурата по гласуване, дали ще са нови стикери върху автомобилите, касови апарати в търговските обекти или някакъв намек за реформа в здравеопазването – ние на всичко сме контра. Сякаш едни лоши хора искат да ни съсипят комфортното досегашно съществуване.

Спомняте ли си, че преди 14 години имаше даже общонационални протести срещу матурите? И то под надслов „Искаме законосъобразност“!?. Ученици и родители тогава масово роптаеха, че някой може поставя под съмнение оценките на благоразположени учители. Много учители пък не искаха някой да се усъмнява в обективната им преценка и качественото преподаване. Днес, когато вече повече от десетилетие действа най-смисленият начин за оценка на нечии знания (чрез него дори се влиза директно в университет), тези протести ни се струват абсурдни. Но така е с всичко в България – всеки опит за прогресивна промяна се тълкува като посегателство върху правата ни. Отделно от това имаме твърде къса памет, включително за най-важните неща от живота си.

Помня, че имаше улични протести в центъра на София срещу нуждата живеещите там да си извадят стикери за паркиране в общината, за да се ограничи безконтролното използване на Синята зона. Бяха цели манифестации срещу подобна елементарна регулация, която сега ни се струва логична и разумна. Представяте ли си, ако тогава кметството не беше проявило твърдост и беше отстъпило пред демонстрантите? Сега просто никой нямаше да може да паркира колата си в центъра, освен ако не притежава имот там.

А какъв вой беше срещу забраната да се пуши в заведения? Все едно е дошъл краят на света. Днес ни се струва абсурдно как само допреди десетилетие някой е димял на съседната или на нашата маса, докато вечеряме.

Роптаеше се и срещу превръщането на булевардите „Патриарх Евтимий“ и „Васил Левски“ в еднопосочни. Срещу естакадите по „Яворов“ – също. Както и против въвеждането на тол-система по магистралите. Ама наистина – защо тези, които ги използват най-много, трябва да плащат повече от тези, които ги използват рядко, като може всички да си цакат еднакво??? Ааама ха!

В по-скорошни времена и мобилните 5G-мрежи бяха демонизирани като сигурна смърт в ефира. Месеци по-късно те вече са факт, но враговете им вече са заети с нови поводи за негодувание и нови конспиративни теории. Нямат време да негодуват срещу предстоящата си гибел. Сега на мушката са ваксините и имунизацията – ето ги близо наште душмани!

А само си представете какво ще стане, ако някое правителство се опита да направи дори и минимална медицинска реформа – да промени нещо в статута на болниците, да регулира здравното осигуряване или да наложи по-строг контрол върху клиничните пътеки и бюджета на Здравната каса… Има ли държавници у нас, които някога биха се осмелили на подобно нещо? Едва ли. Затова нека отсега сме наясно – управляващите може и да се сменят, но липсата на мотивация и иницатива нещо драстично да се промени към добро ще си остане все същата.

Поредните избори наближават и кандидати за власт от целия политически спектър ще използват по все по-демагогски начин този примитивен егоизъм на електората. Вече никой не си дава труда да обещава – първо защото хората  разбраха, че обещанията рядко се изпълняват, и второ – защото позитивното мислене за бъдещето престана да бъде решаващ фактор. Далеч по-ефикасно е някой да бъде набеден за нещо, както и да се внушава, че даден политик или конкурентна партия биха могли да имат вина за всяка индивидуална несполука на всеки конкретен избирател.

Но да перифразираме героя на Богомил Райнов – няма нищо по-лошо от лошото време. За дъждовете и за жегите все още не се е намерил виновник, когото да сочат с пръст. Както би казал Емил Боев – времето е идеално човек да седи и да гледа през прозореца как някакви хора отново негодуват срещу нещо.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s