“Ставаш на 36. Ще се жениш ли скоро?”, попита ме репортерът на “Нощен труд”, докато продължавах изпитателно да оглеждам масите в “Брилянтин” и бутилките върху тях на 4 април рано вечерта.
Можех да отговоря иронично – че ако имаше вероятност да се женя скоро, вместо дузина блондинки в емоционалния епицентър на предстоящия купон щеше да бъде само една-единствена брюнетка, която периодически да ми оправя перчема със собственически жест.
Цялата статия – в „Моят живот в Playboy“

