„Уют“ – телевизионен театър на голям екран

на

Най-голямото достойнство на кинодебюта на Камен Донев е, че не е похарчил държавни пари

Uyut
Ако „Уют“ беше реализиран под формата на сценичен спектакъл, щеше да има по-голям успех и да намери по-добронамерена публика.

Дали съжалих, че гледах „Уют“ в един почти празен киносалон? По-скоро не. Забавлявах се поне през половината от 146-те му минути. Някои скечове и диалози ме разсмяха с глас. Възхищавах се и на актьорската игра на Камен Донев, Захари Бахаров и Валентин Танев. Но в голяма част от времето се улових, че поглеждам часовника и телефона си и се утешавам, че съм инвестирал в този филм само като зрител, а не и като данъкоплатец.

Дългоочакваният авторски кинодебют на един от най-успешните и харесвани наши театрали излезе по кината с особен ореол. В поредица от интервюта Камен Донев обясняваше как не е успял да получи държавна субсидия за друг, далеч по-сериозен свой проект, и накрая, огорчен и обезверен, е решил да си заснеме комедиен филм изцяло с лични средства и с осигурени от него спонсорства. Много ми хареса едно негово изявление, че държавата трябва да спре да спонсорира така нареченото „фестивално кино“ – проекти на режисьори, на които не им пука дали някой тук ще отиде да гледа филма им или не. Важното е да обикалят из фестивалите по света и после да ни баламосват колко са харесали творбата им тамошните кинокритици.

Затова и с такова любопитство отидох да гледам „Уют“, въпреки че рекламният трейлър беше оставил някакво смътно опасение у мен. Филмът на Донев (сценарист, режисьор, продуцент и титуляр) е битова комедия с драматични елементи за семейните отношения и социално-културния разпад в съвременното ни общество. Всеки изневерява на половинката си. Числата от тотото и джакпотът имат сакрално значение. Пие се и се псува на поразия. Някои герои даже изпускат газове. Въобще – заявка за истинско забавление за широките народни маси. Със салатка.

ianko-1024x576
Янко (гениална роля на Камен Донев) е типичен българин на средна възраст – бивш военен, многознайко, с патриархални разбирания и невротичен характер.

Проблемът е, че „Уют“ не е точно кинофилм, въпреки че се прожектира на максимално широк екран и е заснет нелошо. Действието му се развива почти изцяло в два апартамента. Визията е като на телевизионните театри от едно време, но не това е основният проблем. Проблемът е, че всичко е преиграно и форсирано точно както се прави на сцената. А и повечето актьори се престарават досущ като в трупите си някъде по „Раковска“.

Особено дразнеща е Албена Колева (дъщеря на незабравимия Тодор Колев, която преди време беше разкритикувала шуменци, че паметникът, който са му издигнали със свои средства, не отговарял на нейните представи – б.а.) в една от основните поддържащи роли. Въвеждащият семеен скандал между нейната героиня Лукреция и Мецан (Валентин Танев) е непоносим за гледане именно заради ужасно фалшивата й игра. В един момент на човек му се иска да я освирка, но за съжаление това е кино, а не спектакъл в театрален салон. Имам чувството, че ако героинята й бяха я застреляли или удушили на екрана, четиримата зрители в киното около мен щяха да избухнат в аплодисменти. Цялото й присъствие в „Уют“ е толкова неестествено и лишено от какъвто и да било талант, че ако беше не актриса, а кандидат-готвач в „Мастършеф“, Силвена Роу сигурно щеше да й каже никога повече да не облича престилка и да не застава до печка. Ако пък беше участничка в „Гласът на България“, нямаше да има нито един обърнат към нея стол. Въобще изпълнението на Колева в този филм печели нещо като жълта фланелка за най-неубедително актьорско присъствие в родна продукция на всички времена. В един момент дори започнах да се питам дали това не е някакъв умишлено търсен от Камен Донев ефект, но не намерих логика и смисъл в подобна идея.

lukrecia-1024x576
Лукреция (Албена Колева) – театрално преиграване и фалш в една от най-дразнещите роли в български филм някога.

Но и Албена Колева би се преглътнала някак си, ако филмът поддържаше равномерен ритъм, тоналност и посока. За съжаление, това е трудно да се каже за него. Разтеглен с повече от 30 излишни минути и с поне няколко пришити с бели конци скеча, които не са нито смешни, нито смислени, „Уют“ не може да се преглътне дори под формата на самофинансирано упражнение по стил на един иначе безспорно талантлив творец и гениален (даже по международните стандарти) актьор. Ако този филм беше реализиран в жанра театрален спектакъл, със сигурност би пожънал повече успехи и би имал по-голяма аудитория. Или най-малкото по-снизходителна такава.

В този си вид, прожектиран на десетки екрани из страната, „Уют“ е обречен да предизвиква повече разочарование или недоумение, отколкото аплодисменти. И това е наистина жалко, защото спестяванията на Камен Донев заслужават далеч по-добра участ. Но ако не друго, поне си е доставил удоволствието да тегли една майна от екрана на цялото министерство на културата начело с шефа му, и то, така да се каже, очи в очи. Актьорската му изява е истински tour de force, но като кинаджия и продуцент на игрален филм тепърва има много да учи.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s