Носталгия
Днес, както никога, излязох да се разходя из София с колата, безцелно. Към края на обиколката минах и през „Слатина“, където съм живял няколко години през миналия век – включително и с една жена, която много обичах. Поради това и кварталът ми се стори доста мил и скъп.
Дадох си сметка за пореден път какво нещо е носталгията. Заради спомена за някакви щастливи моменти от живота си си готов да харесваш и обичаш дори нещо толкова неугледно, каквото е „Слатина“.
Да, бих живял там отново – само за да си спомням една красива пролет и едно красиво лято.
Винаги съм твърдял – носталгията не е пространствено, а времево усещане. Заради копнежа към миналото обикваш местата, където се е случвало то.
По същата причина все още, макар и все по-рядко обичам да ходя в Созопол, напук на социализма, мизерията и наглостта на местните жители. По същата причина тази година мисля да отида и до Кранево.
Георги Неделчев - коментари и други неща 