От Нова година предаванията на ММ спират, екипите им се разпускат, а програмата на телевизията ще бъде 24-часов плейлист от клипове, стана ясно тези дни.
Не закъсняха и драматичните обръщения към публиката, сбогувания на водещи и патетични коментари и заплахи в интернет-форумите.

Но каква е драмата всъщност? За мен няма такава. Ако в тази телевизия е имало силни и гледани предавания, не виждам защо авторите им се притесняват. При наличието на толкова много тв канали и толкова малко добри предавания в тях, би трябвало да си намерят по-добра работа без никакъв проблем.

На мен работата ми намирисва повече на социализъм. По стара българска традиция, отделни хора и колективи си създават определен уют и комфорт на някакво място и отказват да приемат факта, че все някой трябва да плаща и сметката. Веднага ми изплува примерът с вестник „Експрес“, който тръгна с големи фанфари преди година и половина, изхарчи сума ти пари, по груби сметки не по-малко от милион, за да бъде накрая безславно продаден, и то само защото върви в комплект с една не по-малко злополучна телевизия.

В условията на свободен медиен пазар обаче да очакваш някой да поддържа медия, която очевидно няма достатъчно публика, е някак си нахално. Освен ако тази поддръжка не се прави от някакви чисто политически и олигархични интереси. Но в такъв случай тук не става въпрос за журналистика, а за съвсем други неща…

Но да се върнем на спиращите предавания. По същия начин няма право да се сърди и Миглена Ангелова, задето нейното „Искрено и лично“ си отива от ефира на Нова телевизия. Аналогична ще е съдбата и на други шоута, и то не само в медиите под шапката на шведската групировка MTG. Тепърва се очакват съкращения и промени и в bTV, и в TV2, а пък за TV7 направо не искам да мисля…
Същото ще се случи и с някои вестници и списания, чиито журналисти продължават да се надяват, че все ще се намира кой да ги храни, докато те имитират работа и си самовнушават колко талантливи и харесвани са всъщност.

При капитализма, за добро или за лошо, има само един начин да докажеш, че заслужаваш мястото си някъде – с работа, която се оценява по реални критерии. Тв предаванията трябва да имат рейтинг, който се мери много лесно, и съответно – рекламодатели. Вестниците трябва да имат тираж, популярност, влияние и рекламодатели. При списанията приоритетите са същите, но в друга последователност – рекламодатели, влияние, популярност, и по възможност – голям тираж. Радиостанциите също трябва да имат гарантиран рейтинг и реклами, иначе няма защо да задръстват укв-честотата.

Ако някой си въобразява, че може да работи при други условия и критерии освен току-що изброените, време е да се събуди и да чуе новините: социализмът свърши.