Кой и защо би подписал „празен чек“ на „Продължаваме промяната“ след последните егоманиашки изявления на нейния лидер?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 28 април

„Де е Киро на кирия, следват подпис и печат, вместо дансинга – в килия, две напред, едно назад“, пеят Тодор Колев и Йорданка Христова в своя шлагер отпреди четвърт век „Криминално танго“. Колко пророчески звучат тези думи в танцувалния салон на днешната българска политика…

„Не бихме подписали празен чек на никого“, заяви Кирил Петков миналата неделя в интервю по Нова телевизия, като същевременно поиска от формацията, която е победила неговата на изборите, точно същото нещо – да му подпише празен чек. „Ще се стремим да съставим кабинет на малцинството с втория си мандат, в който да няма предложени от ГЕРБ министри“, допълни лидерът на ПП и бивш краткотраен премиер пред Лора Крумова в христоматийно по своята арогантност и абсурдност изявление. На въпроса й как все пак подкрепилите подобен кабинет биха могли да осъществяват някакъв контрол върху него (например да няма внезапни и незаконни среднощни арести на политически лидери от опозицията), той цинично отговори, че това можело лесно да става през парламентарните комисии. Там ГЕРБ щели да могат да „привикват“ съответните министри и да им искат обяснение за действията им…

Единственият начин човек да не се възмути или изсмее над подобни мисловни конструкти е просто да ги подмине, без да ги гледа. Цялата обяснителна тирада на Петков по Нова беше като урок по клинична психология и класически пример за егомания.

Според науката, това е прекомерна заетост с егото, идентичността или себе си. Егоманиакът е човек, който следва собствените си неуправляеми импулси, притежава се от заблуди за лично величие и изпитва липса на признателност.

Всъщност, в очакването да получи „празен чек“, без да се интересува има ли реални заслуги за такъв, Кирил Петков е като една нова версия на Слави Трифонов от лятото на 2021-а, когато и той искаше да съставя кабинет, без никой друг да му се меси. Да носи цялата отговорност, без да я дели с никого.

Разлики между двамата обаче има и то съществени. И то не само заради факта, че тогава „Има такъв народ“ все пак бяха победители в изборите, а сега ПП са втори и губят все повече обществена подкрепа. Поведението на Слави и хората му беше волунтаристично, дилетантско, донкихотовски и в крайна сметка незряло. Романтично, но наивно. Това още тогава го осъзнаваха дори собствените им избиратели – в онзи момент, в който Трифонов изчете намерението си да прави сам кабинет и да търси подкрепа за него. Сякаш самият Слави искаше да превърне основния си недостатък – политическата неопитност – в основен плюс.

Докато в сегашното поведение на Кирил Петков, освен все по-видимата му държавническа некомпетентност и психически отклонения от нормата, не се съдържат останалите конотации. Поведението на лидера на ПП е всичко друго, но не и романтично и донкихотовско. В него прозира един специфичен андрешковски тарикатлък, който все повече ще отблъсква не само чуждите симпатизанти, но и неговите собствени избиратели.

Липсата на дори елементарна готовност за водене на нормален диалог, неуважението към политическия конкурент (дори не точно опонент, защото ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС имат 90-процентно съвпадение по най-важните управленски въпроси), „пожелателното мислене“ да очакваш събитията да се случват според собствените ти фантазии и убеждения – това са все неща, които Кирил Петков очевидно не умее да скрива при всяка своя публична изява. Може би единственият му шанс да запази доскорошния си рейтинг е просто да не говори.

Ще дочакаме ли съставянето на кабинет при сегашния непримирим антагонизъм между двете водещи политически формации? Веднага след изборите от 2 април анализирахме шансовете за това и изяснихме, че такъв може да бъде съставен главно под силен външен натиск, основно откъм американското посолство. Ще гледаме ли политически цирк „Козяк“ наистина? Напълно възможно е. И трябва да си даваме сметка, че сегашната реторика и фразеология, включително абсурдни интервюта като това на Киро при Лора, са част от клоунадата – и за пред собствените избиратели, и за пред „партийните ядра“, и за пред самите американци също. Ако въобще се стигне до някаква спогодба, до някаква „политическа сватба“, както би я нарекъл Слави Трифонов, и булката и младоженеца в нея ще се постараят първо да са изтъргували достатъчно изгодно този брак по сметка.

Затова няма какво толкова да се учудваме на сегашните сценки и заклинания. Де е Киро на кирия – народът много точно е обобщил тяхната безполезност. Единствената реална полза от подобни словесни упражнения е, че все повече хора, които са се излъгали да им обърнат внимание, се отвращават от тях.

И след следващите избори можем да очакваме Кирил Петков отново да говори за самостоятелен кабинет на малцинството, но вече от трета или дори четвърта позиция като класиране от изборите. И тогава сигурно пак така ще си вярва, и тогава пак ще демонстрира този специфичен магураджийски чар, с който лесно би ни убедил да разменим пачката си пари срещу неговата пачка от хартийки.

Сред зрителите и слушателите му обаче клиничните психолози вече ще са повече от наивните избиратели.